финално състезание

Тийноватор 6 стартира със 700 ученици от 38 града и 100 ментори

В средата на октомври стартира шестото издание на програмата за развиване на младежите в 10. и 11. клас в България – Тийноватор. 

Общо 45 Тийноватор стратъп клуба събират над 700 ученици от 38 населени места и 100 ментори. 

В продължение на осем месеца – от 14 октомври до 18 май, екипите ще проведат общо 28 седмични срещи, като всяка от тях е посветена на конкретни меки умения и умения за създаване на стартъп компания от А до Я. 

Новината е, че тази година учебната рамка на Тийноватор мина през редакцията и валидацията на Американския университет в България.

Най-голямото събитие в програмата – Уикенд на идеите, е на 27 и 28 януари, а Финалното състезание – на 18 май 2024 година, в София Тех парк. 

 Тийнвоатор 5 завърши през май 2023 година, с презентации на 70 бизнеса пред жури от инвеститори. Вижте Отчета за Тийноватор 5.

Следете Facebook, LinkedIN и Instagram за новини и положителни емоции около Тийноватор 6.

Отборът на AgroRica Drone: В Тийноватор търсим проблема и действаме за решаването му

След серията от интервюта с победителите на големия Тийноватор Финал (на първо място: Free-B; на второ – HomeBox Tea), дойде ред да разкажем повече за историята, предизвикателствата и мотивацията на отбора, грабнал бронза – AgroRica Drone на ученици от Софийската математическа гимназия с ментори Иван Йосифов и Красимира Масларова.  

Припомняме, че на 20 май т.г. се проведе Финалното състезание на петото издание на Тийноватор. Създателите на 70 проекта премериха стартъп силите си пред жури от инвеститори (Камен Банковски от Vitosha Venture Partners, Бистра Кирова от Sofia Angels Ventures, Станислав Сираков от LauncHub и Богомила Гълъбов от PostScriptum). Освен със силен заряд от положителни емоции, победителите си тръгнаха и с парични награди, осигурени от Тийноватор, с които да развият идеите си.

Станислав Сираков покани на сцената победителите и ги поздрави лично за успеха:

Искам да подчертая колко труден беше изборът ни – наистина всички тук са победители. От първите двайсет презентации аз вече си бях запълнил листа с топ десет фаворита. Представете си до 70 какво се случваше в главата ми! Относно третото място – като инвеститор в AI и ML през последните години, много се радвам, че AgroRica Drone го печелят!

Можете да усетите атмосферата от награждаването ТУК

Бихте ли споделили малко повече за вас? 

Кристиян: Занимавам се с роботика и програмиране. От миналата година насам ми стана интересна технологичната сфера. Присъединих се към клуба по роботика в училище. Част съм и от Интеракт клуба, ковчежник съм. Хобито ми е народни танци, с тях разпускам.

Атанас: Аз съм на 17 години. Уча в СМГ, а любимият ми предмет е математика. Преди бях състезател по бокс, в момента ходя на фитнес. С приятели играем и други спортове – футбол и волейбол.

Димитър: Аз също уча в СМГ. Интересно е, че и майка ми, и сестра ми, са ми учили тук. Любимият ми предмет е физика – това е и моят профил. Любимият ми спорт са ските. Всяка зима ходя да карам ски на Боровец и Пампорово. 

Огнян: Аз съм на 16 години. И аз уча в СМГ, както останалите. От 5. клас се занимавам със състезателно програмиране. И хобито ми е спортът – преди се занимавах с футбол, после плуване и сега може би основно волейбол.

Разкажете ни накратко за проекта ви и как се появи идеята за него.

Кристиян: Започнахме да мислим за този проект през ноември миналата година, когато с клуба по роботика в училище бяхме на състезание в Естония. След него трябваше да решим как ще продължим. Изборът беше дали да се занимаваме с нещо предприемаческо (и да се включим в инкубатор) или да продължим със състезанията. Избрахме първото и започнахме да четем. Разбрахме, че всички искаме да правим нещо, свързано с дронове и летателни апарати. 

Поинтересувахме се къде липсват иновации и къде технологиите навлизат бавно, и в същото време – коя сфера е важна. Така се обърнахме към земеделието. След много мислене, заедно с момчетата тук и хора от клуба по роботика, решихме да създадем софтуер, който, въз основа на алгоритми за компютърно зрение и изкуствен интелект, може да анализира земеделски площи и да дава препоръки за това как те могат да се грижат за тях, дали има наличие на болести и т.н. Тази информация ще получаваме, чрез заснемане с дронове от високо.

Споделете преживяването си на Финала на Тийноватор 5. Имаше ли нещо, което много ви хареса и нещо, което ви разочарова? Помогна ли ви да се сплотите като екип?

Атанас: За мен беше много интересно – запознах се с много нови и различни хора от цялата страна. Също така, докато слушаш презентации от различни сфери, научаваш много нови неща. Научаваш и  какво да правиш и какво да не правиш в своята презентация.

Димитър: На мен много ми хареса, че в залата можеш да видиш толкова много тийнейджъри. Всеки един от тях е положил десетки часове труд за проекта си. Атмосферата беше много хубава. 

Атанас: И аз бих казал, че беше доста вълнуващо да излезеш пред толкова хора. 

Кристиян: Все още имам кошмари от това каква беше подготовката преди това (смее се). Докато репетирахме презентацията, постоянно следяхме времето с таймер. Много бях щастлив, че освен тинейджъри, имаше и много хора от предприемаческия свят, които искаха да знаят какво правят младите и какво от какво се интересуват те. Много контакти могат да се направят по този начин. Не само с наши връстници, както казаха и другите, а и с хора, които вече работят, имат бизнеси. Така можеш да навлезеш в тази сфера.

Веднага след като свърши презентацията и слязохме настрани, за да дадем път на следващите, бяхме обгърнати от няколко души и всеки имаше нещо да каже. Запознахме се с един икономист, с когото си разменихме контактите. Също така някои ни казаха: Ние се занимаваме също с дронове, може да измислим нещо заедно. Така че много контакти направих. Проведохме и доста дълъг разговор с проф. Вечев след речта му в началото.

Как ще инвестирате парите от наградата? Какви са плановете за бизнеса ви оттук нататък?

Кристиян: Веднага след състезанието се опитахме да влезем в акселератора на Future Verticals, но за съжаление там не ни приеха. Въпреки това продължаваме с работата по проекта. Планираме да имаме прототип в края на септември или началото на октомври. Парите най-вероятно ще вложим в допълнително хранилище за снимки и файлове на земеделските площи, защото това е основното нещо, от което се нуждаем, за да създадем алгоритмите. 

Кое ви беше най-трудното в работата по идеята? Коя част от нея ви беше най-приятна?

Атанас: За мен не беше нещо конкретно – като например да направим финансов или маркетинг план, а като цяло съчетаването със стреса от училище. Най-трудната част беше да намираме време да се съберем заедно да работим и да правим прогрес. 

Димитър: Да, винаги някой беше на състезание, друг пък не можеше до остане и беше много трудно да се съберем всичките.

Вие от един клас ли сте?

Атанас: Аз и Митко сме в един клас, Оги е в съседния, а Крис е в горния випуск.

Кристиян: Може би е най-приятната част на Финала беше, когато изнесохме презентацията и видяхме отзвук сред публиката и хората след това. Аз тогава бях получил лек burnout от цялата работа преди презентацията и, честно казано, вече оставих нещата да се случват. Толкова много труд бяхме положили. След наградата наистина се почувствахме горди от това, което постигнахме. Видяхме смисъла, не беше загубено време. За мен това беше кулминационният момент и за него си струваше всичко.

Сега чувствате ли са оценени за всичко това, което сте вложили в работата си?

Атанас: Да, със сигурност има много повече мотивация, след като спечелихме. Сега осъзнаваме, че правим нещо добро.

Огнян: А и виждаме, че някой друг е заинтересован от това, което правим.

С какво ви помогна Тийноватор и как смятате, че се променихте като хора в програмата?

Кристиян: Тук искам да започна с думи на нашия ментор Иван Йосифов:

Предприемачеството не те учи просто да бъдеш добър бизнесмен и да изкараш пари, а като цяло ти помага в живота, защото много от принципите, които прилагаш в работата върху проекта, всъщност са доста по-широко приложими.

