Победителите в Тийноватор 5 Free-B: Тийноватор ни научи как да намираме решение на ежедневни проблеми чрез бизнес
На 20 май се проведе Финалът на Тийноватор 5. На него бяха представени над 70 бизнес идеи 0т 30 града в България. Повече за събитието споделихме в предходните статии ТУК и ТУК.
Жури от инвеститори (в лицето на Камен Банковски от Vitosha Venture Partners, Бистра Кирова от Sofia Angels Ventures, Станислав Сираков от LAUNCHub и Богомила Гълъбов от PostScriptum) избраха трите екипа победители: на първо място отборът от Бургас с идея Free-B, на второ – идеята HomeBox Tea на отбор от София и на трето – AgroRica Drone, отново на софийски отбор.
„Изключително впечатлена и вдъхновена съм. Мисля, че много повече хора трябва да идват и да гледат този конкурс, защото той дава надежда за всички нас, че има толкова много млади хора, които мислят с главата си, които гледат в бъдещето и са иновативни.“ Това сподели Бистра Кирова секунди преди да връчи първото място на отбор Free-B.
Освен че грабна първата награда на инвеститорското жури, проектът Free-B беше избран и за специалната награда на Американския университет – триседмичен летен курс по английски език в АУБГ.
„Причината да изберем този проект, е, че имат готов прототип, ясен целеви пазар и много възможности за развитие продукта и разрастване на клиентите. Освен това е важно да подкрепяме жените в предприемачеството и инженерните науки и когато има един толкова силен проект с огромен потенциал, решението идва от само себе си“, каза Даниел Шопов, VP for Admissions на АУБГ.
Журито от инвеститори на Финала на Тийноватор 5. От ляво надясно – Станислав Сираков, Бистра Кирова, Богомила Гълъбов и Камен Банковски.
Срещнахме се с част от екипа зад идеята Free-B – Антония Митева, Мирослав Кавръков, Стефани Петкова и техните ментори – Николай Ганчев и Николай Господинов, за да ни разкажат за предизвикателствата, уроците и тяхната формула за успех.
Бихте ли споделили малко повече за себе си?
Антония: Моето хоби е волейболът. Тренирам много – по 6 пъти седмично. Обичам и да чета книги. Смятам, че нямам таланти, но съм упорита и когато нещо ми харесва и се захвана с него, ми се получават добре нещата. Любимите ми предмети в училище са информатиката и информационните технологии. Ако изучавахме предприемачество, със сигурност и то щеше да е в списъка ми.
Мирослав: В свободното си време играя видеоигри. Лятото ходя на риболов. Освен това свиря на акордеон и се интересувам от програмиране. Харесвам историята и предметите за човешкото тяло.
Николай Ганчев, ментор: Мисля, че моят талант е да си променям мнението бързо. Не приемам позициите като част от моята личност. Това ми помага, когато данните се променят, по-лесно ми е психологически да си променя мнението. Мисля, че е полезно за тези, които се занимават с предприемачество и нови технологии, където нещата се менят бързо.
Разкажете ни накратко за проекта ви и как се появи идеята за него.
Мирослав: Free-B е устройство за презрамките на туристическите раници, което произвежда ток от топлината на тялото и слънчевата светлина.
Антония: Идеята дойде от мен, но я разработихме с Миро и менторите. С моето семейство много обичаме да ходим на походи сред природата и да катерим върхове. Често се случва, като при всички тийнейджъри, когато видим красива гледка, да започнем да снимаме. Веднъж в такава ситуация батериите ни се изтощиха. Другите от групата вече бяха много напред и се притесних да не се изгубим. В крайна сметка всичко беше наред, нашите родители бяха изчакали малко по-напред. Но тогава се замислих какво можеше да се случи. Споделих тази история с Миро и клуба и стигнахме до решението.
Представи ли този проект на Уикенда на идеите?
Антония: Не, тогава не успях да събера отбор в клуба – никой не поиска да работим заедно по идеята. Тогава станах част от друг проект.
Прототипът на Free-B: раница, която предоставя възможност за зареждане на батерия по време на излет. Закача се на презрамките и използва слънчевата енергия и топлината на тялото, за да генерира ток.
Споделете преживяването си на Финала на Тийноватор 5. Имаше ли нещо, което много ви хареса и нещо, което ви разочарова? Помогна ли ви да се сплотите като екип?
