тийноватор

От идея до успешна компания – лекция на Светозар Георгиев за Тийнвоатор

В първата лекция от допълнителната програма* на Тийноватор 6, гост лектор беше Светозар Георгиев – един от най-успешните български предприемачи и подкрепяща сила за много смислени инициативи. Събитието е съвместна инициатива с партньора на Тийноватор – Американски университет в България. 

Лекцията на тема От идея до успешна компания е част от подготовката на Тийноваторите за Уикенда на идеите (27 и 28 януари), когато създават презентациите на първите си бизнес начинания и ги представят през жури от компании. 

В разговора с учениците Светозар сподели своя опит в бизнес предизвикателствата, появата на работещите идеи, силата на добрия екип, ролята на грешките и на постоянството.

Кой е Светозар Георгиев

Светозар Георгиев завършва ТУЕС през 1995 година и Американския университет в България – през 2000 година, със специалности Бизнес и Журналистика. След университета с още трима състуденти създават софтуерната компания Телерик, която години по-късно продават на Progress и това става най-успешната сделка за българска компания на този пазар тогава. След Телерик фокус на Светозар стават образователните инициативи Телерик Академия и Телерик академията за ученици. Съосновател е и на  Campus X. Откакто Васил Терзиев се кандидатира за кмет на София, минава на негово място във фонда на Eleven Ventures. Занимава се с менторство и ангелски инвестиции в множество компании.

„От много години насам работя с удоволствие с млади хора, които създават компании. Най-много ми харесва ранната фаза на създаването на даден бизнес – когато лъкатушим – и от една груба идея стигаме до нещо работещо. После, когато трябва да се отварят офиси в чужбина и хората станат стотици, вече има други казуси, които са ми по-малко интересни“, споделя Светозар. И продължава с лекцията. 

Всичко започва с идеята

Вие често ще бъдете изпратени пред въпросите: Как се заражда една идея? и Как да преценя дали една идея е добра? Всъщност идеите се раждат по различен начин, няма правилен и лош. Понякога е случайност, понякога сме потребители на нещо и си казваме, това не работи, трябва да има по-добър начин да се направи. Понякога е въпрос на страст или на специфично знание в дадена област.

Няма значение откъде ще дойде идеята, а какво се случва след това. Според мен е много важно човек да подхожда с отворен ум и да посажда сам семена за бъдещи възможности. Късметът не е случайност, той е предизвикан. За да ти се случи нещо хубаво, преди това трябва да се потрудиш. Ако седиш само вкъщи и нищо не правиш, най-вероятно нищо хубаво няма да ти се случи.

А в Тийноватор правите точно обратното – занимавате се с нещо супер интересно. Практикувате създаването на бизнес, още докато сте в училище, градите приятелства и тренирате живота в работна среда. Дори все още да не го осъзнавате, това ще ви даде грандиозно предимство впоследствие, спрямо хора, които в момента си губят времето.

Често хората на ранен етап си мислят: Идеята ми е достатъчно оригинална и уникална ли е? И ако не е, то значи няма смисъл да се занимавам с това. Всъщност не е съвсем така. Ако измислите нещо уникално, ще се появи проблем и ще трябва да направите сериозно образоване на аудиторията относно вашия продукт и какъв проблем решава той. От една страна е добре, че нямате конкуренция. От друга страна обаче самата работа да образовате аудиторията е огромно начинание, което изисква много пари и ресурси. Да стартирате в съществуващ пазар с конкуренция е абсолютно окей. Имате възможността да достигнете клиенти, които вече съществуват и стоят в дадени канали.

Условията за бизнес успех

Ключът към успеха се крие не в това да сте уникални, а да сте диференцирани – в някакъв аспект да сте по-добри от конкуренцията и да се фокусирате върху него.

Ние стартирахме Телерик в съществуващ пазар, ценовите равнища бяха горе-долу установени, имаше медии и търсене. Естествено имахме конкуренция, затова беше важно да се диференцираме – това може да стане на много нива. Ние тогава се конкурирахме с продуктите на Майкрософт и Гугъл – те правеха същото, но го предлагаха безплатно. Това правеше работата трудна. С времето и опита осъзнахме, че ние предлагаме много по-добра техническа и клиентска поддръжка от тях. Клиентите започнаха да ни го казват – че именно там ни е конкурентното предимство. И направихме така, че компанията да достигне ниво на обслужване, което е абсолютно непостижимо за другите.

Друго, което се пропуска често е позиционирането. Това е дефиницията на вашия продукт – какво е, как го наричате, в кой пазар участва. Ако се позиционирате правилно, клиентът ще ви сравнява с правилните хора и ще очакват правилното нещо от вас.

Има много интересни примерни в историята – например позиционирането на RedBull. Препоръчвам една книга – Obviously Awesome. Там има интересни истории по темата.

Най-добрият съветник: Клиентът

Често, когато имаме идея, се изкушаваме да започнем веднага работа по нея. А е много важно да се прекара много време в development и разговори с клиентите. Те могат да ни помогнат (при това доста евтино) да разберем какво да правим. Ако разчиташ само на своята нагласа за това какъв трябва да е продуктът – това ще ти даде грешна информация, особено ако не спадаш към таргет групата на продукта. Тук има още една добра книга по темата –  The Mom Test.

Важно е да направиш груб прототип на база на обратната връзка, която си получил по време на валидацията. Като тестваш обаче не трябва да питаш клиента: Какво мислиш за този продукт?

Най-добре е да му го дадеш, да не му казваш нищо и да видиш той как ще реагира. С относително малко усилия и за кратко време могат да се тестват всякакви хипотези.  Препоръчвам още една книга по темата: SPRINT – How to Solve Big Problems and Test New Ideas in Just Five Days. Това е методология, благодарение на която, в рамките на 5 дни, можеш да тестваш почти всичко, което е най-критично за продукта. В книгата дават страхотни примери.  

Важно е да минеш по пътя на валидацията максимално евтино. Всякакви инвестиции в разработване на продукта всъщност са много скъпи – може накрая да се окаже, че това не е правилното нещо. Добре е да се валидира максимално дълго, преди да започнеш самата изработка.

Такъв е пътят – стартът на работата по продукта трябва да е последната стъпка, а не първата. Ако започнеш с това, докато стигнеш до края, виждаш, че 90% от идеята е грешна и трябва да се изхвърли. А това е скъпо удоволствие, когато парите и времето са лимитирани.  

 

Започнете с по-тесен фокус

Стартирайте с по-малък мащаб – продуктът да прави по-малко неща, да се продава на по-тесен пазар, а не да прави много и да се харесва на всички. Ако подходите така, ще имате по-малко за правене и ясно дефиниран сегмент, който да търсите. Много по-лесно е да разширите продукт, отколкото да тръгнете с нещо голямо, което ще ви отнеме много време дори и за първата версия. А освен това трудно ще се позиционирате с правилните послания. Ние започнахме с един продукт, накрая имахме 70 и компанията стана доста голяма. Но в началото не тръгнахме с такава визия.

Не се обсебвайте да направите перфектния продукт

По-скоро се опитвайте максимално бързо да докарате продукта до пазара. Ако се стараете нещо да бъде перфектно, преди да го пуснете – то никога няма да е идеално, защото нямате обратна връзка от клиента. Историята показва доста често, че невинаги най-добрият продукт е най-успешният бизнес.

Да, правете добри продукти, но и мислете как да направите възможно най-добрия бизнес от него, а не просто нещо, което си остава във вашия офис и му се радват няколко души.

Бъдете бързи, смели, креативни…

Организацията на работа е ключова за успеха, особено когато екипът расте.  Добре е да имате хубави системи, да си записвате нещата, които мислите, да си разпределяте отговорности, в екипа ви да има дисциплина, цели, крайни срокове и начини, по които да се измерва ефективността. Имайте професионален подход и не се плашете от грешките. Те са най-ефективният начин човек да се учи. Контролираният провал е ок – по-добре е да сбъркаш в малък мащаб и да се поправиш, отколкото да бъдеш прекалено предпазлив и това да те спира да си смел и да атакуваш агресивно. Но не може да си хаотичен, да бъркаш и да не си вадиш изводи и да нямаш цели и срокове.

Вие сте млади, но вече сте започнали да трупате фундамент от знания и поддържаща мрежа, да работите с ментори и да помагате на другите. В тази екосистема се гради и се споделя – аз също го правя. Когато ние започнахме всичко това, нямаше нищо – нямаше програми, клубове, ментори. За всичко се борехме сами – много романтично, но и трудно. Сега нямате извинение – имате страхотна инфраструктура.

Успехът е екипна игра

Много е важно да се научите да работите с хора – те ще бъдат най-различни, няма да са ваши фотокопия. Трябва да се научите да давате и приемате обратна връзка, да се борите с конфликти, да изхвърляте от екипа хора, които са неподходящи и тровят средата. И също да тренирате как да работите, когато няма пълно съгласие.

Всичко зависи от вас – действайте смело и без извинения! Фокусирайте се върху нещата, които зависят от вас. Не се отказвайте – често компаниите, които успяват са тези, които са най-издръжливи.

Когато станете успешни, помогнете на други

Това е много важно. Разчитам на вас, след време, всичко, което знаете, да го предавате на други и да сте тук – на моето място. Това е начинът да сме успешни като група.