Например това да намериш проблема и да разбереш същността му, дълбоко да се замислиш как можеш да го решиш, да действаш за решаването му, да бъдеш по-активен. Това са неща, които не помагат само и единствено в предприемаческия свят, а като цяло помагат за развитието на човек като личност.

Предвид факта, че вече бях участник миналата година, не бих казал, че съм развил някое ново качество, но със сигурност ги затвърдих.  И също така това да имаш някой по-знаещ от теб, който понякога да те бутне и да ти каже: Ела да свършиш работа е доста хубава мотивация. Тогава знаеш, че не идва от родителите ти, с които си свикнал от малък, а от  човек, който вярва в теб и смята, че има смисъл от работата му с теб.

Атанас: За мен лично най-полезното нещо беше, че си развих социалните умения. Преди говоренето пред публика и, като цяло, говоренето с нови и по-опитни хора, ми се струваше много страшно и напрягащо. А сега вече се чувствам с много повече опит и не съм толкова стресиран, когато трябва да се подготвя за презентация или разговор с някой нов човек.

Огнян: За мен отговорът е някаква комбинация от тях двамата. Когато менторите ни учеха на нещо, свързано с развиване на проекта, те не го насочваха само към предприемачество, а и към личния живот и други области. Много ме е страх да презентирам и да излизам пред други хора и след Тийноватор, малко или много, се е подобрило това. Сега вече знам, че дори да не се получи тази презентация, ще има пак, и пак, и пак. И не е фатално.

Димитър: Да, а и заради нашите заети графици, не се знаеше кога трябва изведнъж да свършиш нещо извънредно и винаги трябваше просто да бъдеш готов. А и също така програмата ме научи да бъда по-уверен в себе си и да си върша работата по-добре.

Как бихте описали Тийноватор на съученик или приятел, който се чуди дали да се запише за следващата учебна година?

Кристиян: Моето мнение може би е малко повлияно, заради средата в училище. Много мои съученици се записват на подобни програми и школи, защото очакват да получат една хартийка накрая и да я представят някъде, очаквайки това да им е в плюс. Но аз не смятам, че това е причината едни човек да се запише в Тийноватор, а да развие умения, които са полезни не само в бизнеса – да говориш пред публика, да си по-активен и уверен в себе си, да можеш да идентифицираш проблеми и да търсиш решения и т.н. Като цяло е доста готина атмосфера, защото си с хора на твоята възраст, което винаги е плюс. Менторите са хора с опит, но и с младежки ‘mindset’. Обставката е приятна. Затова мисля, че е доста ценна програма.

Атанас: Аз бих го определил като нещо ново и полезно. Преди Тийноватор никога не съм възможността да участвам в нещо подобно, да науча такива неща. 

Огнян: Ако трябва да опиша Тийноватор на приятел и да го посъветвам, със сигурност бих му казал да се запише. Мисля, че на такива събития всеки има какво да вземе и може да се запознае с куп готини хора, да развие идея и т.н.

Димитър: Бих добавил, че понякога Тийноватор може да отнема време. Но в замяна на това време, наистина получаваш много нови умения и ново разбиране за света около теб.

Според вас каква беше тайната на вашата победа?

Кристиян: Може би тайната е в култовата фраза на нашия ментор: И пак, и пак, и пак…

Няколко седмици преди Финала той искаше да сме готови с презентацията. Караше ни да я редактираме постоянно, за да можем да сме възможно най-уверени в това, което казваме, щом излезем на сцената. Всякакви дребни неща, които могат да се появят на самата презентация, да бъдат изчистени – думи, които не са правилни и т.н. И мисля, че този перфекционизъм е нещото, което ни донесе победата.

Огнян: Аз бих добавил, че освен нагласата на менторите и това, че те искаха да успеем и да свършим работата, също така идеята е напредничава за нашата възраст. А това го оценяват хората в публиката, които са по-големи от нас.

Атанас: Според мен това е отговорът – менторите и това, че идеята е нещо, с което типичните деца не биха се занимавали. Това ни прави различни.

***

Записването за новото издание на Тийноватор (2023-2024) вече започна! ТУК могат да се запишат желаещите ученици, а ТУК – кандидат-менторите. 

Богомила Гълъбов, PostScriptum: За нас е ценно да подкрепяме големите мечти на учениците в Тийноватор

Богомила Гълъбов е Head of Corporate Affairs в инвестиционната група PostScriptum, която управлява портфолио от инвестиции в устойчиви проекти. Освен това е EU Climate Pact Ambassador и е истински запалена по темата за устойчивото развитие и възобновяемите източници. Като я слушаме, си мислим колко хубаво би било да има много повече загрижени и действащи хора като Богомила – може би тогава планетата ни нямаше да е застрашена изобщо.

Говорим си с Богомила по повод добрия й пример на успяла и действаща жена, особено за момичетата, и за Финалното състезание на Тийноватор 5 на 20 май 2023 година. Тя беше част от четиричленното жури от инвеститори, което избра първо, второ и трето място сред всички 70 презентирани на сцената на Тийноватор идеи. 

Благодарни сме, че PostScriptum подкрепиха Тийноватор 5 и повярваха в програмата. Гледаме към близкото бъдеще, в което ще ни помагат да осъществяваме мисията ни.

Богомила, ти си човек с много шапки. Може би да започнем професионалната ти роля – във фонда PostScriptum?

В PostScriptum съм от шест години, като съм била на различни позиции. В началото бях бизнес анализатор и работех рамо до рамо с финансовите анализатори. Но също така и доброволно работех по сайтовете и презентациите ни. В последните години обаче много пораснахме – вече сме около 150-200 човека, като в началото бяхме под 10. Преди бяхме повече фонд, а сега активно менажираме една от нашите инвестиции – CWP Global, която също порасна.

Скоростното разрастване на бизнеса носи редица възможности, но и предизвикателства. Трудно е понякога, но и много интересно.

През годините всеки от екипа се захвана с това, което му е повече страст. Аз се заех с комуникациите, тъй като имаше нужда от засилена работа, особено по отношение на начина, по който разказваме историята на компанията. В Швейцария например, където работех преди това, ръководителят ми показа колко много стойност има в добре разказаната бизнес история. Той вече е на много висока позиция в Porsche, така че определено знае какво прави.

Като човек от инвестиционен фонд най-вероятно имаш и свое предприемаческо начинане, за да знаеш вкуса на риска и предизвикателството?

Да, всъщност професионалният ми опит започна с моя пръв бизнес – бар на плажа. Бях на 19 години и го движихме близо шест години. С доходите си покрих образованието – и бакалавъра, и магистъра. Не крия обаче, че тогава се разочаровах много. Начинът, по който се правеше бизнес – без зачитане на природата, на обществото, на архитектурата – въобще не ми допадна. Представете си оцеляване просто ден за ден с цел да вземем максимума само за себе си. Тези и още много неща ми показаха, че това не са моите ценности и не искам така да си изкарвам прехраната. 

Тогава ли започна да те вълнува устойчивото развитие?

В последната година от бакалавъра ми във Виена имахме курсове по устойчиво развитие. Тогава много се вдъхнових в тази посока и си казах, че ще направя всичко възможно, за да се превърне в моя мисия и работа. 

Станах консултант по устойчиво развитие в Швейцария, където първоначално отидох, за да съм част от най-голямата студентска организация по устойчиво развитие. След това кандидатствах за магистратура в Bocconi в Италия. Дадоха ми пълна стипендия и учих енергетика, заради огромния потенциал на въздействие именно в устойчивото развитие.

Много ме вдъхновява да съм част от подобна промяна, въпреки че в началото се посрещаше с доста скептицизъм. Чисто икономически не се случваха толкова добре нещата, както днес.

Работех предимно с българи, които строят соларни паркове в цял свят. Била съм и на преговори сама с 11 индийци. Беше доста шокиращо. Аз даже реално не трябваше да бъда част от тази среща, но CEО-то ми трябваше да си тръгне. Останах само аз – беше в Абу Даби или Дубай, не помня точно. Той ми каза: “Отиди им направи една презентация и ги убеди да ни дадат проекта”. Беше много яко и супер опит!

Как личните ти проекти в посока на устойчивото развитие допълват професионалния ти опит?

Вярвам, че човек трябва да има много роли в живота си, за да се наслаждава истински на това, което прави.

Развивала съм и много лични проекти по линия на устойчивото развитие, по теми като емпатия, равноправие, достъп до образование, култивиране на различни умения у децата. Правила съм много конкурси, с които всъщност станах популярна по едно време, понеже зад мен застанаха доста известни личности. Нещо важно е, че миналата година станах Европейски посланик на климата. Получих титлата заради всички инициативи, които съм правила в тази насока. Идеята е да разказвам за пакта, където мога да участвам като жури, да организирам събития. 

Става въпрос за конкурси с писма, написани на ръка. Оттам тръгна и прозвището ми “Мила Боги”, тъй като хората така започваха писмата си до мен. Провокирах ги да пишат на различни теми, които са важни в контекста на устойчиво развитие. Организирах събития, уъркшопи за деца, в които заедно преминахме през едно пътуване, вдъхновено от Граматика на фантазията на Джани Родари, през всички елементи на приказката, за да видят как това рефлектира върху техния живот. Избраха ме и да отида в един замък, където се учих как да бъда experience designer – беше прекрасно.

Конкурсът Млад иноватор е естествено продължение на личните ти инициативи, нали така?

След всички частни начинания Димитър, който много ме подкрепяше във всичко (бел. ред. Димитър Енчев, Managing Partner на PostScriptum), предложи да направим и конкурса Млад иноватор. Той идваше на всички мои събития за писмата и тази инициатива все повече се разширяваше. Организирахме конкурси за измисляне на нови думи, писахме музика с тях, записахме я дори. В един такъв уъркшоп с деца от кв. Факултета им показах песен, която направихме за събитието. Те много я харесаха и поискаха да я запиша. Оттам пък взе, че много ми хареса да пиша песни. 

Във времето станах инфлуенсър (не харесвам тази дума, но е маркетинговият термин). Никога не е било самоцел, получи се от само себе си. Започнах да участвам в журита на различни събития. Това обаче си го пазя като нещо странично – не искам да го натоварвам с очаквания да бъде кариера, не съм го мислила в тази насока.

Въобще един такъв креативен хаос в главата ми, който не е само с  цел правене на кариера. Просто да знам, че като давам, правя хората щастливи, давам им смисъл. Приемам го и като начин, по който да побутвам към осъзнаване и по отношение на климатични въпроси. 

Разкажи ни повече за Млад иноватор и как решихте с PostScriptum да насочите подкрепата си за младите хора именно към Тийноватор?

Три години организирахме конкурса Млад иноватор. Точни цифри в момента не мога да дам. Всичко тръгна от това, че Димитър идваше на моите събития и видя колко много се развиваше идеята във времето. Затова предложи да направя нещо подобно и за нас като фонд. Оттам тръгнахме – ползвахме моите контакти, огромен списък с имейли, помогнаха ми и партньори, за да достигнем до медиите и до Министерството на образованието. Стигнахме до много деца. 

Аз съм изключително доволна от проектите, тъй като имахме строги изисквания. Още като кандидатстваха, искахме от участниците финансови планове, после избирахме предфиналисти, които трябваше да изготвят финансов разчет на всичко. Знаехме, че децата не са правили подобно нещо и дори получихме обратна връзка, че в много случаи са се сблъскали с реалността на своите проекти.

Получи се много натурално. Видяхме, че това е нещо, което работи и ни позволява да бъдем част от промяната по този начин. Съответства и на личните ми ценности – затова сега разказвам и какво съм правила преди. Понеже нямахме капацитета и ресурса да развиваме Млад иноватор повече време, търсихме партньор, който да има същите ценности като нас. И така стигнахме до Тийноватор.

Ние непрекъснато повтаряме, че най-добрата инвестиция е инвестицията в образованието. Това е заложено в културата на Postscriptum.

Много се радваме, че беше жури на Финала на Тийноватор 5, защото това е страхотно послание към момичетата в програмата, които сега се докосват до света на стартъпите. За пръв път имаме жени в журито, и то две. Знам, че е трудно да се обобщи, но би ли да споделила свои впечатления за проектите, чиито презентации гледа на 20 май? 

Аз бях много впечатлена. Имаше идеи, които не ми бяха хрумвали дори. Не мога да кажа, че аз лично бих реализирала всички идеи, защото някои не съответстваха на моите ценности – например тези, които искаха да брандират коли. Но това е добър бизнес и ще изкарва пари. Впечатляващо е обаче, че мислят в тази посока – това е истинско предприемачество.

Имаше поне 20 отбора, които показаха, че знаят не само какво искат, но и как да го постигнат. Аз съм човек на идеите и обикновено самите идеи не ме впечатляват толкова, колкото изпълнението. Когато съм имала свой бизнес, аз съм давала идеите, а оперативният човек се захваща и действа. В годините и аз се уча заедно с децата да бъда по-оперативна. Имаше и по-визионерски идеи. Научих се да различавам визионерството – това, което звучи много „уау“, но всъщност надали ще се случи. Но пък беше вдъхновяващо да видя, че учениците имат такива големи мечти.

От проектите на първо и второ място, единият беше по-визионерски (Free-B), а другият – съвсем приложим. Отборът HomeBox Tea например според мен спечели, защото бяха много добре организирани, подготвени, знаеха какво искат и как да го постигнат. Реално с тази награда те наистина могат да постигнат нещо – да развият свой бизнес, да го доизпипат, да го скалират.

Истината е, че малко се разочаровах за шестте години, в които се прибрах в България, затова всеки път когато имам досег с такива младежи, това ме изпълва с устрем, надежда и позитивизъм.

PostScriptum даде специална парична награда на EcoWare – разкажи ни защо я даде на техния отбор?

Искахме да насърчим по-зелена идея и ни хареса тази. Смятам, че българинът не разбира, че рециклирането е икономически обосновано. Това ми хареса в тези деца – имат софтуер, който да го геймифицира и да накара хората да го използват, като получат нещо в замяна именно там, където има огромен поток от хора (Кауфланд, Билла и т.н). Видях в тази идея нещо, което може да се случи, стига да имат устрема да го направят.

Отборът на HomeBox Tea: Тийноватор е като пиратска карта – има много препятствия по пътя и съкровище на Финала

На големия Финал на Тийноватор 5 жури от инвеститори оценява общо 70 презентации и изборът беше труден, освен че се искаше много търпение и концентрация (Ура за четиримата герои!). Трите отбора, които спечелиха сърцата на журито в Битката на успелите, са Free-B – първо място, с раница с батерия за зареждане на телефон (улеснение за туристите); HomeBox Tea – второ място, със специален чай с история; и трето място за AgroRica Drone – дрон за анализ на нуждите на посевите. 

В поредица от постове представяме трите отбора победители, въпреки че както обичаме да казваме – всеки, който стигне до Финала на 9-месечния Тийноватор, е победител. 

Срещнахме се с отбора от ученици Татяна, Вероника, Пламена, Анелия и Атанас, както и с техните ментори Яна Петрова и Кристиян Лозанов, за да разберем повече за работата в екип, предизвикателствата, емоциите след успеха и бъдещето на проекта. 

Бихте ли споделили малко повече за себе си? 

Татяна: Най-големите ми стрaсти са физиката и природните науки. Много обичам да пътувам. Вълнуват ме и предприемачеството и проектите, свързани с околната среда. С последните две се занимавам извънкласно.

Вероника: Профилът ми в училище е математика и информатика, но повече харесвам хуманитарните науки. Обичам да карам ролери и да рисувам. В момента рисувам сгради, защото искам да се занимавам с архитектура. Много обичам морето, а когато някой ме попита На планина или на море?, отговорът винаги е На море!. Имам и по-малка сестра, която е доста по-висока от мен.

Пламена: Обичам да танцувам и да свиря на пиано. Също така проявявам интерес в областта на математиката и информатиката, както и в бизнеса и предприемачеството.

Анелия: Едно от хобитата ми е доброволчеството – координатор съм на БМЧК в СГСАГ „Христо Ботев“. Влече ме и всичко, свързано с акции и фондовата борса. В училище в момента по Практика си учредяваме брокерска агенция.

Атанас: Моите интереси са в сферата на маркетинга и продажбите, като също така много харесвам бойните и отборните спортове – практикувам баскетбол. 

Разкажете ни накратко за проекта ви и как се появи идеята за него.

Татяна: В началото трябваше всеки от нас да измисли идея, но чаят дойде от мен. Много обичам да пия чай и се оказа, че има проблем с пластмасата и с пакетчетата, които се използват. Друг проблем, който открихме с екипа на по-късен етап, е, че много от българските билки се изнасят за чужбина, а пък българите пият чуждестранни билки. Няма логика в това!

Така се роди идеята HomeBox Tea. Когато я представих на другите, се сформира екипът ни – много благодаря на всички за това!

Идеята ни е да изкупуваме билките от български билкари в малко населени места в Стара планина. Така подпомагаме и техните малки бизнеси, като предоставяме на клиентите си възможността да правят собствени комбинации от тези билки. Освен това ги продаваме в рециклируеми опаковки, а скоро и торбичките вътре ще бъдат 100% рециклируеми и компостируеми. 

Имате ли вече партньори и билкари, с които работите?

Татяна: Да, имаме партньори, и от страна на купувачи, и от страна на билкар – засега е само един. Той се познава с дядо ми – оттам дойде и идеята да помогнем на билкарите. Аз отидох на село, казах на дядо, Правя нещо, помагай – ти разбираш от чай. Той ми отвърна: Не се притеснявай, и билкари ще ти намеря. 

Споделете ни кое е специалното в преживяването да сте ментори на екип с награда на първо място.

Яна: Страхотно е, че въпреки всички предизвикателства, отборът постигна толкова много. Има и нещо много ценно – когато един отбор работи с подобни предизвикателства, е важно хората в него да могат да извличат есенцията и да се фокусират върху нея. Те успяха да го направят независимо от трудностите. Направиха най-важните неща, без да се разпиляват – това им даде възможността да са на второ място измежду толкова отбори. Абсолютно заслужено е!

Крис: Чувството е страхотно. Предизвикателството пред този екип беше много голямо. В началото установихме, че учениците са в различна смяна, а това направи нашите срещи редки и трудни – нямаше удобно за всички време. Въпреки това Яна успя да задържи вниманието и да ни сплоти, за което – благодарности. 

Споделете преживяването си на Финала на Тийноватор 5. Имаше ли нещо, което много ви хареса и нещо, което ви разочарова? Помогна ли ви да се сплотите като екип?

Вероника: Аз си представях Финала много стресиращ  – мислех, че всеки ще е много напрегнат за това как ще се представи, кой кога ще говори, кога сме ние, какво ще правим… Но всъщност беше много вълнуващо. Може би най-приятното нещо за мен беше, че през приключението на Тийноватор ние завързахме връзки и с останалите отбори и най-накрая се видяхме на живо. Там коментирахме идеите си и това беше много специално.

Атанас: Най-голямата полза, която извлякох от Финала, беше нетуъркингът. Наистина се запознах със страхотни хора и ще продължавам да казвам, че Тийноватор е най-добрата програма за нетуъркинг на млади предприемачи в България. Запознах се с десетки хора, с които дори в момента дори работим по проекти извън програмата.

Анелия: На Финала на Тийноватор ние видяхме колко сме способни и, че всъщност нашата идея е значима и постигаме нещо заедно.

Татяна: Беше много вълнуващо. Интересна е историята преди Финала, когато опаковахме чай няколко човека от екипа, като даже мои приятели помогнаха. Ситуацията вече беше много кризисна, защото знаехме, че ни остава още много работа. 

Изживяванията преди, по време на и след Финала са много различни. Преди Финала бях много притеснена, вечерта дори се разплаках от цялата емоция, докато лепях етикети. И накрая си казах: “Утре трябва да ги разбием, няма друг вариант!”. На следващия ден, докато тренирахме презентацията, аз кипях от енергия, а Плами беше супер уравновесена – тя ме успокои със самото си присъствие. 

След това беше много интересно – като си говорихме с хората, като гледахме други презентации, като наблюдавахме останалите и как реагират. След Финала си казахме, Хора, какво направихме! Много ги обичам всичките, аз не можех да повярвам наистина, че успяхме да постигнем толкова много.

Според вас на какво се дължи победата?

Яна: Аз вече го засегнах – дължи се на това, че в стресов момент, те избраха няколко приоритета, фокусираха се върху тях и ги представиха. Това наблюдавах в растежа им от Уикенда на идеите до Финала.

В най-напечените моменти, както и в реалния бизнес, човек не може да направи всичко наведнъж, а и не трябва. Само трябва да избере точните неща, на които реалистично да се фокусира и да се представи с тях по най-добрия начин. Отборът направи това. След това извършихме и дисекция на това какво се е случило. 

Как ще инвестирате парите от наградата? Какви са плановете за бизнеса ви оттук нататък?

Татяна: Планираме да покрием личните разходите за всичко, което сме свършили до момента. Планът е да имаме и печалба, която да инвестираме в следващите стъпки. Целта е да се развием – дали с покупка на домейн за сайта, дали нови и по-добри опаковки или друго.

Кое ви беше най-трудното в работата по идеята? Коя част от нея ви беше най-приятна?

Пламена: Досега не бях правила сайт през WordPress и много ми хареса, че имах тази възможност. Научих много полезни неща за в бъдеще – разпределение на задачи, комуникация в отбора – мисля, че всички станахме по-добри в това. 

Вероника: Може би на мен най-трудна ми се стори работата с Trello – досега не бях работила с такава платформа. Стресиращо беше, че изписва кога е крайният срок за всяка задача. Но също така е много полезно за организацията. Много ценя това, че проектът ни предизвика – допускахме грешки, които всъщност започнахме да възприемаме като опит, от който да се учим.

Анелия: Най-приятната част може би беше да правим този проект, заедно с уникални хора за невероятна кауза.

Коя е най-хубавата част от менторската роля?

Яна: Това е много сложно за мен. Най-хубавата част може би е, че влизаш в различна среда, от която си се отдръпнал естествено през годините. И виждаш едни страшно умни и интересни млади хора и само си представяш колко хубави неща им предстоят с тези любознателност и упоритост, които проявяват в момента. Това за мен беше много надъхващо. 

Крис: И моето усещане е сходно – да срещнем млади хора, които са инициативни и докарват нещата до край, а и са по-напред от нас в други неща – това е страшно мотивиращо и дава надежда. Тези младежи са много подготвени за това, което им предстои и това е супер. Някой ден ще ги срещнем отново и в работен аспект, в това съм сигурен. 

С какво ви помогна Тийноватор и как смятате, че ви промени?

Татяна: Признавам, че Тийноватор тази година ми взе част от страничните инициативи, с които се занимавам. Но ме промени – виждането ми за живота, за връзките с останалите, за хората, за бизнес идеите; как се осъществяват процесите хронологично, как трябва да се сформира екип, как да си задаваме задачи, да следим срокове, как да делегирам задачи на себе си и на другите  – Тийноватор ни научи на всичко това.

Другото нещо, на което ме научи, е какво е да бъдеш човек, насред още много хора, които обичат да говорят, да научават нови неща, да знаят и да търсят. А това да видиш, че имаш връстници, на които им се прави същото, е изключително окуражаващо, защото много от хората на нашата възраст не са такива.

Атанас: Бих допълнил още нещо – понеже се занимавах с продажби и маркетинг, научих се да чувам откази и да ги приемам най-нормално. Това за мен е едно от най-ценните неща – да приема, че в продажбите ще чувам “не” като отговор. И да се опитвам да се подобрявам с всеки изминал ден, за да чувам повече “да”.

Анелия: Съгласна съм с Танчето и Наско – промени ме, запозна ме с много хора, разви уменията ми като цяло и ми показа, че има хора със сходни цели. Тях не можеш да ги срещнеш просто така. Чрез програмата всъщност ти се свързваш с тези хора. Придобихме също и опит за бизнеса. Аз го изучавам в училище и това е най ценното – практическият опит.

Пламена: Също така се научих донякъде да не съм толкова голяма перфекционистка и да се задоволявам с нещата, които правя, дори да не са в най-добрия си вариант. Също мисля, че всички осъзнахме колко важна е откровеността и искреността в един отбор. 

Вероника: Аз оцених смисъла от отборната работа и че не е хубаво да мислиш егоистично и индивидуално. В този проект научих, че аз може да имам дадени качества, но другите притежават нещо различно, което ще ни помогне по пътя към общата цел.

Как бихте описали Тийноватор на съученик или приятел, който се чуди дали да се запише за следващата учебна година?

Татяна: Тук даже имам пример – наш общ приятел дойде на Финала. И беше много мотивиран за догодина! Казах му, Подготвяй се – яка работа е! Но в същото време хората са уникални, така че действай! Ще изживееш много неща и ще научиш важни уроци, които не всеки учи на нашата възраст.

Тийноватор е голяма възможност, от която извличаш… щастие! И се научаваш да превръщаш негативните неща в плюсове – това са трудните моменти, в които изпадаш и с които се справяш! Хубавите моменти остават като спомени, а лошите – като уроци. Това е най-важното в Тийноватор!

Вероника: Бих описала Тийноватор като пиратска карта – има начало и много препятствия по пътя, но има и много удовлетворяващо съкровище накрая. Дори и да не бяхме победили, важното за нас беше да се запознаем с възможно най-много хора и да разпространим най-много продукта, което направихме и ще правим занапред. 

Атанас: Не бих обяснявал какво представлява Тийноватор, а бих оставил действията ми да говорят. Когато хората около мен видяха как се промених в позитивен аспект след програмата, десетки мои приятели и познати дойдоха да ме питат за нея – как и те да се запишат. Това е едно невероятно място, което ни позволява да учим от хора с реални и успешни бизнеси. 

Анелия: Това е преживяване, което те обогатява за цял живот. Тук учиш много повече за час и половина на седмица, отколкото когато си ровиш в телефона. Тази програма те кара да виждаш, както своя потенциал, така и този в другите. 

Пламена: За мен е едно незабравимо преживяване, което със сигурност би помогнало в бъдеще, няма значение дали искаш да ставаш предприемач или не. Откриваш изключително важни уроци и приятели за цял живот.

Беше ни изключително трудно. Тук всички сте победители! Но трябваше да вземем решение за второто място. Това е нещо, което може да се прави вкъщи, идва в кутия.. и е ЧАЙ!, каза членът на журито Камен Банковски от Vitosha Venture Partners, при връчването наградата на HomeBox Tea (видео от награждаването).

***

Записването за новото издание на Тийноватор (2023-2024) вече започна! ТУК могат да се запишат желаещите ученици, а ТУК – кандидат-менторите. 

Победителите в Тийноватор 5 Free-B: Тийноватор ни научи как да намираме решение на ежедневни проблеми чрез бизнес

На 20 май се проведе Финалът на Тийноватор 5. На него бяха представени над 70 бизнес идеи 0т 30 града в България. Повече за събитието споделихме в предходните статии ТУК и ТУК.

Жури от инвеститори (в лицето на Камен Банковски от Vitosha Venture Partners, Бистра Кирова от Sofia Angels Ventures, Станислав Сираков от LAUNCHub и Богомила Гълъбов от PostScriptum) избраха трите екипа победители: на първо място отборът от Бургас с идея Free-B, на второ – идеята HomeBox Tea на отбор от София и на трето – AgroRica Drone, отново на софийски отбор. 

„Изключително впечатлена и вдъхновена съм. Мисля, че много повече хора трябва да идват и да гледат този конкурс, защото той дава надежда за всички нас, че има толкова много млади хора, които мислят с главата си, които гледат в бъдещето и са иновативни.“ Това сподели Бистра Кирова секунди преди да връчи първото място на отбор Free-B.  

Освен че грабна първата награда на инвеститорското жури, проектът Free-B беше избран и за специалната награда на Американския университет – триседмичен летен курс по английски език в АУБГ.

„Причината да изберем този проект, е, че имат готов прототип, ясен целеви пазар и много възможности за развитие продукта и разрастване на клиентите. Освен това е важно да подкрепяме жените в предприемачеството и инженерните науки и когато има един толкова силен проект с огромен потенциал, решението идва от само себе си“, каза Даниел Шопов, VP for Admissions на АУБГ.

Срещнахме се с част от екипа зад идеята Free-B – Антония Митева, Мирослав Кавръков, Стефани Петкова и техните ментори – Николай Ганчев и Николай Господинов, за да ни разкажат за предизвикателствата, уроците и тяхната формула за успех.

Бихте ли споделили малко повече за себе си? 

Антония: Моето хоби е волейболът. Тренирам много – по 6 пъти седмично. Обичам и да чета книги. Смятам, че нямам таланти, но съм упорита и когато нещо ми харесва и се захвана с него, ми се получават добре нещата. Любимите ми предмети в училище са информатиката и информационните технологии. Ако изучавахме предприемачество, със сигурност и то щеше да е в списъка ми.

Мирослав: В свободното си време играя видеоигри. Лятото ходя на риболов. Освен това свиря на акордеон и се интересувам от програмиране. Харесвам историята и предметите за човешкото тяло.

Николай Ганчев, ментор: Мисля, че моят талант е да си променям мнението бързо. Не приемам позициите като част от моята личност. Това ми помага, когато данните се променят, по-лесно ми е психологически да си променя мнението. Мисля, че е полезно за тези, които се занимават с предприемачество и нови технологии, където нещата се менят бързо.

Разкажете ни накратко за проекта ви и как се появи идеята за него.

Мирослав: Free-B е устройство за презрамките на туристическите раници, което произвежда ток от топлината на тялото и слънчевата светлина.

Антония: Идеята дойде от мен, но я разработихме с Миро и менторите. С моето семейство много обичаме да ходим на походи сред природата и да катерим върхове. Често се случва, като при всички тийнейджъри, когато видим красива гледка, да започнем да снимаме. Веднъж в такава ситуация батериите ни се изтощиха. Другите от групата вече бяха много напред и се притесних да не се изгубим. В крайна сметка всичко беше наред, нашите родители бяха изчакали малко по-напред. Но тогава се замислих какво можеше да се случи. Споделих тази история с Миро и клуба и стигнахме до решението.

Представи ли този проект на Уикенда на идеите?

Антония: Не, тогава не успях да събера отбор в клуба – никой не поиска да работим заедно по идеята. Тогава станах част от друг проект.

Споделете преживяването си на Финала на Тийноватор 5. Имаше ли нещо, което много ви хареса и нещо, което ви разочарова? Помогна ли ви да се сплотите като екип?

Антония: Тръпката на Финала за мен беше много голяма. От самото начало бях много развълнувана. Исках нашата презентация да мине възможно най-рано и да не я мисля, но бяхме един от последните отбори. Беше изключително полезно и интересно да чуем стартъп идеите на други Тийноватори. За съжаление имахме малко време да си говорим с тях.

Смятам, че Финалът на Тийноватор 5 ни помогна да се сплотим още повече като екип. На Финала имахме ограничено време – точно 3 минути. Започнахме с презентацията, всичко вървеше по план, докато не дойде моментът, когато трябваше да покажа как работи прототипът, докато Миро говореше. Тогава телефонът ми започна да вибрира. Миро се разконцентрира. В този момент без много да мисли, ми подаде микрофона и аз довърших изречението му. След това се погледнахме и видях, че е спокоен и продължи с презентацията. В крайна сметка успяхме да кажем всичко, което бяхме предвидили и се вместихме в определеното време до последната секунда. Мога да кажа, че сме добър екип.

Мирослав: Бих допълнил само за себе си, че в началото бях доста срамежлив, тъй като това е първото събитие за предприемачество, в което участвам. Не бях много разговорлив, но след няколко срещи се опознах с другите и стана по-лесно.

Споделете с нас кое е специалното в преживяването да сте ментори на екип с награда на първо място.

Николай Ганчев: Не е някакъв гениален извод – просто е хубаво да видиш, че всичките усилия (не само в седмицата преди самото събитие, но и месеци преди това) бяха възнаградени. Понякога не е толкова лесно да получиш радост, след като си постигнал нещо, но за щастие този случай не беше такъв.

Има и още нещо важно – екипите, които са наградени и са получили добра оценка, са мотивирани да продължат напред. Един от проблемите на много предприемачески програми по принцип е, че те са за период от време – 3 месеца, 6 месеца, 9 месеца. След това често хората се демотивират и не правят нищо. Хубавото в случая е, че има някакви очаквания към тях, а имат и обратна връзка, че нещата, които правят, имат смисъл и трябва да продължат работата си по тях и след програмата.

Как ще инвестирате парите от наградата? Какви са плановете за бизнеса ви оттук нататък?

Антония: Смятаме да наблегнем на усъвършенстването на прототипа и изграждането на ясна визия за крайния продукт на Free-B. Разбира се, ще се наложат и много тестове в реални условия. След като приключим с това, ще започнем с рекламата, приемането на поръчки и изпълнението им. 

В момента имате ли работещ прототип?

Да, имаме и го показахме на Финала. Има още какво да се изчисти – започнали сме да мислим върху това, но в момента наблягаме върху училището.

Кое ви беше най-трудното в работата по идеята? Коя част от нея ви беше най-приятна?

Мирослав: Бих казал че за мен (или по-скоро за нас) беше построяването на бизнес плана. Най-приятната част беше сайтът.

Антония: За мен най-трудно беше да проуча и изчисля потенциалния пазар. С менторите много пъти се чувахме по тази тема. Иначе за мен най-приятната част със сигурност беше изработването на прототипа.

Имахте ли трудности в екипа през тези 8-9 месеца и как ги преодоляхте?

Николай Ганчев: Един от проблемите беше, че другите не разбраха напълно идеята на Тони. Беше трудно да се намерят хора, с които тя да я развива. В един момент привлече нов участник – Мирослав. В реалността това често се случва – първата задача на един предприемач е да убеди именно екип да работи с него – не инвеститорите или пазара. Невъзможно е да направиш всичко сам. С някои идеи е по-трудно, други са по-привлекателни. Тази година например звучи добре, ако кажеш, че се занимаваш с изкуствен интелект. Миналата година бяха на мода криптовалутите, сега вече не толкова.  Но това беше трудността при нас – хората не си го представяха като продукт.

Антония: Наистина беше неприятно – аз си намерих отбор и в последния момент момичето каза, че иска да се присъедини към друг екип. С Миро пък излизахме в една компания миналото лято и видях, че той мисли по същия начин като мен и, че мога да му имам доверие за това начинание.

Според вас на какво се дължи победата?

Николай Ганчев: Това, което най-много ми харесва в този екип, и от което те имаха повече, отколкото други екипи – беше отдадеността към самата идея. Те целяха да имат цялата информация – всички технически детайли. Работеха сериозно върху презентацията, взимаха обратна връзка и я интегрираха в проекта, мислеха за всички въпроси, които могат да се появяват в главата на инвеститорите и се стараеха да намерят отговор. Искаха да си свършат работата предварително. Мисля, че това е абсолютно необходимо за такъв тип състезания и те го направиха много добре.

Това са трите неща: отдаденост, готовност да получат обратна връзка от пазара и да направят техническия „due diligence“, който е жизненоважен за такъв проект.

С какво ви помогна Тийноватор и как смятате, че се променихте като хора в програмата?

Антония: Искам да благодаря на Тийноватор – за това, че го правите с отдаденост и за това, че ни допуснахте до самата програма, защото ние сме 9. клас. Тийноватор ме научи да се боря за това, което искам. И независимо от трудностите, да не се отказвам по пътя, по който съм поела. В Тийноватор се научих да аргументирам и да отстоявам мнението си, а също така да разграничавам важната информация от несъществената.

Още от 5. клас, когато влязох в най-иновативното училище в Бургас, учителите изглежда видяха потенциал в мен и започнаха да го развиват. Всеки месец аз бях на минимум две състезания за представяне на идеи. Даже тогава, в пети клас, започнах да разработвам най-успешния ми засега проект – за пазарска количка, която генерира ток. Успях да извървя този път – от макет до вече готов прототип и дори партньорство с голяма верига супермаркети. 

Осъзнах, че да правя проект, който подобрява живота на хората и е от полза в ежедневието, ми допада. Харесва ми да се занимавам с предприемачество, информационни технологии и роботика. Не смятам, че Тийноватор промени насоката, в която искам да се развивам – по-точно ме накара да съм сигурна в нея.

Мирослав: Програмата ми помогна да се замисля за други сфери, в които мога да се развивам в бъдеще. Също така да работя по-ефективно в екип и най-вече разви способностите ми за общуване.

Коя е най-хубавата част от менторската роля?

Николай Ганчев: Усещането, че предаваш знания и има чуваемост – от другата страна някой възприема казаното и му помага да расте. Но има и друго – работата на менторирания невинаги е да слуша и да изпълнява всичко, което менторът му казва. Понякога задачата му е да се научи да отстоява мнението си, защото ще му се налага да го прави много пъти и след програмата. Звучи сякаш тези две части са в противоречие помежду си, но както в много други в живота, за да бъдеш максимално ефективен, трябва да знаеш кога да послушаш другия и кога да се „разбунтуваш“.

Как бихте описали Тийноватор на съученик или приятел, който се чуди дали да се запише за следващата учебна година?

Мирослав: Аз вече насърчавам приятел да влезе в програмата. Тийноватор е място, на което можеш да развиеш своите качества, да разбереш какво искаш да правиш, да се запознаеш с нови хора и да се забавляваш, докато го правиш.

Антония: За мен Тийноватор е едно незабравимо и вдъхновяващо 9-месечно приключение. Тук се научаваш на всичко важно за стартирането на собствен бизнес, под напътствията на опитни и доста търпеливи ментори, които след втората среща можеш да наречеш свои приятели. Освен това в Тийноватор се запознаваш с други ентусиазирани млади хора от цяла България, които мислят по различен начин – като теб. Изключително съм благодарна на Tийноватор за това, че ми помогна да израсна и да развие редица качества – вече се записах и за Тийноватор 6.

Какъв съвет бихте дали на участниците и техните ментори догодина?

Николай Ганчев: На участниците – че просто трябва да отделят време, да са сериозни и отдадени на самата програма, да експериментират и да си поставят високи очаквания към самите себе си.

Един от проблемите, докато си ментор е, че трябва да балансираш едновременно високи очаквания и подкрепа, а това не е лесно. В някои случаи, предполагам, ми е било по-лесно да акцентирам върху високите очаквания и по-малко върху подкрепата. А всъщност и двете неща са важни, защото касаят мотивацията на хората. Особено в този случай, когато това не им е основна работа – учениците си имат други задължения. Мисля, че менторите трябва да си дават сметка и да се фокусират върху това от какво имат нужда учениците в дадения момент – така няма да прекаляват с нито една от двете крайности.  

Записването за новото издание на Тийноватор (2023-2024) вече започна! ТУК могат да се запишат желаещите ученици, а ТУК – кандидат-менторите. 

„Битката на успелите“ на Тийноватор 5 – равносметката

Голямата развръзка на Тийноватор 5 беше на 20 май и епичното събитие дълго ще отеква в паметта и в сърцата на учениците, менторите, партньорите и родителите, които присъствааха. 70 идеи се съревноваваха на финала на петото издание на Тийноватор под надслов Битката на успелите. Екипите от Тийноватори представиха своите стартъп проекти, разработени с помощта на техните ментори през последните месеци.

Каква е равносметката по теми и вид на разработените проекти: 

Много от отборите на финала заложиха на реализацията на идеята си в онлайн среда. За целта 25 от тях предложиха реализиране на дейността чрез онлайн платформа, а 11 – изработване на мобилно приложение. 

Сред предложенията за онлайн базирани услуги са платформи с вдъхновяващи статии и подкасти с цел кариерно развитие, мотивация за спорт и здравословен начин на живот; платформи, които посредничат между бизнеса и различни групи хора, търсещи работа, като и между различни хора за реализиране на модели на споделена икономика; платформи, осигуряващи контакт със специалисти – психолози, лекари, ветеринари и др.

Тийноваторите представиха и вдъхновяващи идеи за 18 нови продукта на пазара. 

Някои от решенията са: 

• smart саксия, предлагаща напълно автоматизирана грижа за растения и мониторинг на състоянието им; 
• портативна батерия, зареждана едновременно от слънчевата светлина и топлината, отделяна от човешкото тяло; 
• различни протеинови и здравословни продукти, сред които протеинови крекери от брашно от щурци и спирулина с автентично кисело мляко; патриотична настолна игра и други.
  

 

 

Услугите, които предложиха учениците, бяха общо 13, с различни направления – консултантски услуги при покупко-продажби на автомобили, маркетингови услуги, реставрация на стари сгради и помещения, нови менторски програми и други вдъхновяващи и креативни дейности.

 

 

На b2b модела избраха да заложат два отбора, предлагайки производство на биоразградими опаковки и услуга – виртуална пробна за дрехи, изработена чрез machine learning модел.

 

Темите, към които учениците са се насочили в своите проекти, много често са близки до тяхното ежедневие – свободно време и забавления, образование, кариерно ориентиране и намиране на работа, грижа за домашните любимци. Също така хоби-теми: спорт, автомобили, велосипеди, козметика и мода.

Тийноваторите обаче не остават единствено в близките, познати теми, а се осмеляват да крачат редом с най-новите трендове. Те се насочват към smart решения, дигитализация, киберсигурност и криптовалути, електромобили, зелена енергия, споделена икономика. Учениците предлагат екологично и социално ангажирани проекти.

 

Някои от проектите засягат теми, отнасящи се до живота на хората с увреждания, менталното здраве и зависимостите. Сектори, в които учениците дават предложения за нови продукти и услуги, са още: селското стопанство, архитектурата, ресторантьорството, туризмът, маркетингът и рекламата. 

 

„На всеки следващ Финал на Тийноватор проектите на учениците са все по-задълбочени, иновативни, а презентациите – по-силни. Това, което виждаме на сцената на събитието всяка година, вярвам, че може да ни даде добра обща представа за интересите, хобитата и проблемите, които вълнуват младежите. То обаче е и един компас за посоката на развитие на стартъп мисленето у нас, тъй като се работи рамо до рамо с ментори-предприемачи и с представители на компании и стартъпи“, казва Зорница Миткова, управляващ директор на програмата.

Записването за новото издание на Тийноватор (2023-2024)  вече започна! ТУК могат да се запишат желаещите ученици, а ТУК – кандидат-менторите. 

70 стартъп бизнеса презентираха ученици от 30 града на Финалното състезание на Тийноватор 5

Над 500 участници и гости събра Финалното състезание на Тийноватор 5 на 20 май, което се проведе в София Тех Парк. Учениците в петото издание на програмата представиха 70 бизнес проекта, разработени през изминалата учебна година, заедно с техните ментори  – общо 80 предприемачи и представители на стартъп екосистемата у нас. 

Жури от инвеститори – Камен Банковски от Vitosha Venture Partners, Бистра Кирова от Sofia Angels Ventures, Станислав Сираков от LauncHub и Богомила Гълъбов от PostScriptum, селектираха трима победители на фона на общо 70 проекта. Те получават парични награди от Тийноватор, с които да развият проектите си. 

Записването за новото издание на Тийноватор (2023-2024)  вече започна! ТУК могат да се запишат желаещите ученици, а ТУК – кандидат-менторите. 

На първо място се класира Free B на един от двата отбора от Бургас. Free B е продукт, който предоставя възможност за зареждане на батерия на телефона по време на излет или разходка – закача се на презрамките на раницата и използва слънчевата енергия и топлината на тялото, за да гененрира енергия.

 

Призът за второ място взе Home Box Tea – чай от планински билки в биоразградима опаковка, която може да бъде посадена в почвата и от нея да поникне растение. Учениците от софийския отбор имаха и специален щанд на събитието, на който продаваха продукта си. 

Третото място спечели идеята AgroRica Drone на ученици от Софийската математическа гимназия. Това е смарт услуга в селксото стопанство, която извършва наблюдение и анализ на данни за състояние на обработваеми земи чрез дронове.

Награждаването на финалистите можете да гледате ТУК.

Отборът на Ecoware получи специална парична награда от PostScriputm. Проектът е за умни кофи, свързани с приложение, което отчита активността по рециклирането на всеки потребител.

Специални награди дадоха партньорите на Тийноватор – Updata One, София Тех Парк, UniCredit Bulbank, LimeChain, Forbes, The Recursive.  

Сред темите на презентациите се отличаваха както близки до ежедневието на учениците, като свободно време и забавления, образование, кариерно ориентиране, грижа за домашни любимци, така и посветени на хобита – спорт, автомобили, велосипеди, козметика и мода. 

Имаше и немалко продукти и услуги, свързани със smart технологии, дигитализация, киберсигурност и криптовалути, електромобили, зелена енергия, споделена икономика, както и екологично и социално ангажирани проекти. Някои от проектите засягат теми, отнасящи се до живота на хората с увреждания, менталното здраве и зависимостите. Сектори, в които учениците дават предложения за нови продукти и услуги, са още: селското стопанство, архитектурата, ресторантьорството, туризмът, маркетингът и рекламата. 

“Тийноватор е общност от младежи, ментори и компании, която расте всяка година почти двойно и се подкрепя взаимно. Подготвяме кадрите на бъдещето и участието на бизнеса в този процес е изключително важно. Радостни сме от резултатите, които програмата дава и скоро ще изнесем данни за нейното влияние за последните пет години”, каза Зорница Миткова, Управляващ директор на Тийноватор. 

Специален гост на събитието беше проф. Мартин Вечев, създател на INSAIT. Той се включи с встъпителна реч към учениците. “INSAIT е тук, защото ние вярваме в потенциала на България. Ние вярваме във Вас. Вие сте тези, за които това се прави и които ще промените цялата среда, които ще промените България. И всъщност ние много се надяваме на вас. Че вие ще направите България да е на световно ниво, което наистина може да се конкурира с останалите държави. И трябва да го очаквате това нещо! Не да ви изненадва. Трябва да го очаквате да се случи. Така че поздравявам ви за всичко, което правите!”, каза проф. Вечев. 

Като гост-лектор на събитието се включи и Никола Ликов – председател на Power of BG. Той мотивира учениците с думите на Коби Браянт: „Всеки от вас има собствен талант и собствен смисъл. Целта е да го намерим и да вкараме сърцето си в това – да го направим възможно най-красиво и да го подарим на света.“ Никола се обърна към учениците с едно послание: „Този, когото трябва да гоните, е вашата собствена версия след десет години. “

Специално обръщение имаше и Нанси Шилер, Президент на Фондация Америка за България: “Поздравления за всички, че сте стигнали дотук! Вашето постоянство, креативност, желание да направите нещо уникално за себе си и за отбора си е изключително впечатляващо!”

В началото на петото издание на програмата – през октомври 2022 година, се включиха над 600 ученици в 10. и 11. клас от общо 30 града. До Финала в програмата останаха 450 от тях.  

Повече снимки от събитието може да разгледате ТУК.

В Тийноватор екипи от тийнейджъри  в 10. и 11. клас работят с двама ментори в продължение на една учебна година, в рамките на 28 седмични срещи, посветени на меки умения и разработване на бизнес проекти. Целта е да развият умения за работа в екип, справяне с провала, развиване на цялостен бизнес проект и неговото презентиране. Програмата е напълно безплатна.

Формите за записване на ученици и кандидатстване на ментори за шестото издание на програмата вече са отворени – на https://teenovator.bg/. 

Партньори Тийноватор 5:

Америка за България, Българският център по предприемачество, UniCredit Bulbank, PostScriptum Ventures, Kaufland, UpdataOne, LimeChain, Sofia Tech Park, PhoneArena, Американски университет в България, Endeavor Bulgaria, Superhosting.

Партньори Уикенд на идеите 2023:

VIP Security, Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България, Domino’s, KFC, Breaktime, Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия, Ocean Investments, Kastamonu Bulgaria. 

За повече информация:

Зорница Миткова

Управляващ директор на Тийноватор 

М: +359 884 511 612

Е: zornitsa@teenovator.bg

Три гледни точки за ползата и нуждата от менторството

Срещаме ви с трима талантливи мъже от различни сфери, но с обща идея, кауза и извор на вдъхновение. И тримата са по някакъв начин част от Тийноватор. Владимир Младенов разработва със съотборниците си проекта Pandora Box, който е отличен на Финалното състезание. Тодор Попов е един от менторите ни в Пловдив. А третият надали има нужда от представяне – Димитър Бербатов гостува на тазгодишното издание на Уикенд на идеите и подкрепя Тийноватор и редица други социални инициативи и проекти за развитието на младите в България.

В разговор с всеки от тях (по материали от бюлетина на Фондация Америка за България) разбираме повече за качествата, необходими за успех в живота, за подкрепата и значимостта на менторите, както и за предпоставките за лично и обществено развитие.

Владимир Младенов е дванадесетокластник в Националната природо-математическа гимназия в София и вярва, че финансовата култура е в основата на образоваността и успеха на всеки човек. Идеята на отбора му получава подкрепа от УниКредит Булбанк, както и награда на финала на Тийноватор през юни 2022 г. В интервю за Фондация „Америка за България“ Владимир споделя повече за своите предприемачески амбиции, за менторстовто и за активната си гражданска позиция.

 

Разкажи ни за проекта, по който работихте със съотборниците.

Влади: „Pandora Box: Мисия финансова свобода“ е проект за финансово ограмотяване на млади хора между 14 и 19-годишна възраст. В България страдаме от общ проблем на ниска финансова култура. Установихме, че периодът, в който е най-добре тя да бъде изградена, е точно в гимназията. Тогава започваме да получаваме първите си пари. Преди 16 човек не може да работи, но получава джобни. Решава, че иска да си купи нещо, но не знае как да спести. След 16 много хора започват да работят и не могат да разпределят и управляват средствата, които изкарват.

Човек трябва да се запознае с базови финансови инструменти – как работят банките, как да инвестира в дългосрочен план, най-малкото в пенсионно осигуряване, какво е лихва, рецесия, инфлация. Нашето решение е да борим този проблем с обучения и семинари – теоретични и практични.

Кой беше най-важният урок, който научи покрай Тийноватор?

Влади: Научих много уроци от Тийноватор. Програмата дава възможност да се запознаеш със съмишленици, които имат сходни идеи, сходна визия за живота. Може би най-важното, което се научава в Тийноватор, е постоянството, дисциплината. Това е програма за цяла година, през която с отбора се виждате всяка седмица. Накрая се готвиш за финалното състезание пред инвеститори и още 400 човека, където трябва да продадеш своята идея.

Какво научи от твоите ментори?

Влади: Научих се да идентифицирам проблем и да търся решение за него. Като хора със сериозен опит в бизнеса, те имат знанието какво се прави и какво не се прави, когато работиш в екип. Помогнаха ни да разпределим ролите, защото в началото на всички им е трудно да намерят своето място. Те са като помощни колела на велосипед – помагат ни да се стабилизираме и ни позволява да научим нещо, което все още не можем сами – и същевременно ни дават тласък напред.

Ти си осъзнат, активен млад човек. На какво го отдаваш?

Влади.: Рано или късно човек започва да се интересува от обществено значими въпроси – дали заради работа, дали заради средата, в която живее, или защото нещо не му харесва. Колкото по-рано се случи, толкова по-важно се оказва то. Аз следя какво се случва по света. Ако не знаеш, е много по-лесно да бъдеш манипулиран.

За будни, способни млади хора като Владимир говори и Тодор Попов, ментор в Тийноватор, който работи в сферата на счетоводството, одита и финансите повече от 20 години. Тодор гледа на житейския опит като на работно куфарче, което през годините пълни с инструменти, служещи му както в личен, така и в професионален план като управител за България на международната технологична компания SumUp.

 

От миналата есен, като ментор в Тийноватор, Тодор отваря своето куфарче за млади хора с интерес към стартъп културата и намирането на решения на социални предизвикателства.

„Те имат свежите идеи, имат това, което е носителят на новото, на тях им трябват първите инструменти, които всеки човек ползва.“, споделя той.

Тодор се вдъхновява, като прави неща, които променят средата около него или му помагат да научи нещо ново. Именно мисленето извън кутията и умението за работа в екип той иска да предаде на младежите, с които работи. Според него промяната идва от нас самите – от хората, които запретват ръкави и сами търсят решение на проблемите. А менторските програми са канализиран начин това мислене да се преподава:

„С тази програма имам възможност да подтикна други да решават проблеми. От това имаме нужда – хора, които се опитват да решат проблеми, а не хора, които се оплакват“.

Сред идеите, които обсъждат с учениците от две пловдивски училища, са: създаване на животоспасяващи изобретения, преработка на отпадъци, енергоспестяващи приспособления, хранителни добавки. През следващите седмици екипът ще се фокусира върху една от тях и ще започне да работи по нейната реализация. В края на програмата през май съотборниците ще представят своя проект пред жури от предприемачи и потенциални инвеститори.

 

За Тодор менторството е инвестиция в общото ни бъдеще и всеки, който може да спомогне за развитието на средата, трябва да го прави. По сходен начин резюмира и Димитър Бербатов ангажимента си към бъдещето на България – младите хора:

„Талант в България има, имало го е и винаги ще го има. Както на мен са ми помогнали добри хора, така и аз чрез фондацията се опитвам да бъда добрият човек, който помага“

Ето и част от отговорите, които господин Бербатов споделя на Уикенда на идеите пред Фондация „Америка за България“.

Какво ви подтикна към работа с млади хора? 

Димитър Бербатов: Винаги ми е харесвало да помагам, но в началото на кариерата си го правех спорадично и малко хаотично. Ако питате за фондацията – тя беше идея на сегашния ѝ директор Димитрина Ходжева. Тогава бях в Англия и добивах известност. Канеха ме постоянно да подкрепям различни каузи и беше някак естествено да решим, че можем самите ние да имаме кауза и да използваме популярността ми по-дългосрочно и по-организирано. Давах си сметка колко хора са ми помогнали, за да съм там, където бях тогава, и явно съм бил достатъчно зрял да искам да дам и аз нещо на следващите.

Така се роди и каузата – от това, че аз съм успял с таланта си, срещнал съм добри хора, които са ме държали в правилния път и са ме подкрепяли. И че децата, които развиват потенциала си, ще са полезни на обществото. Сега – 15 години по-късно, съм удовлетворен от решението си за фондацията и за каузата.

 

С кариера от над четвърт век зад гърба си и 15 години опит в работата с млади хора, вие знаете доста за развитието на таланта. Достатъчен ли е той или има и други важни предпоставки за успех?

Д. Бербатов: Талантът сам по себе си ще те докара до 80% от капацитета ти, и то ако си много талантлив. Но ако си работлив, инатлив, упорит, постоянен в това да реализираш таланта си, ще стигнеш 100%. Но и тези, които не развиват потенциала си докрай – те пак нищо не са изгубили, че са развивали таланта си. Точно обратното – обогатили са се с удовлетворение, загуби, опит, приятели, още на крехка възраст са научили много за себе си. Това също е развитие.

В развитието на младите семейната среда остава най-важната, поне в началото. Важно е детето само да избира, а не да реализира родителски амбиции. То ще прави грешки, но може би ще са по-малките грешки, ако родителят разговаря с него.

Бихте ли посъветвали младите да следват вътрешния си глас?

Д. Бербатов: Не искам да съм в ролята на човек, който си мисли, че знае всичко. Далеч съм от това. Винаги изхождам от собствения си опит. Славата замайва и като правиш нещо много добре, например играеш футбол, си мислиш, че си компетентен по всички други въпроси, което е далеч от истината.

Дисциплината е много важно качество за развитието на един човек, а самоусъвършенстването никога не приключва. За да не се лутат и да не са изгубени децата, те трябва да намерят колкото може по-отрано какво искат да правят и да го правят с любов.

 

Какво припознахте в програмата за менторство и предприемачество Тийноватор? Защо решихте да я подкрепите?

Д. Бербатов: Предполагам, че всичко започва с идея. Моята идея е била да стана добър футболист, осъществи се. Момчетата и момичетата от Тийноватор имат своите си идеи, водени са от амбиция и работят по тях. Имат знанията, таланта, развиват се. Ако вкарат и ината, постоянството, накрая ще осъществят и идеите си. Виждам себе си в това, което те се опитват да направят, следователно не беше трудно да се припозная в каузата на Тийноватор. Младежите в Тийноватор работят в екип. Аз цял живот правя това. Да, има индивидуалности, но те са част от цялото. И понякога само на базата на екипа можеш да покажеш колко си добър.

Повече за каузата на Фондация „Димитър Бербатов“ може да прочетете тук.

 

Цветелин от Chessler, който превърна страстта си по шаха в стартъп с Тийноватор

Как да дадем възможност на хора с различни рангове да се наслаждават на играта на шах еднакво? Как да добавим ролята на късмета в партията? Как можем да предложим разнообразие в забавление на 1500 години?

Тези въпроси си задава Цветелин Станев от Варна,  участник в четвъртото издание на Тийноватор, след партия шах с ментора си. Той сподели повече за участието си и за бъдещите планове – неговите и тези на проекта му Chessler – картите, които добавят нови елементи в класическата игра на шах. 

Отборът на Цветелин спечели трето място на Финалното състезание през май. Той е един от 400-те Тийноватори в четвъртото издание на програмата. Ако сте в 10. или 11. клас, запишете се в петото издание, което стартира на 22 октомври 2022 г. