За смисъла на една монета – Тийноватори работят в екип
Наскоро разказахме как протича среща на един от клубовете в Тийноватор. Темата беше свързана с излизането от зоната на комфорт и посрещането на предизвикателствата. На този етап от учебната година програмата на Тийноватор е концентрирана върху развитие на някои от най-ценните меки умения в предприемачеството – работа в екип, презентиране, адаптивност, справяне с провала, комуникация, критично мислене, управление на времето и др.
Бяхме гости и на още едно събитие – срещата между един от клубовете ни от ТУЕС и техните ментори – Милин Джалалиев и Младен Борисов от ARC Academy.
В един ветровит следобед чакаме групата да се събере в залата за обучения на ARC Academy. След като всички са на линия, Милин приканва единадесетте участници да се съберат в кръг. Без контекст той изстрелва въпроса: “Колко подскока можете да направите на един крак в рамките на минута?”. Всички се оглеждат въпросително. “Давайте, давайте – цифри.” Отговорите варират – едни предполагат 15-25, други – около 40-50, дори 60.
Тогава Милин вади хронометър и казва: “Старт! Бройте!”. Всички започват ритмично да подскачат – понякога губят баланс, но бързо го възстановяват. “Иииии… Край! Колко преброихте?” Оказва се, че почти всички са направили около 60-70 скока. И докато се усмихват доволни и горди, Милин добавя: “А какво ще стане, ако ви кажа, че засякох всъщност 30 секунди?”
Това провокиращо упражнение вкарва групата в размисъл и я подготвя за темата на деня: работа с очакванията. С какви нагласи влизаме в нови ситуации? Как поставяме целите си? Мнението ни ръководи ли се от очакванията на другите? Какви са плюсовете и минусите, както на ниските, така и на високите очаквания? Каква е ролята им в света на бизнеса и работата с клиенти?
С какви очаквания влизам в нова ситуация? За предприемачите този въпрос е ключов.
Следва дискусия, в която Тийноваторите споделят мислите си – някои предпочитат да нямат очаквания, за да не се разочароват. Дискомфортът от недостигнатите очаквания обикновено свързват със страх от провали или разочарование на околните. Други пък се мотивират от високите цели и преживяват истински триумф, когато ги достигнат.
Разговорът преминава към очакванията на групата за конкретно преживяване – участието им в Тийноватор. Забърква се един коктейл от нагласите на тези, които никога не са се докосвали до програмата и опита на другите, които я познават. Всички очакват да учат, да създават, и най-важното – да се забавляват, докато са заедно. Някои са се записали заради хората около себе си, а други – за да излязат от зоната си на комфорт. Трети пък са скочили без никакви очаквания и казват, че засега (след четири срещи на живо) се чувстват прекрасно.
Тогава Милин събира групата пред дъската и започва да чертае хронологичната линия в Тийноватор – откриващо събитие, опознаване на членовете на стартъп клуба, Коледа, Уикенд на идеите, разработване на стартъп компаниите, допълнителни лекции и уъркшопове, Финал.
Под линията има плюс и минус – в зависимост от полюса на очакванията им. И така, екипно и в дискусия, Тийноваторите поставят точките на своите нагласи за всеки от тези етапи. Така се ражда пулсът на тяхната организация. Ние чакаме с нетърпение да разберем дали след няколко месеца ще има изненади.
Един от най-важните изводи след това упражнение е да не се плашим от амплитудите. Понякога в една година, в една седмица, един ден, или дори една среща, флуктуациите в очакванията и преживяванията могат да бъдат огромни, но това са правилата на играта, нали така? Както в бизнеса, така и в живота.
„Пулсът“ на групата тупти.
Във втората част на срещата щафетата поема Младен – ако не се сбъднат очакванията ни и се случи нещо по-лошо… Това провал ли е? Какво всъщност е провалът за всеки? Какви примери имаме? Как се справяме ние? Как се справят “големите”?
В следващата игра всеки е поканен да напише своята дефиниция за провал на листче и да го разбърка с останалите. Целта е всеки да прочете чуждо мнение и да разсъждава върху него. Отваря се пространство за задълбочена дискусия. Всички имат възможността да споделят своите мисли и опит. Накрая всеки излиза с по един ценен урок от собствен провал: да си избирам по-добре съотборниците; да бъда запознат с детайлите; да комуникирам повече; да не оставям всичко за последния момент; да не повтарям една и съща грешка и да правя нещата от сърце. Младен също разказва за опита си с неуспехите и за всички ползи, които е извлякъл от тях.
Срещата отива към своя край, но не преди последното предизвикателство.
„Сега нека всеки вземе една монета и я задържи върху изпънатата си ръка. След това нека всеки започне да се движи наоколо, като пази монетата да не падне“, предизвиква ги Милин. Движението на групата е внимателно, плавно и премерено. Преминават към целта на следващото ниво – да пазят монетата си, докато се опитват да бутнат тази на другите. Настъпва суматоха – Тийноваторите се смеят, подскачат, нападат останалите и защитават “съкровището” си. Накрая сме свидетели и на личен “двубой” – двама са на ринга, публиката ликува и очаква да посрещне победителя.
След края на играта, Милин им разказва какво е видял отстрани. „Когато всеки пазеше монетата си, той или тя го правеше, движейки се в своята лента и преследвайки своите цели, без да пречи на другите. Тогава екипът се усеща като един организъм в симбиоза – вътре има движение, но то е целенасочено, внимателно и балансирано. Когато целта на всички беше да бутнат монетата на другия, усещането се промени – на преден план излезе агресия, конкуренция и битка за доминация.“ Играта се превърна в ценна метафора.
„Знанието е сила“ – Тийноватор вярва в това!
За групата остава и една задача за следващия път – всеки да отиде до човека, когото най-малко познава и да работи с него в екип върху кратка презентация. Темата е “Провалът на големите” – да разкажат историите на хора и компании, които са се проваляли, как са се възстановили от това и каква е поуката от опита им (защото всички се съгласиха, че е супер да се учиш и от грешките на другите).
Пожелаваме на Тийноваторите да учат и да се забавляват, както при тази задача, така и през цялата година. И докато го правят, да се грижат, както за монетите си, така и за останалите в екипа.