 

*Oсвен 28 седмични срещи на клубовете и две основни събития – Уикенд на идеите и Финално състезание, провеждаме близо 10 допълнителни лекции и уъркшопове.

Често задавани въпроси за Тийноватор

Влез в света на Тийноватор!

• Как да се запиша?

Формата за записване на ученици е отворена до 10 октомври – ТУК. Всеки ученик в 10. или 11. клас може да се запише за Тийноватор, без значение в кое населено място се намира и в какъв вид училище учи.

• Кога започват заниманията?

Откриването на годината на Тийноватор 6 е на 14 октомври – запознанствата в стартъп  клуба и организирането на първата среща започва в седмицата след това.

• Какво се случва в Тийноватор?

Екипи от по 10 ученици работят с двама ментори от 14 октомври 2023 година до 18 май 2024 година, като се срещат на живо веднъж в седмицата за по час и половина и минават през практически ориентирана програма с фокус усвояване на меки умения (ефективна комуникация, мотивация, справяне с провала, управление на времето), умения за работа в екип и изграждане на стартъп компания от А до Я. Срещите между учениците и менторите са общо 28 за цялата програма.

На 27 и 28 януари в София Тех Парк събираме всички ученици и ментори за два дни – Уикенд на идеите. Тогава за пръв път работят по начални презентации на стартъп идеите си и ги презентират пред жури от компании. От февруари до май месец екипите работят по изграждането на стартъпите си, заедно с менторите и експерти от различни компании. На 18 май, отново в София тех парк, всички презентират бизнесите си пред жури от инвеститори и първите три екипа получават финансиране.

Накрая всички участници получават сертификати, които са бонус при кандидатстване в университет, за стаж или за работа.

• Безплатно ли е?

Тийноватор е напълно безплатна програма, защото искаме да дадем достъп на всички млади гора в 10. и 11. клас да се научат да създават бизнес от хобито си или да намерят своя неподозирана силна страна, която да ги движи напред в живота. 

За учениците, които не учат и живеят в София, програмата поема организацията и транспорта за двете големи събития в града – Уикенд на идеите и Финално състезание. Осигурена е храна за всички на събитията.

• Мога ли да се запиша, ако съм в 9. или 12. клас?

Програмата е разработена специално за ученици в 10. и 11. клас. Въпреки това, ако си много мотивиран/а и смяташ, че Тийноватор е твоето нещо за тази година, можеш да се запишеш, дори да си в 9. или 12. клас.

• Какво e Тийноватор клуб?

Учениците и менторите работят в екипи по двама ментори и 10 ученици, което прави един Тийноватор клуб. Учениците могат да са от едно и също или от различни училища. Има и онлайн клубове, в които включваме ментори и ученици от различни градове, което е забавно.

• Мога ли да участвам, ако в моето училище няма клуб?

Да, можеш да участваш, независимо, че в училището ти не е сформиран цял клуб от 10 ученици. Имаме смесени клубове с ученици от различни училища – присъствени или онлайн, в зависимост от града, в който се намираш. Ако се съберат достатъчно участници от твоето училище за един (или повече клубове), ще можеш да работиш с твоите съученици.

• Кога и къде се провеждат срещите?

Когато се сформира клуб, учениците и менторите се запознават първо в общ чат, който екипът на Тийноватор създава.

Следва уговаряне на първата среща – в идеалния случай тя се провежда на живо във време и място, което е удобно за максимално много участници. Стараем се всички ученици от един клуб да бъдат в една смяна, за да се улесни организацията на срещите. Силно ти препоръчваме да присъстваш на първата среща – обикновено тогава се избират подходящи ден и час за последващите срещи. По програма те се провеждат веднъж седмично, по 90 минути, с един или двамата ментори.

• Има ли онлайн срещи?

Стараем се да осигурим срещи на живо за максимално много участници в цяла България. Ако си в град, в който няма достатъчно участници и/или ментори за цял клуб, то ще те включим в онлайн клуб. Срещите ще се провеждат в удобно за максимално много хора време в някоя от онлайн платформите за целта.

Освен срещите с менторите, Тийноватор организира и допълнителни лекции и уъркшопове с гости – лектори от разнообразни сфери на бизнеса присъствено (в София) и онлайн. Разглеждаме различни теми – за мотивацията, справянето с провала, успешното презентиране, ефективния маркетинг, работа с платформи и др. Ето и един пример за онлайн лекция – Как да продължиш напред, когато ти кажат, че Идеята ти не става?

• Имам идея за бизнес – мога ли да работя върху нея сам?

В истинския живот е почти невъзможно човек да реализира успешно бизнес идея сам. Именно затова Тийноватор е силно фокусиран върху работата в екип. Ако имаш идея и добри аргументи за нея, и ако убедиш поне още двама или трима участници от клуба ти да работите заедно по нея, можеш да я реализираш с помощта на менторите, екипа и партньорите на Тийноватор. Бъди проактивен – винаги може да изскочи помощ от някой ъгъл! Независимо дали имаш, или нямаш идея за бизнес, си добре дошъл в Тийноватор, защото тук ще ти помогнем да откриеш силата си.

• Нужно ли е да уведомя училището, че ще участвам в Тийноватор?

Не е задължително да уведомяваш училището си, защото срещите в Тийноватор се провеждат в извънучебно време и реално взимат от твоето свободно време, но това е инвестиция, която ще ти се връща многократно по-нататък в живота. Ако в твоето училище няма информация за Тийноватор и искаш да помогнеш на програмата да се разпространи и там, можеш да ни пишеш, за да го организираме.

• Какво се случва на събитията? Мога ли да не присъствам?

За пръв път ще се запознаеш с всички Тийноватори и ментори от цялата страна (около 500) на Уикенда на идеите – 27 и 28 януари, в София. Тогава с помощта на страхотни експерти с екипа ти ще разработите първата презентация стартъп идеята си и ще я представите пред жури от компании, което награждава идеи в девет категории. ТУК виж повече за Уикенда на идеите в Тийноватор 5.

На Финалното състезание отборите презентират стартъп проектите си в завършен вид пред опитно жури от инвеститори. Събитието се провежда в рамките на един ден, отново в София. Повече за Финала можеш да откриеш ТУК и ТУК.

Участието в големите събития не е задължително, но наистина го препоръчваме силно – емоцията е изключителна. Разгледай снимките и ще се убедиш защо – ТУК ще откриеш кадри от Уикенда на идеите, а ТУК – от Финала. Виж и ТОВА видео. 

• Какви са менторите в Тийноватор и с какво ще ми помогнат?

Менторите отделят от времето си, за да предадат знанията си на младежите в Тийноватор в продължение на цяла учебна година – напълно доброволно и безвъзмездно! Имаме са специалисти от всички сфери на бизнеса – както създатели на стартъпи, така и HR, IT, маркетинг и реклама, финанси, логистика и др. 

Всеки клуб има по двама ментори – по този начин осигуряваме максимално разнообразие в ресурсите, до които имат достъп участниците в клуба. ТУК можеш да разгледаш профилите на менторите от предходните години, а скоро ще качим и тези в шестото издание.

Всички ментори имат натрупан опит с бизнес начинания и работа с хора и имат желание да го споделят със следващото поколение специалисти. Можеш да грабиш с пълни шепи от него. Освен това, както менторите, така и програмата, разполагат с широка мрежа от контакти в бизнес средите – Тийноватор може да бъде твоят летящ старт в мечтаната посока. 

Запиши се за Тийноватор 6 – като ментор и като участник, до 1 октомври!

Богомила Гълъбов, PostScriptum: За нас е ценно да подкрепяме големите мечти на учениците в Тийноватор

Богомила Гълъбов е Head of Corporate Affairs в инвестиционната група PostScriptum, която управлява портфолио от инвестиции в устойчиви проекти. Освен това е EU Climate Pact Ambassador и е истински запалена по темата за устойчивото развитие и възобновяемите източници. Като я слушаме, си мислим колко хубаво би било да има много повече загрижени и действащи хора като Богомила – може би тогава планетата ни нямаше да е застрашена изобщо.

Говорим си с Богомила по повод добрия й пример на успяла и действаща жена, особено за момичетата, и за Финалното състезание на Тийноватор 5 на 20 май 2023 година. Тя беше част от четиричленното жури от инвеститори, което избра първо, второ и трето място сред всички 70 презентирани на сцената на Тийноватор идеи. 

Благодарни сме, че PostScriptum подкрепиха Тийноватор 5 и повярваха в програмата. Гледаме към близкото бъдеще, в което ще ни помагат да осъществяваме мисията ни.

Богомила, ти си човек с много шапки. Може би да започнем професионалната ти роля – във фонда PostScriptum?

В PostScriptum съм от шест години, като съм била на различни позиции. В началото бях бизнес анализатор и работех рамо до рамо с финансовите анализатори. Но също така и доброволно работех по сайтовете и презентациите ни. В последните години обаче много пораснахме – вече сме около 150-200 човека, като в началото бяхме под 10. Преди бяхме повече фонд, а сега активно менажираме една от нашите инвестиции – CWP Global, която също порасна.

Скоростното разрастване на бизнеса носи редица възможности, но и предизвикателства. Трудно е понякога, но и много интересно.

През годините всеки от екипа се захвана с това, което му е повече страст. Аз се заех с комуникациите, тъй като имаше нужда от засилена работа, особено по отношение на начина, по който разказваме историята на компанията. В Швейцария например, където работех преди това, ръководителят ми показа колко много стойност има в добре разказаната бизнес история. Той вече е на много висока позиция в Porsche, така че определено знае какво прави.

Като човек от инвестиционен фонд най-вероятно имаш и свое предприемаческо начинане, за да знаеш вкуса на риска и предизвикателството?

Да, всъщност професионалният ми опит започна с моя пръв бизнес – бар на плажа. Бях на 19 години и го движихме близо шест години. С доходите си покрих образованието – и бакалавъра, и магистъра. Не крия обаче, че тогава се разочаровах много. Начинът, по който се правеше бизнес – без зачитане на природата, на обществото, на архитектурата – въобще не ми допадна. Представете си оцеляване просто ден за ден с цел да вземем максимума само за себе си. Тези и още много неща ми показаха, че това не са моите ценности и не искам така да си изкарвам прехраната. 

Тогава ли започна да те вълнува устойчивото развитие?

В последната година от бакалавъра ми във Виена имахме курсове по устойчиво развитие. Тогава много се вдъхнових в тази посока и си казах, че ще направя всичко възможно, за да се превърне в моя мисия и работа. 

Станах консултант по устойчиво развитие в Швейцария, където първоначално отидох, за да съм част от най-голямата студентска организация по устойчиво развитие. След това кандидатствах за магистратура в Bocconi в Италия. Дадоха ми пълна стипендия и учих енергетика, заради огромния потенциал на въздействие именно в устойчивото развитие.

Много ме вдъхновява да съм част от подобна промяна, въпреки че в началото се посрещаше с доста скептицизъм. Чисто икономически не се случваха толкова добре нещата, както днес.

Работех предимно с българи, които строят соларни паркове в цял свят. Била съм и на преговори сама с 11 индийци. Беше доста шокиращо. Аз даже реално не трябваше да бъда част от тази среща, но CEО-то ми трябваше да си тръгне. Останах само аз – беше в Абу Даби или Дубай, не помня точно. Той ми каза: “Отиди им направи една презентация и ги убеди да ни дадат проекта”. Беше много яко и супер опит!

Как личните ти проекти в посока на устойчивото развитие допълват професионалния ти опит?

Вярвам, че човек трябва да има много роли в живота си, за да се наслаждава истински на това, което прави.

Развивала съм и много лични проекти по линия на устойчивото развитие, по теми като емпатия, равноправие, достъп до образование, култивиране на различни умения у децата. Правила съм много конкурси, с които всъщност станах популярна по едно време, понеже зад мен застанаха доста известни личности. Нещо важно е, че миналата година станах Европейски посланик на климата. Получих титлата заради всички инициативи, които съм правила в тази насока. Идеята е да разказвам за пакта, където мога да участвам като жури, да организирам събития. 

Става въпрос за конкурси с писма, написани на ръка. Оттам тръгна и прозвището ми “Мила Боги”, тъй като хората така започваха писмата си до мен. Провокирах ги да пишат на различни теми, които са важни в контекста на устойчиво развитие. Организирах събития, уъркшопи за деца, в които заедно преминахме през едно пътуване, вдъхновено от Граматика на фантазията на Джани Родари, през всички елементи на приказката, за да видят как това рефлектира върху техния живот. Избраха ме и да отида в един замък, където се учих как да бъда experience designer – беше прекрасно.

Конкурсът Млад иноватор е естествено продължение на личните ти инициативи, нали така?

След всички частни начинания Димитър, който много ме подкрепяше във всичко (бел. ред. Димитър Енчев, Managing Partner на PostScriptum), предложи да направим и конкурса Млад иноватор. Той идваше на всички мои събития за писмата и тази инициатива все повече се разширяваше. Организирахме конкурси за измисляне на нови думи, писахме музика с тях, записахме я дори. В един такъв уъркшоп с деца от кв. Факултета им показах песен, която направихме за събитието. Те много я харесаха и поискаха да я запиша. Оттам пък взе, че много ми хареса да пиша песни. 

Във времето станах инфлуенсър (не харесвам тази дума, но е маркетинговият термин). Никога не е било самоцел, получи се от само себе си. Започнах да участвам в журита на различни събития. Това обаче си го пазя като нещо странично – не искам да го натоварвам с очаквания да бъде кариера, не съм го мислила в тази насока.

Въобще един такъв креативен хаос в главата ми, който не е само с  цел правене на кариера. Просто да знам, че като давам, правя хората щастливи, давам им смисъл. Приемам го и като начин, по който да побутвам към осъзнаване и по отношение на климатични въпроси. 

Разкажи ни повече за Млад иноватор и как решихте с PostScriptum да насочите подкрепата си за младите хора именно към Тийноватор?

Три години организирахме конкурса Млад иноватор. Точни цифри в момента не мога да дам. Всичко тръгна от това, че Димитър идваше на моите събития и видя колко много се развиваше идеята във времето. Затова предложи да направя нещо подобно и за нас като фонд. Оттам тръгнахме – ползвахме моите контакти, огромен списък с имейли, помогнаха ми и партньори, за да достигнем до медиите и до Министерството на образованието. Стигнахме до много деца. 

Аз съм изключително доволна от проектите, тъй като имахме строги изисквания. Още като кандидатстваха, искахме от участниците финансови планове, после избирахме предфиналисти, които трябваше да изготвят финансов разчет на всичко. Знаехме, че децата не са правили подобно нещо и дори получихме обратна връзка, че в много случаи са се сблъскали с реалността на своите проекти.

Получи се много натурално. Видяхме, че това е нещо, което работи и ни позволява да бъдем част от промяната по този начин. Съответства и на личните ми ценности – затова сега разказвам и какво съм правила преди. Понеже нямахме капацитета и ресурса да развиваме Млад иноватор повече време, търсихме партньор, който да има същите ценности като нас. И така стигнахме до Тийноватор.

Ние непрекъснато повтаряме, че най-добрата инвестиция е инвестицията в образованието. Това е заложено в културата на Postscriptum.

Много се радваме, че беше жури на Финала на Тийноватор 5, защото това е страхотно послание към момичетата в програмата, които сега се докосват до света на стартъпите. За пръв път имаме жени в журито, и то две. Знам, че е трудно да се обобщи, но би ли да споделила свои впечатления за проектите, чиито презентации гледа на 20 май? 

Аз бях много впечатлена. Имаше идеи, които не ми бяха хрумвали дори. Не мога да кажа, че аз лично бих реализирала всички идеи, защото някои не съответстваха на моите ценности – например тези, които искаха да брандират коли. Но това е добър бизнес и ще изкарва пари. Впечатляващо е обаче, че мислят в тази посока – това е истинско предприемачество.

Имаше поне 20 отбора, които показаха, че знаят не само какво искат, но и как да го постигнат. Аз съм човек на идеите и обикновено самите идеи не ме впечатляват толкова, колкото изпълнението. Когато съм имала свой бизнес, аз съм давала идеите, а оперативният човек се захваща и действа. В годините и аз се уча заедно с децата да бъда по-оперативна. Имаше и по-визионерски идеи. Научих се да различавам визионерството – това, което звучи много „уау“, но всъщност надали ще се случи. Но пък беше вдъхновяващо да видя, че учениците имат такива големи мечти.

От проектите на първо и второ място, единият беше по-визионерски (Free-B), а другият – съвсем приложим. Отборът HomeBox Tea например според мен спечели, защото бяха много добре организирани, подготвени, знаеха какво искат и как да го постигнат. Реално с тази награда те наистина могат да постигнат нещо – да развият свой бизнес, да го доизпипат, да го скалират.

Истината е, че малко се разочаровах за шестте години, в които се прибрах в България, затова всеки път когато имам досег с такива младежи, това ме изпълва с устрем, надежда и позитивизъм.

PostScriptum даде специална парична награда на EcoWare – разкажи ни защо я даде на техния отбор?

Искахме да насърчим по-зелена идея и ни хареса тази. Смятам, че българинът не разбира, че рециклирането е икономически обосновано. Това ми хареса в тези деца – имат софтуер, който да го геймифицира и да накара хората да го използват, като получат нещо в замяна именно там, където има огромен поток от хора (Кауфланд, Билла и т.н). Видях в тази идея нещо, което може да се случи, стига да имат устрема да го направят.

Победителите в Тийноватор 5 Free-B: Тийноватор ни научи как да намираме решение на ежедневни проблеми чрез бизнес

На 20 май се проведе Финалът на Тийноватор 5. На него бяха представени над 70 бизнес идеи 0т 30 града в България. Повече за събитието споделихме в предходните статии ТУК и ТУК.

Жури от инвеститори (в лицето на Камен Банковски от Vitosha Venture Partners, Бистра Кирова от Sofia Angels Ventures, Станислав Сираков от LAUNCHub и Богомила Гълъбов от PostScriptum) избраха трите екипа победители: на първо място отборът от Бургас с идея Free-B, на второ – идеята HomeBox Tea на отбор от София и на трето – AgroRica Drone, отново на софийски отбор. 

„Изключително впечатлена и вдъхновена съм. Мисля, че много повече хора трябва да идват и да гледат този конкурс, защото той дава надежда за всички нас, че има толкова много млади хора, които мислят с главата си, които гледат в бъдещето и са иновативни.“ Това сподели Бистра Кирова секунди преди да връчи първото място на отбор Free-B.  

Освен че грабна първата награда на инвеститорското жури, проектът Free-B беше избран и за специалната награда на Американския университет – триседмичен летен курс по английски език в АУБГ.

„Причината да изберем този проект, е, че имат готов прототип, ясен целеви пазар и много възможности за развитие продукта и разрастване на клиентите. Освен това е важно да подкрепяме жените в предприемачеството и инженерните науки и когато има един толкова силен проект с огромен потенциал, решението идва от само себе си“, каза Даниел Шопов, VP for Admissions на АУБГ.

Срещнахме се с част от екипа зад идеята Free-B – Антония Митева, Мирослав Кавръков, Стефани Петкова и техните ментори – Николай Ганчев и Николай Господинов, за да ни разкажат за предизвикателствата, уроците и тяхната формула за успех.

Бихте ли споделили малко повече за себе си? 

Антония: Моето хоби е волейболът. Тренирам много – по 6 пъти седмично. Обичам и да чета книги. Смятам, че нямам таланти, но съм упорита и когато нещо ми харесва и се захвана с него, ми се получават добре нещата. Любимите ми предмети в училище са информатиката и информационните технологии. Ако изучавахме предприемачество, със сигурност и то щеше да е в списъка ми.

Мирослав: В свободното си време играя видеоигри. Лятото ходя на риболов. Освен това свиря на акордеон и се интересувам от програмиране. Харесвам историята и предметите за човешкото тяло.

Николай Ганчев, ментор: Мисля, че моят талант е да си променям мнението бързо. Не приемам позициите като част от моята личност. Това ми помага, когато данните се променят, по-лесно ми е психологически да си променя мнението. Мисля, че е полезно за тези, които се занимават с предприемачество и нови технологии, където нещата се менят бързо.

Разкажете ни накратко за проекта ви и как се появи идеята за него.

Мирослав: Free-B е устройство за презрамките на туристическите раници, което произвежда ток от топлината на тялото и слънчевата светлина.

Антония: Идеята дойде от мен, но я разработихме с Миро и менторите. С моето семейство много обичаме да ходим на походи сред природата и да катерим върхове. Често се случва, като при всички тийнейджъри, когато видим красива гледка, да започнем да снимаме. Веднъж в такава ситуация батериите ни се изтощиха. Другите от групата вече бяха много напред и се притесних да не се изгубим. В крайна сметка всичко беше наред, нашите родители бяха изчакали малко по-напред. Но тогава се замислих какво можеше да се случи. Споделих тази история с Миро и клуба и стигнахме до решението.

Представи ли този проект на Уикенда на идеите?

Антония: Не, тогава не успях да събера отбор в клуба – никой не поиска да работим заедно по идеята. Тогава станах част от друг проект.

Споделете преживяването си на Финала на Тийноватор 5. Имаше ли нещо, което много ви хареса и нещо, което ви разочарова? Помогна ли ви да се сплотите като екип?

Антония: Тръпката на Финала за мен беше много голяма. От самото начало бях много развълнувана. Исках нашата презентация да мине възможно най-рано и да не я мисля, но бяхме един от последните отбори. Беше изключително полезно и интересно да чуем стартъп идеите на други Тийноватори. За съжаление имахме малко време да си говорим с тях.

Смятам, че Финалът на Тийноватор 5 ни помогна да се сплотим още повече като екип. На Финала имахме ограничено време – точно 3 минути. Започнахме с презентацията, всичко вървеше по план, докато не дойде моментът, когато трябваше да покажа как работи прототипът, докато Миро говореше. Тогава телефонът ми започна да вибрира. Миро се разконцентрира. В този момент без много да мисли, ми подаде микрофона и аз довърших изречението му. След това се погледнахме и видях, че е спокоен и продължи с презентацията. В крайна сметка успяхме да кажем всичко, което бяхме предвидили и се вместихме в определеното време до последната секунда. Мога да кажа, че сме добър екип.

Мирослав: Бих допълнил само за себе си, че в началото бях доста срамежлив, тъй като това е първото събитие за предприемачество, в което участвам. Не бях много разговорлив, но след няколко срещи се опознах с другите и стана по-лесно.

Споделете с нас кое е специалното в преживяването да сте ментори на екип с награда на първо място.

Николай Ганчев: Не е някакъв гениален извод – просто е хубаво да видиш, че всичките усилия (не само в седмицата преди самото събитие, но и месеци преди това) бяха възнаградени. Понякога не е толкова лесно да получиш радост, след като си постигнал нещо, но за щастие този случай не беше такъв.

Има и още нещо важно – екипите, които са наградени и са получили добра оценка, са мотивирани да продължат напред. Един от проблемите на много предприемачески програми по принцип е, че те са за период от време – 3 месеца, 6 месеца, 9 месеца. След това често хората се демотивират и не правят нищо. Хубавото в случая е, че има някакви очаквания към тях, а имат и обратна връзка, че нещата, които правят, имат смисъл и трябва да продължат работата си по тях и след програмата.

Как ще инвестирате парите от наградата? Какви са плановете за бизнеса ви оттук нататък?

Антония: Смятаме да наблегнем на усъвършенстването на прототипа и изграждането на ясна визия за крайния продукт на Free-B. Разбира се, ще се наложат и много тестове в реални условия. След като приключим с това, ще започнем с рекламата, приемането на поръчки и изпълнението им. 

В момента имате ли работещ прототип?

Да, имаме и го показахме на Финала. Има още какво да се изчисти – започнали сме да мислим върху това, но в момента наблягаме върху училището.

Кое ви беше най-трудното в работата по идеята? Коя част от нея ви беше най-приятна?

Мирослав: Бих казал че за мен (или по-скоро за нас) беше построяването на бизнес плана. Най-приятната част беше сайтът.

Антония: За мен най-трудно беше да проуча и изчисля потенциалния пазар. С менторите много пъти се чувахме по тази тема. Иначе за мен най-приятната част със сигурност беше изработването на прототипа.

Имахте ли трудности в екипа през тези 8-9 месеца и как ги преодоляхте?

Николай Ганчев: Един от проблемите беше, че другите не разбраха напълно идеята на Тони. Беше трудно да се намерят хора, с които тя да я развива. В един момент привлече нов участник – Мирослав. В реалността това често се случва – първата задача на един предприемач е да убеди именно екип да работи с него – не инвеститорите или пазара. Невъзможно е да направиш всичко сам. С някои идеи е по-трудно, други са по-привлекателни. Тази година например звучи добре, ако кажеш, че се занимаваш с изкуствен интелект. Миналата година бяха на мода криптовалутите, сега вече не толкова.  Но това беше трудността при нас – хората не си го представяха като продукт.

Антония: Наистина беше неприятно – аз си намерих отбор и в последния момент момичето каза, че иска да се присъедини към друг екип. С Миро пък излизахме в една компания миналото лято и видях, че той мисли по същия начин като мен и, че мога да му имам доверие за това начинание.

Според вас на какво се дължи победата?

Николай Ганчев: Това, което най-много ми харесва в този екип, и от което те имаха повече, отколкото други екипи – беше отдадеността към самата идея. Те целяха да имат цялата информация – всички технически детайли. Работеха сериозно върху презентацията, взимаха обратна връзка и я интегрираха в проекта, мислеха за всички въпроси, които могат да се появяват в главата на инвеститорите и се стараеха да намерят отговор. Искаха да си свършат работата предварително. Мисля, че това е абсолютно необходимо за такъв тип състезания и те го направиха много добре.

Това са трите неща: отдаденост, готовност да получат обратна връзка от пазара и да направят техническия „due diligence“, който е жизненоважен за такъв проект.

С какво ви помогна Тийноватор и как смятате, че се променихте като хора в програмата?

Антония: Искам да благодаря на Тийноватор – за това, че го правите с отдаденост и за това, че ни допуснахте до самата програма, защото ние сме 9. клас. Тийноватор ме научи да се боря за това, което искам. И независимо от трудностите, да не се отказвам по пътя, по който съм поела. В Тийноватор се научих да аргументирам и да отстоявам мнението си, а също така да разграничавам важната информация от несъществената.

Още от 5. клас, когато влязох в най-иновативното училище в Бургас, учителите изглежда видяха потенциал в мен и започнаха да го развиват. Всеки месец аз бях на минимум две състезания за представяне на идеи. Даже тогава, в пети клас, започнах да разработвам най-успешния ми засега проект – за пазарска количка, която генерира ток. Успях да извървя този път – от макет до вече готов прототип и дори партньорство с голяма верига супермаркети. 

Осъзнах, че да правя проект, който подобрява живота на хората и е от полза в ежедневието, ми допада. Харесва ми да се занимавам с предприемачество, информационни технологии и роботика. Не смятам, че Тийноватор промени насоката, в която искам да се развивам – по-точно ме накара да съм сигурна в нея.

Мирослав: Програмата ми помогна да се замисля за други сфери, в които мога да се развивам в бъдеще. Също така да работя по-ефективно в екип и най-вече разви способностите ми за общуване.

Коя е най-хубавата част от менторската роля?

Николай Ганчев: Усещането, че предаваш знания и има чуваемост – от другата страна някой възприема казаното и му помага да расте. Но има и друго – работата на менторирания невинаги е да слуша и да изпълнява всичко, което менторът му казва. Понякога задачата му е да се научи да отстоява мнението си, защото ще му се налага да го прави много пъти и след програмата. Звучи сякаш тези две части са в противоречие помежду си, но както в много други в живота, за да бъдеш максимално ефективен, трябва да знаеш кога да послушаш другия и кога да се „разбунтуваш“.

Как бихте описали Тийноватор на съученик или приятел, който се чуди дали да се запише за следващата учебна година?

Мирослав: Аз вече насърчавам приятел да влезе в програмата. Тийноватор е място, на което можеш да развиеш своите качества, да разбереш какво искаш да правиш, да се запознаеш с нови хора и да се забавляваш, докато го правиш.

Антония: За мен Тийноватор е едно незабравимо и вдъхновяващо 9-месечно приключение. Тук се научаваш на всичко важно за стартирането на собствен бизнес, под напътствията на опитни и доста търпеливи ментори, които след втората среща можеш да наречеш свои приятели. Освен това в Тийноватор се запознаваш с други ентусиазирани млади хора от цяла България, които мислят по различен начин – като теб. Изключително съм благодарна на Tийноватор за това, че ми помогна да израсна и да развие редица качества – вече се записах и за Тийноватор 6.

Какъв съвет бихте дали на участниците и техните ментори догодина?

Николай Ганчев: На участниците – че просто трябва да отделят време, да са сериозни и отдадени на самата програма, да експериментират и да си поставят високи очаквания към самите себе си.

Един от проблемите, докато си ментор е, че трябва да балансираш едновременно високи очаквания и подкрепа, а това не е лесно. В някои случаи, предполагам, ми е било по-лесно да акцентирам върху високите очаквания и по-малко върху подкрепата. А всъщност и двете неща са важни, защото касаят мотивацията на хората. Особено в този случай, когато това не им е основна работа – учениците си имат други задължения. Мисля, че менторите трябва да си дават сметка и да се фокусират върху това от какво имат нужда учениците в дадения момент – така няма да прекаляват с нито една от двете крайности.  

Записването за новото издание на Тийноватор (2023-2024) вече започна! ТУК могат да се запишат желаещите ученици, а ТУК – кандидат-менторите. 

„Битката на успелите“ на Тийноватор 5 – равносметката

Голямата развръзка на Тийноватор 5 беше на 20 май и епичното събитие дълго ще отеква в паметта и в сърцата на учениците, менторите, партньорите и родителите, които присъствааха. 70 идеи се съревноваваха на финала на петото издание на Тийноватор под надслов Битката на успелите. Екипите от Тийноватори представиха своите стартъп проекти, разработени с помощта на техните ментори през последните месеци.

Каква е равносметката по теми и вид на разработените проекти: 

Много от отборите на финала заложиха на реализацията на идеята си в онлайн среда. За целта 25 от тях предложиха реализиране на дейността чрез онлайн платформа, а 11 – изработване на мобилно приложение. 

Сред предложенията за онлайн базирани услуги са платформи с вдъхновяващи статии и подкасти с цел кариерно развитие, мотивация за спорт и здравословен начин на живот; платформи, които посредничат между бизнеса и различни групи хора, търсещи работа, като и между различни хора за реализиране на модели на споделена икономика; платформи, осигуряващи контакт със специалисти – психолози, лекари, ветеринари и др.

Тийноваторите представиха и вдъхновяващи идеи за 18 нови продукта на пазара. 

Някои от решенията са: 

• smart саксия, предлагаща напълно автоматизирана грижа за растения и мониторинг на състоянието им; 
• портативна батерия, зареждана едновременно от слънчевата светлина и топлината, отделяна от човешкото тяло; 
• различни протеинови и здравословни продукти, сред които протеинови крекери от брашно от щурци и спирулина с автентично кисело мляко; патриотична настолна игра и други.
  

 

 

Услугите, които предложиха учениците, бяха общо 13, с различни направления – консултантски услуги при покупко-продажби на автомобили, маркетингови услуги, реставрация на стари сгради и помещения, нови менторски програми и други вдъхновяващи и креативни дейности.

 

 

На b2b модела избраха да заложат два отбора, предлагайки производство на биоразградими опаковки и услуга – виртуална пробна за дрехи, изработена чрез machine learning модел.

 

Темите, към които учениците са се насочили в своите проекти, много често са близки до тяхното ежедневие – свободно време и забавления, образование, кариерно ориентиране и намиране на работа, грижа за домашните любимци. Също така хоби-теми: спорт, автомобили, велосипеди, козметика и мода.

Тийноваторите обаче не остават единствено в близките, познати теми, а се осмеляват да крачат редом с най-новите трендове. Те се насочват към smart решения, дигитализация, киберсигурност и криптовалути, електромобили, зелена енергия, споделена икономика. Учениците предлагат екологично и социално ангажирани проекти.

 

Някои от проектите засягат теми, отнасящи се до живота на хората с увреждания, менталното здраве и зависимостите. Сектори, в които учениците дават предложения за нови продукти и услуги, са още: селското стопанство, архитектурата, ресторантьорството, туризмът, маркетингът и рекламата. 

 

„На всеки следващ Финал на Тийноватор проектите на учениците са все по-задълбочени, иновативни, а презентациите – по-силни. Това, което виждаме на сцената на събитието всяка година, вярвам, че може да ни даде добра обща представа за интересите, хобитата и проблемите, които вълнуват младежите. То обаче е и един компас за посоката на развитие на стартъп мисленето у нас, тъй като се работи рамо до рамо с ментори-предприемачи и с представители на компании и стартъпи“, казва Зорница Миткова, управляващ директор на програмата.

Записването за новото издание на Тийноватор (2023-2024)  вече започна! ТУК могат да се запишат желаещите ученици, а ТУК – кандидат-менторите. 

Как да продължите, когато ви кажат, че идеята ви не става?

Стартъпът често се мисли като вълнуващ проект и наред с това, се пропуска фактът, че е изправен пред множество предизвикателства. Иновативният му характер и непопулярността на идеята предполагат изключително висок риск. Затова и много стартъпи се провалят – поради липса на финансиране, недостатъчно ентусиазъм, отхвърляне на идеята, и то многократно.

В Тийноватор срещаме учениците с вдъхновяващи предприемачи, които са срещнали именно тези трудности. Безценна е възможността човек да почерпи знание и опит директно от извора, да получи насоки, да бъде окуражен, а не просто да чете страхотни истории на успешни хора, с които няма пряк досег…

Днес ви запознаваме с един от менторите на Тийноватор в Бургас – Николай Господинов, който дава изключително мотивиращ пример със своя опит, а също и насоки за това как един стартъп може да преодолее бариерите на скептицизма и само за няколко месеца да се радва на изключителна подкрепа, интерес, развитие и успех.

Сред въпросите, които коментираме, са: Как човек да не се откаже, когато чуе, че идеята му не става. Как да трансформира получените откази в движеща сила за успеха на своя проект? С какво помага стартъп мисленето?

За Николай и Enbank

През октомври 2022 г. Николай и Александър, които се запознават, докато учат „Информационно инженерство“ в King’s College London, полагат основите на своята финтех компания Enbank. Те разработват модел, който се възползва от опциите на отвореното банкиране, за да прескочи платежните посредници. Платформата им дебютира в края на миналата година по време на продажбите на билети за концерт на българската група „Молец“, като там Enbank е единственият начин за плащане. В деня на продажбите се отбелязват общо 10 хил. опита за транзакции през платформата, с над 1200 успешно извършени покупки.

Николай програмира едва от 10-годишен и е само на 16, когато започва да трупа опит с предприемачеството – създава приложение, което намира най-добрите оферти за бързо хранене около потребителите. Той е един от първите инженери в Гражданите (grajdanite.bg) и Propy (propy.com). Бил е част от tech marketing агенция. Има опит като фрийлансър в Лондон в различни проекти. 

На срещата с Тийноватор Николай споделя различни аспекти на опита си и периодите, през които преминава, разкрива ни кои са необходимите условия и умения за развиването на стартъп. Интересно е, че определя като основен фактор за създаването на първия си стартъп недостигът на средства. Да нямаш пари е доста добра мотивация, казва той, смеейки се.

Какво да направиш, когато ти кажат, че идеята ти не става?

Едно от най-ценните неща в срещата с Николай е споделянето от първо лице. Мнозина си мислят, че да направиш стартъп е страхотно, но всъщност крие рискове. Разбира се, непрекъснато трябва да презентираш идеята си, а в началото не знаеш пред кого и как. Съответно – получаваш многобройни откази. Това може да бъде обезкуражаващо, но ако в такива моменти човек продължи, се оказва, че се случват и много успехи: По едно време вече спряхме да броим, а се смеехме на всеки път, когато ни отхвърлеха.

Николай не пропуска да отбележи, че е от значение да видиш каква е причината за отказ, когато получиш такъв. В повечето случаи тя е свързана с представата на хората, базирана на света, такъв, какъвто го виждат те в момента. А идеята често се отнася към определена визия за света след 5-10 години. Следователно, става въпрос за несъответствие и невъзможност за оценяване, а не за конкретен недостатък.

Многократно сме чували: момчета, много сте готини, но има огромна конкуренция, съжаляваме. И наистина е неприятно, когато се случи няколко пъти поред. Тогава не бива да оставяш емоциите да те водят, а просто да продължиш.

Как да мислиш като предприемач?

На шега или не, Ники споделя, че за да се захванеш със стартъп, трябва да си малко изчанчен. Сред предизвикателствата са: необходимост от развитие, иновативност, упорство да продължиш с оглед на рисковете и липсата на резултат на моменти. Всички те обаче носят и огромни предимства – стартъпът има потенциала да се развива бързо, предлага поле за експериментиране, стимулира създателите да се движат, а не да тъпчат на едно място.

След като известно време работи в Кракен и получава повече от задоволително заплащане, Николай решава да напусне, за да разработи нещо свое. Заедно с настоящия си бизнес партньор – Алекс –  заминават за Бали за един месец. Решават да се отдадат на почивка, като все пак отделят по няколко часа на ден за идеята си. Николай с почуда установява колко по-продуктивен се чувства и колко по-удовлетвторяваща е работата по проект, който наистина иска да развива и с който да промени света около себе си.

Предприемачите са хора, които не се задоволяват с изпълняването на списък със задачи, за които в края на деня или месеца се полагат определени средства, а имат желанието да оставят следа в света. В тази връзка Николай споменава за т.нар. рамка за намаляване на съжалението на Джеф Безос, към която се придържа и самият той. Един от най-известните предприемачи в световен мащаб казва:

Когато мислите за неща, за които ще съжалявате, когато сте на 80, то почти винаги са неща, които не сте направили. Това са действия на бездействие. Много рядко ще съжалявате за нещо, което сте направили, което не е успяло да стане или не е работило, или каквото и друго да било.

 Наистина опитът, последван от неуспех е в пъти по-ценен от липсата на такъв.

Стартъпът е за смелите

Екипът е голяма опора – всеки стартъп преминава през много възходи и спадове, рискът от фалит е голям и е от огромно значение подкрепата на хората, с които работиш. Нужни са съмишленици, които със своите умения да искат да допринасят за развитието на идеята. 

Оказва се, че пътят от 0 до пробиване на пазара се извървява действително с много опити, рискове, откази и провали. Във всеки случай обаче вярата в това, което правиш, е движещата сила и предпоставката за успех.

 Не се срамувайте да разказвате за идеята си. Винаги ще има хора, които ще ви копират, но това е само стимул да вървите една крачка напред, съветва Николай.

Завършваме срещата с една история от времето, в което Николай е търсил свой ментор. Решил е да пише на известни личности – успешни предприемачи – и в крайна сметка няколко от тях откликнали и отделили време за разговор. А кой би предположил, че въобще биха върнали отговор? Затова пробвайте, действайте, shoot your shot!

Надяваме се да сте почерпили вдъхновение от примера на Николай. Повече за него и за Enbank може да прочететe ТУК.

Още съвети за стартиращия бизнес от Николай Господинов ТУК.

Три гледни точки за ползата и нуждата от менторството

Срещаме ви с трима талантливи мъже от различни сфери, но с обща идея, кауза и извор на вдъхновение. И тримата са по някакъв начин част от Тийноватор. Владимир Младенов разработва със съотборниците си проекта Pandora Box, който е отличен на Финалното състезание. Тодор Попов е един от менторите ни в Пловдив. А третият надали има нужда от представяне – Димитър Бербатов гостува на тазгодишното издание на Уикенд на идеите и подкрепя Тийноватор и редица други социални инициативи и проекти за развитието на младите в България.

В разговор с всеки от тях (по материали от бюлетина на Фондация Америка за България) разбираме повече за качествата, необходими за успех в живота, за подкрепата и значимостта на менторите, както и за предпоставките за лично и обществено развитие.

Владимир Младенов е дванадесетокластник в Националната природо-математическа гимназия в София и вярва, че финансовата култура е в основата на образоваността и успеха на всеки човек. Идеята на отбора му получава подкрепа от УниКредит Булбанк, както и награда на финала на Тийноватор през юни 2022 г. В интервю за Фондация „Америка за България“ Владимир споделя повече за своите предприемачески амбиции, за менторстовто и за активната си гражданска позиция.

 

Разкажи ни за проекта, по който работихте със съотборниците.

Влади: „Pandora Box: Мисия финансова свобода“ е проект за финансово ограмотяване на млади хора между 14 и 19-годишна възраст. В България страдаме от общ проблем на ниска финансова култура. Установихме, че периодът, в който е най-добре тя да бъде изградена, е точно в гимназията. Тогава започваме да получаваме първите си пари. Преди 16 човек не може да работи, но получава джобни. Решава, че иска да си купи нещо, но не знае как да спести. След 16 много хора започват да работят и не могат да разпределят и управляват средствата, които изкарват.

Човек трябва да се запознае с базови финансови инструменти – как работят банките, как да инвестира в дългосрочен план, най-малкото в пенсионно осигуряване, какво е лихва, рецесия, инфлация. Нашето решение е да борим този проблем с обучения и семинари – теоретични и практични.

Кой беше най-важният урок, който научи покрай Тийноватор?

Влади: Научих много уроци от Тийноватор. Програмата дава възможност да се запознаеш със съмишленици, които имат сходни идеи, сходна визия за живота. Може би най-важното, което се научава в Тийноватор, е постоянството, дисциплината. Това е програма за цяла година, през която с отбора се виждате всяка седмица. Накрая се готвиш за финалното състезание пред инвеститори и още 400 човека, където трябва да продадеш своята идея.

Какво научи от твоите ментори?

Влади: Научих се да идентифицирам проблем и да търся решение за него. Като хора със сериозен опит в бизнеса, те имат знанието какво се прави и какво не се прави, когато работиш в екип. Помогнаха ни да разпределим ролите, защото в началото на всички им е трудно да намерят своето място. Те са като помощни колела на велосипед – помагат ни да се стабилизираме и ни позволява да научим нещо, което все още не можем сами – и същевременно ни дават тласък напред.

Ти си осъзнат, активен млад човек. На какво го отдаваш?

Влади.: Рано или късно човек започва да се интересува от обществено значими въпроси – дали заради работа, дали заради средата, в която живее, или защото нещо не му харесва. Колкото по-рано се случи, толкова по-важно се оказва то. Аз следя какво се случва по света. Ако не знаеш, е много по-лесно да бъдеш манипулиран.

За будни, способни млади хора като Владимир говори и Тодор Попов, ментор в Тийноватор, който работи в сферата на счетоводството, одита и финансите повече от 20 години. Тодор гледа на житейския опит като на работно куфарче, което през годините пълни с инструменти, служещи му както в личен, така и в професионален план като управител за България на международната технологична компания SumUp.

 

От миналата есен, като ментор в Тийноватор, Тодор отваря своето куфарче за млади хора с интерес към стартъп културата и намирането на решения на социални предизвикателства.

„Те имат свежите идеи, имат това, което е носителят на новото, на тях им трябват първите инструменти, които всеки човек ползва.“, споделя той.

Тодор се вдъхновява, като прави неща, които променят средата около него или му помагат да научи нещо ново. Именно мисленето извън кутията и умението за работа в екип той иска да предаде на младежите, с които работи. Според него промяната идва от нас самите – от хората, които запретват ръкави и сами търсят решение на проблемите. А менторските програми са канализиран начин това мислене да се преподава:

„С тази програма имам възможност да подтикна други да решават проблеми. От това имаме нужда – хора, които се опитват да решат проблеми, а не хора, които се оплакват“.

Сред идеите, които обсъждат с учениците от две пловдивски училища, са: създаване на животоспасяващи изобретения, преработка на отпадъци, енергоспестяващи приспособления, хранителни добавки. През следващите седмици екипът ще се фокусира върху една от тях и ще започне да работи по нейната реализация. В края на програмата през май съотборниците ще представят своя проект пред жури от предприемачи и потенциални инвеститори.

 

За Тодор менторството е инвестиция в общото ни бъдеще и всеки, който може да спомогне за развитието на средата, трябва да го прави. По сходен начин резюмира и Димитър Бербатов ангажимента си към бъдещето на България – младите хора:

„Талант в България има, имало го е и винаги ще го има. Както на мен са ми помогнали добри хора, така и аз чрез фондацията се опитвам да бъда добрият човек, който помага“

Ето и част от отговорите, които господин Бербатов споделя на Уикенда на идеите пред Фондация „Америка за България“.

Какво ви подтикна към работа с млади хора? 

Димитър Бербатов: Винаги ми е харесвало да помагам, но в началото на кариерата си го правех спорадично и малко хаотично. Ако питате за фондацията – тя беше идея на сегашния ѝ директор Димитрина Ходжева. Тогава бях в Англия и добивах известност. Канеха ме постоянно да подкрепям различни каузи и беше някак естествено да решим, че можем самите ние да имаме кауза и да използваме популярността ми по-дългосрочно и по-организирано. Давах си сметка колко хора са ми помогнали, за да съм там, където бях тогава, и явно съм бил достатъчно зрял да искам да дам и аз нещо на следващите.

Така се роди и каузата – от това, че аз съм успял с таланта си, срещнал съм добри хора, които са ме държали в правилния път и са ме подкрепяли. И че децата, които развиват потенциала си, ще са полезни на обществото. Сега – 15 години по-късно, съм удовлетворен от решението си за фондацията и за каузата.

 

С кариера от над четвърт век зад гърба си и 15 години опит в работата с млади хора, вие знаете доста за развитието на таланта. Достатъчен ли е той или има и други важни предпоставки за успех?

Д. Бербатов: Талантът сам по себе си ще те докара до 80% от капацитета ти, и то ако си много талантлив. Но ако си работлив, инатлив, упорит, постоянен в това да реализираш таланта си, ще стигнеш 100%. Но и тези, които не развиват потенциала си докрай – те пак нищо не са изгубили, че са развивали таланта си. Точно обратното – обогатили са се с удовлетворение, загуби, опит, приятели, още на крехка възраст са научили много за себе си. Това също е развитие.

В развитието на младите семейната среда остава най-важната, поне в началото. Важно е детето само да избира, а не да реализира родителски амбиции. То ще прави грешки, но може би ще са по-малките грешки, ако родителят разговаря с него.

Бихте ли посъветвали младите да следват вътрешния си глас?

Д. Бербатов: Не искам да съм в ролята на човек, който си мисли, че знае всичко. Далеч съм от това. Винаги изхождам от собствения си опит. Славата замайва и като правиш нещо много добре, например играеш футбол, си мислиш, че си компетентен по всички други въпроси, което е далеч от истината.

Дисциплината е много важно качество за развитието на един човек, а самоусъвършенстването никога не приключва. За да не се лутат и да не са изгубени децата, те трябва да намерят колкото може по-отрано какво искат да правят и да го правят с любов.

 

Какво припознахте в програмата за менторство и предприемачество Тийноватор? Защо решихте да я подкрепите?

Д. Бербатов: Предполагам, че всичко започва с идея. Моята идея е била да стана добър футболист, осъществи се. Момчетата и момичетата от Тийноватор имат своите си идеи, водени са от амбиция и работят по тях. Имат знанията, таланта, развиват се. Ако вкарат и ината, постоянството, накрая ще осъществят и идеите си. Виждам себе си в това, което те се опитват да направят, следователно не беше трудно да се припозная в каузата на Тийноватор. Младежите в Тийноватор работят в екип. Аз цял живот правя това. Да, има индивидуалности, но те са част от цялото. И понякога само на базата на екипа можеш да покажеш колко си добър.

Повече за каузата на Фондация „Димитър Бербатов“ може да прочетете тук.

 

Флашка със скенер за ирис, умна саксия и отглеждане на земеделски култури чрез аквапоника и амбиции за Финала

В 9-месечната програма на Тийноватор има два пика на емоцията със силен състезателен елемент – Уикенд на идеите (януари) и Финално състезание (май). Учениците, групирани в екипи, и техните ментори се готвят за тези събития като за едни от най-важните им представяния досега.

На Уикенда на идеите жури от компании-партньори награждава идеите в началната им фаза на разработка, в 12 категории. На Финала жури от инвеститори отличава трима победители във всяко издание на Тийноватор. 

В поредица от блог постове ви споделяме впечатленията на наградените отбори на Уикенда на идеите от първо лице. 

В Уикенд на идеите 2023 четири екипа жури по четирима членове изслуша общо 86 презентации на бизнес идеи. 

Валя Надова, Operations Manager в LAUNCHub, Николай Тодоров, Изпълнителен директор на LimeChain, Йоана Василева, COO на A Data Pro и Велислава Попова, Главен редактор на dnevnik.bg, оценяваха презентации в категориите Най-добра идея в сферата на IT, Най-добра презентация и Най-нестандартна идея.

Награда за Най-добра идея в сферата на IT отиде в проекта BioKey/BioAccess, на един от отборите в двата Тийноватор клуба от ТУЕС, София; Участници: Йосиф Хамед, Йосиф Салтиел, Димо, Огнян; Ментори: Николай Неков и Николай Мартинов

Какво е BioKey/BioAccess?

Идеята е да разработим хардуерно устройство (подобно на флашка) със сензор за пръстов отпечатък и скенер за ирис. Целта е да се използва за автентикация в определени системи – напр. компютри, сървъри, влизане в профили и сайтове, за отваряне на врати, за достъп до ограничени места или системи. Така елиминираме нуждата от пароли и от стандартни електронни подписи.

Как се роди идеята? 

Йосиф Х.: В една от срещите на екипа менторите ни дадоха основни сфери, в които да мислим идеи – една от тях беше ”биометрика”. Така стигнах до един проект, който се ползва в блокчейн сферата – представлява флашка, чрез която се подписват транзакции. И се замислих, че към това може да се добави и отпечатък. 

Как разпределихте ролите си в екипа?

Огнян: Разделихме се на това кой какво може най-добре. Йосиф Хамед се занимава с криптографията, софтуера и хардуера. Йосиф Салтиел се занимава с комуникацията с компаниите и проучвания. Аз се занимавам с по малко от всичко – също и с дизайна и user experience-a. 

Как избрахте името?

Йосиф Х.: Когато представих идеята за първи път, дадох името BioKey. То е доста семпло, ясно и отговаря на продукта. Но се оказа, че има такъв продукт. Преди Уикенда на идеите направихме brainstorming – изброихме сигурно 50-60 имена, но не харесахме нито едно и попитахме Chat GBT. Той ни даде идеята за BioAccess. 

Как убеди останалите да работят по идеята?

Йосиф С.: В нашия клуб имаше пълна демокрация – всеки гласуваше за това, което му е харесало. Всички се обединихме около две идеи – Eplanner и BioKey.

Какви са отзивите ви за Уикенда на идеите? Коя е любимата ви част от събитието и с какво ви помогна?

Йосиф С.: Беше много хубаво. Намерих хора със сходни на моите интереси, това е много важно за мен. Беше наистина много забавно – физзарядката, танците и запознанствата. Страхотни бяха и консултациите с ментори. Уикендът много ни помогна да сплотим екипа – аз и Йосиф Х. ще участваме на HackTUES. Ако не се бяхме срещнали тук, нямаше да стане така. Сработихме се много добре всички. 

Йосиф Х.: Много се радвам, че бяхме в отворено пространство и имах достъп до всички. Ако ми потрябва ментор, просто мога да се огледам и да го намеря. Може би 50% от конструктивната обратна връзка, която събрахме, беше от ученици. 

Огнян: Много ми хареса, че имахме възможност да говорим с хора от бизнеса, с които по принцип не бихме имали контакт.

Какво планирате да се случи с идеята ви до Финала? 

Йосиф С.: Направихме си структурен план за следващите месеци. Очакваме до началото на април да имаме подготвен хардуерен и софтуерен прототип. Аз вече започнах да работя върху презентацията и представянето. Март и април основно ще се срещаме с компании за валидация на продукта. Мислим да се явим и на различни startup събития.

Менторите също ще ни уредят срещи – например с BIODIT. След това ще се опитаме да внедрим продукта в стартъпа на нашия ментор Николай Неков – karavani.bg. Оставили сме май месец като буфер за изглаждане на някои неща, ако има нужда. 

Какви са амбициите ви след Финала?

Първоначално – да направим прототип. След това да произведем по-голямо количество устройства. След като ги валидираме, да ги смалим и да започнем масово производство. Разбира се, трябва да се направи сървърна инфраструктура, трябва да се изгладят комуникациите с партньорите, трябва да се изгради маркетинг стратегия.

Идеята е, че ако спечелим Финала, със сигурност ще продължим напред доста по-сериозно. Отиваме за победа!

Награда за Най-добра презентация отиде при идеята SmartPot, на отбор от сборен онлайн клуб; Участници: Андон, Мариян, Емилиан; Ментори: Мартин Димитров и Слави Михов

Разкажете повече за идеята си.

Нашата идея представлява саксия, която се грижи за растението. Така не се налага човешка грижа или я свежда до минимум. Уникалното при саксията, т.е. това, което ни отличава от останалите, е, че има персонални настройки за всеки вид растение. Тя не е просто един продукт с програмиран код, който остава така, а всяка бройка е персонализирана за нуждите на своя притежател.

Грижи се за температурата, влажността на почвата и въздуха и много други фактори, които създават най-добрата среда за растението.

Как се роди идеята? 

Имало е случаи, когато нашите родители ни делегират отговорност – да се грижим за растенията, докато те са на почивка. Това е досадно задължение. Случвало ни се и на тримата. Затова измислихме Smart Pot – за да не се налага да полагаме грижи за растенията.

Как разпределихте ролите си в екипа?

Емилиан: Разпределихме се според компетентностите си. Андон поема частта с електрониката, а аз и Мариян работим по frontend и backend.

Как избрахте името?

Все още нямаме конкретно име. SmartPot е работно заглавие, което най-добре описва идеята. До Финала смятаме да го сменим, така че да имаме възможност да разширим бранда и с други продукти, свързани с агрономията – напр. смарт системи за отглеждане на стопански растения.

Кой даде идеята и как убеди останалите да работят по нея?

Андон: Първоначалната идея беше моя и я споделих с останалите. Всъщност това се случи още преди да станем част от Тийноватор, така че тази идея има по-далечни корени. Другите се мотивираха и започнахме да работим по нея преди началото на Тийноватор. Но програмата ни стимулира да работим по-стегнато, за да се случат нещата. Снимката, която виждате, е реалният 3D модел на продукта и смятаме до Финала да бъде готов. 

Всъщност затова не беше труден процесът на работа, напротив, беше много естествен. Разпределихме се и не беше нужно убеждаване. Освен това много по-лесно може помежду си да кажем, ако има проблем, и да го решим бързо. Просто защото се познаваме от преди.

Какви са отзивите ви за Уикенда на идеите? Коя е любимата ви част от събитието и с какво ви помогна?

Емилиан: Уикендът на идеите беше едно изключително събитие. Запознахме с много хора и много ментори, които ни помогнаха значително с развитието на идеята и ни отвориха очите за някои неща – маркетинг, брандиране и др. Имаше куп положителни коментари за идеята ни, защото и други хора имат същия проблем като нас.

Мариян: Бяхме доста заети, имаше много срещи с ментори. Но имаше и развлечения, които ни ободриха.

Какво планирате да се случи с идеята ви до Финала? 

До финала искаме нашият прототип да бъде готов, да имаме необходимите тестове за пускане на пазара, както и да реализираме няколко продажби.

Какви са амбициите ви след Финала?

Искаме да създадем наш онлайн магазин, но и също така да изградим мрежа от партньори, които да ни помагат с продажбите и да пласират нашия продукт във физически магазини. Затова след Финала се надяваме, първо, да намерим партньори и на второ място – да намерим инвеститори, които да ни позволят не просто да развием този продукт, а и да създадем още. 

Какво друго си представяте да влезе в семейството на вашия бранд?

Може би light версия – по-бюджетна, която да предлага ограничени функции. Също така система за смарт отглеждане на стопански растения – домати, краставици и т.н. Също си мислехме за инкубатор за семена (на цветя или на стопански растения). Тоест продукт, който да отглежда семенца и да ги превръща в растения готови за засаждане.

Най-нестандартна идея: Underwater Life/Aqua Genesis, на отбор от клуба в Стара Загора; Участници: Георги, Жасмин, Мартин; Ментори: Силяна Божилова, Златина Пенчева и Михаела Кокенска

Underwater Life е алтернативен начин за отглеждане на земеделски култури чрез аквапоника. Цели ограничаване на вредните емисии и пестициди, освобождаване на земен ресурс и производство на стойностни продукти.

Рецептата за успех на Николай Тодоров: Да обичаш хаоса и да откриваш своя ред в него

Вече ви разказахме за две от седмичните срещи на софийски Тийноватор клубове по темите за излизането от зоната на комфорта и за справянето с очакванията – и двете са част от рамката от 28 теми, по които работят учениците и менторите през годината. И ако в повечето градове в България срещите се провеждат на живо, то два от клубовете са сформирани от ученици в различни градове. По този начин те имат възможността да участват активно в програмата, независимо от локацията си. Това е историята и на Клуб № 42 – сборен клуб от Хасково, Горна Оряховица и Своге, с ментори Юлиан Аспарухов и Михалина Георгиева. Опитахме се да съберем в един текст наситения с емоции и преживявания ден, в който клубът се събра за пръв път на живо в София.

Понеделникът започна изключително рано за 17-те супер мотивирани Тийноватори. След разходка и закуска, групата беше готова за работа при нашите партньори от Resonator. Там учениците се докоснаха до иновативните възможности, които пространството предлага. По време на срещата тийноваторите направиха тур из лабораториите на Resonator и научиха как функционират STEM центровете на някои училища (какво оборудване има и по какъв начин се използва). Домакините отправиха към тях и VR предизвикателство, което провокира способността им да се справят със страх от височини. 

След предизвикателството, програмата продължи с още една изненада. Гост-лектор на срещата беше Николай Тодоров – основател и изпълнителен директор на партньора на Тийноватор 5, LimeChain – компания за разработка на софтуерни решения, базирани на блокчейн. В началото на разговора Николай провокира учениците да кажат от какво се интересуват и той ще им отговори на всичко… Така и стана – споделяме част от въпросите им.

Откъде мина пътят ти до LimeChain?

Имах невероятния шанс или голямото проклятие (усмихва се) първият ми работодател да е именно стартъп. Много хора си представят стартъпа като нещо страхотно. Дават успешните примери с Марк Зукърбърг и Стийв Джобс. Реалността е, че има една сляпа точка в представите на обществото. То се фокусира върху успешните примери, но всъщност те са изключително малък процент от  предприемачите. Истината е, че има много хора около нас, които от години се борят с това да създадат нещо успешно, но не успяват.

Стартъпите в началото имат и голям плюс, и голям минус. Всичко е много хаотично – оказваш се на място, където никой не знае какво се случва и се опитва да разбере.

Успешните хора в тази среда са тези, които обичат хаоса и откриват своя ред в него. Ако стаята ви е разхвърляна обаче знаете къде са ви чорапите – това е добър знак.

След това опитах в корпоративния свят и този опит ми беше много полезен, но след две години се завърнах отново в стартъп средите. С приятели стартирахме LimeChain. Ако ме питате колко неща съм фалирал преди това – може би пет. Истински късмет е да уцелиш нещо и то да успее.

Всъщност най-важното в началото не е идеята – тя вероятно ще се промени много пъти. Няма значение пазарът, потенциалът и т.н. Най-важното е екипът, с който разполагаш. Наистина е трудно да го откриеш, но е страшно удовлетворяващо и учиш много – на моменти повече, отколкото ти се иска.

Какво те мотивира?

Моята мотивация е да се опитваме все повече и повече хора да са успешни. Вече съм на определена възраст – имам дете и искам то да остане в България. Предполагам вашите родители вече са започнали кампанията “Върви да учиш навън, но се върни после в България!”. Истината е, че можем да направим по-добра среда. И това ме движи напред.

Как преминава един твой ден?

Относно ежедневните ми дейности – двамата ми най-добри приятели са моят календар и имейлът ми. Денят ми е разделен на слотове по 15 минути. Обикновено целият ми ден е изпълнен със срещи. В началото на един бизнес правиш всичко сам. След като колелото започне да се върти, следващата цел е да се опитваш да присъединиш хора, които да могат да правят част от тези неща (в най-добрия случай – по-добре от теб). И да си освободиш време, в което да погледнеш на голямата картина – как да развиеш всичко това. 

Когато изградиш правилния екип, нещата стават по-подредени, но не стават по-лесни. Аз и колегите, с които сме основали компанията, по цял ден сме в срещи и се опитваме да помогнем на хората, дошли след нас. Целта е да бъдат максимално успешни в това, което правят. И това може да означава хиляди неща – понякога се занимаваме с продажби, с маркетинг, с човешки ресурси и т.н.

Освен това се опитвам да давам и добър пример и това е най-трудното. Общо взето това е ежедневието ми – почти цял ден съм в срещи и се опитвам в останалото време да помагам на хората да са по-успешни.

Какво мислиш за университетското образование? Необходимо ли е да учиш как се прави бизнес или е по-добре просто да го правиш?

Относно университетското образование – не го смятам за задължително при наемането на хора. Уменията и желанието са по-важни. Университетът обаче дава обратна връзка за това, че даден човек може четири години да учи и да не се откаже от нещо. 

Университетът може да те научи на много, извън чисто образователната сфера. Чудесно място е, защото попадаш в среда с много други хора с интереси като твоите. Университет е едно от най-добрите места да намериш хора. Можеш и да натрупаш много опит и преживявания в различни студентски организации – за мен това беше изключително полезно и приятно време.

Всъщност предприемачеството е занаят – то не е нещо, което да просто да научиш. Има хиляди начини, по които можеш да правиш успешно бизнес. И как го правиш много зависи от конкретните хора, среда и др. Но когато учиш бизнес в университет, ще разбереш как да начертаеш бизнес план, как да планираш финансите, така че да са реалистични, как да осчетоводяваш, как да основеш фирма и т.н. Всичко това е много важно. 

Разликата между УНСС и Харвард не е в материала – ако го сравним, ще видим, че 90% от съдържанието се припокрива. Как се пресъздава, как се преподава и с какви хора си обкръжен – това е разликата. Аз гласувам с две ръце за университета – не казвам да бъдете “dropouts”. Това, което Зукърбърг и други са направили, не е най-умното (смее се).

С целия опит, който имаш сега, ако се върнеш назад и имаш страхотна идея за бизнес – кои биха били първите две неща, които ще направиш, за да се задвижи процесът?

Първата стъпка е да изградя екип – със сигурност не бих могъл да се справя сам. Да направиш сам нещо голямо и успешно е илюзия. Често се показват снимки на някой успешен човек, но зад него стоят стотици други. Успешните никога нямаше да бъдат на корицата, ако ги нямаше екипите им. 

Второто нещо е да съставя план. Всъщност тази част на предприемачеството не е много бляскава. Има много писане на документи, писане по дъски и т.н. На ден записвам по 20 брилянтни идеи – почти всички умират за няколко дни. Нали знаете – много много умните хора помнят много, а брилянтните си записват…

*Resonator e мултифункционално пространство и единствен по рода си R&D център, който цели да намери иновативни решения, комбинирайки възможностите за бързо прототипиране с приложното обучение. Те използват разширената си мрежа от експерти в индустрията, с помощта на които съвместно разработват продукти и нови бизнес възможности. Първият им център за съвместни иновации е в гр. София.

Resonator помага на различни организации да предоставят цялостни решения – от проектиране на процеси до инженеринг и производство. Техният бизнес се фокусира върху сближаването на технологиите и интеграцията между решенията.