Антония: Тръпката на Финала за мен беше много голяма. От самото начало бях много развълнувана. Исках нашата презентация да мине възможно най-рано и да не я мисля, но бяхме един от последните отбори. Беше изключително полезно и интересно да чуем стартъп идеите на други Тийноватори. За съжаление имахме малко време да си говорим с тях.
Смятам, че Финалът на Тийноватор 5 ни помогна да се сплотим още повече като екип. На Финала имахме ограничено време – точно 3 минути. Започнахме с презентацията, всичко вървеше по план, докато не дойде моментът, когато трябваше да покажа как работи прототипът, докато Миро говореше. Тогава телефонът ми започна да вибрира. Миро се разконцентрира. В този момент без много да мисли, ми подаде микрофона и аз довърших изречението му. След това се погледнахме и видях, че е спокоен и продължи с презентацията. В крайна сметка успяхме да кажем всичко, което бяхме предвидили и се вместихме в определеното време до последната секунда. Мога да кажа, че сме добър екип.
Мирослав: Бих допълнил само за себе си, че в началото бях доста срамежлив, тъй като това е първото събитие за предприемачество, в което участвам. Не бях много разговорлив, но след няколко срещи се опознах с другите и стана по-лесно.
Споделете с нас кое е специалното в преживяването да сте ментори на екип с награда на първо място.
Николай Ганчев: Не е някакъв гениален извод – просто е хубаво да видиш, че всичките усилия (не само в седмицата преди самото събитие, но и месеци преди това) бяха възнаградени. Понякога не е толкова лесно да получиш радост, след като си постигнал нещо, но за щастие този случай не беше такъв.
Има и още нещо важно – екипите, които са наградени и са получили добра оценка, са мотивирани да продължат напред. Един от проблемите на много предприемачески програми по принцип е, че те са за период от време – 3 месеца, 6 месеца, 9 месеца. След това често хората се демотивират и не правят нищо. Хубавото в случая е, че има някакви очаквания към тях, а имат и обратна връзка, че нещата, които правят, имат смисъл и трябва да продължат работата си по тях и след програмата.
Мирослав и Антония, заедно с менторите си – Николай Господинов (вляво) и Николай Ганчев – на награждаването на Тийноватор 5
Как ще инвестирате парите от наградата? Какви са плановете за бизнеса ви оттук нататък?
Антония: Смятаме да наблегнем на усъвършенстването на прототипа и изграждането на ясна визия за крайния продукт на Free-B. Разбира се, ще се наложат и много тестове в реални условия. След като приключим с това, ще започнем с рекламата, приемането на поръчки и изпълнението им.
В момента имате ли работещ прототип?
Да, имаме и го показахме на Финала. Има още какво да се изчисти – започнали сме да мислим върху това, но в момента наблягаме върху училището.
Кое ви беше най-трудното в работата по идеята? Коя част от нея ви беше най-приятна?
Мирослав: Бих казал че за мен (или по-скоро за нас) беше построяването на бизнес плана. Най-приятната част беше сайтът.
Антония: За мен най-трудно беше да проуча и изчисля потенциалния пазар. С менторите много пъти се чувахме по тази тема. Иначе за мен най-приятната част със сигурност беше изработването на прототипа.
Имахте ли трудности в екипа през тези 8-9 месеца и как ги преодоляхте?
Николай Ганчев: Един от проблемите беше, че другите не разбраха напълно идеята на Тони. Беше трудно да се намерят хора, с които тя да я развива. В един момент привлече нов участник – Мирослав. В реалността това често се случва – първата задача на един предприемач е да убеди именно екип да работи с него – не инвеститорите или пазара. Невъзможно е да направиш всичко сам. С някои идеи е по-трудно, други са по-привлекателни. Тази година например звучи добре, ако кажеш, че се занимаваш с изкуствен интелект. Миналата година бяха на мода криптовалутите, сега вече не толкова. Но това беше трудността при нас – хората не си го представяха като продукт.
Антония: Наистина беше неприятно – аз си намерих отбор и в последния момент момичето каза, че иска да се присъедини към друг екип. С Миро пък излизахме в една компания миналото лято и видях, че той мисли по същия начин като мен и, че мога да му имам доверие за това начинание.
Антония и Мирослав по време на презентацията си на Финала
Според вас на какво се дължи победата?
Николай Ганчев: Това, което най-много ми харесва в този екип, и от което те имаха повече, отколкото други екипи – беше отдадеността към самата идея. Те целяха да имат цялата информация – всички технически детайли. Работеха сериозно върху презентацията, взимаха обратна връзка и я интегрираха в проекта, мислеха за всички въпроси, които могат да се появяват в главата на инвеститорите и се стараеха да намерят отговор. Искаха да си свършат работата предварително. Мисля, че това е абсолютно необходимо за такъв тип състезания и те го направиха много добре.
Това са трите неща: отдаденост, готовност да получат обратна връзка от пазара и да направят техническия „due diligence“, който е жизненоважен за такъв проект.
С какво ви помогна Тийноватор и как смятате, че се променихте като хора в програмата?
Антония: Искам да благодаря на Тийноватор – за това, че го правите с отдаденост и за това, че ни допуснахте до самата програма, защото ние сме 9. клас. Тийноватор ме научи да се боря за това, което искам. И независимо от трудностите, да не се отказвам по пътя, по който съм поела. В Тийноватор се научих да аргументирам и да отстоявам мнението си, а също така да разграничавам важната информация от несъществената.
Още от 5. клас, когато влязох в най-иновативното училище в Бургас, учителите изглежда видяха потенциал в мен и започнаха да го развиват. Всеки месец аз бях на минимум две състезания за представяне на идеи. Даже тогава, в пети клас, започнах да разработвам най-успешния ми засега проект – за пазарска количка, която генерира ток. Успях да извървя този път – от макет до вече готов прототип и дори партньорство с голяма верига супермаркети.
Осъзнах, че да правя проект, който подобрява живота на хората и е от полза в ежедневието, ми допада. Харесва ми да се занимавам с предприемачество, информационни технологии и роботика. Не смятам, че Тийноватор промени насоката, в която искам да се развивам – по-точно ме накара да съм сигурна в нея.
Мирослав: Програмата ми помогна да се замисля за други сфери, в които мога да се развивам в бъдеще. Също така да работя по-ефективно в екип и най-вече разви способностите ми за общуване.
Коя е най-хубавата част от менторската роля?
Николай Ганчев: Усещането, че предаваш знания и има чуваемост – от другата страна някой възприема казаното и му помага да расте. Но има и друго – работата на менторирания невинаги е да слуша и да изпълнява всичко, което менторът му казва. Понякога задачата му е да се научи да отстоява мнението си, защото ще му се налага да го прави много пъти и след програмата. Звучи сякаш тези две части са в противоречие помежду си, но както в много други в живота, за да бъдеш максимално ефективен, трябва да знаеш кога да послушаш другия и кога да се „разбунтуваш“.
Клубът, от който са част победителите, заедно със своите ментори (в средата)
Как бихте описали Тийноватор на съученик или приятел, който се чуди дали да се запише за следващата учебна година?
Мирослав: Аз вече насърчавам приятел да влезе в програмата. Тийноватор е място, на което можеш да развиеш своите качества, да разбереш какво искаш да правиш, да се запознаеш с нови хора и да се забавляваш, докато го правиш.
Антония: За мен Тийноватор е едно незабравимо и вдъхновяващо 9-месечно приключение. Тук се научаваш на всичко важно за стартирането на собствен бизнес, под напътствията на опитни и доста търпеливи ментори, които след втората среща можеш да наречеш свои приятели. Освен това в Тийноватор се запознаваш с други ентусиазирани млади хора от цяла България, които мислят по различен начин – като теб. Изключително съм благодарна на Tийноватор за това, че ми помогна да израсна и да развие редица качества – вече се записах и за Тийноватор 6.
Какъв съвет бихте дали на участниците и техните ментори догодина?
Николай Ганчев: На участниците – че просто трябва да отделят време, да са сериозни и отдадени на самата програма, да експериментират и да си поставят високи очаквания към самите себе си.
Един от проблемите, докато си ментор е, че трябва да балансираш едновременно високи очаквания и подкрепа, а това не е лесно. В някои случаи, предполагам, ми е било по-лесно да акцентирам върху високите очаквания и по-малко върху подкрепата. А всъщност и двете неща са важни, защото касаят мотивацията на хората. Особено в този случай, когато това не им е основна работа – учениците си имат други задължения. Мисля, че менторите трябва да си дават сметка и да се фокусират върху това от какво имат нужда учениците в дадения момент – така няма да прекаляват с нито една от двете крайности.
Записването за новото издание на Тийноватор (2023-2024) вече започна! ТУК могат да се запишат желаещите ученици, а ТУК – кандидат-менторите.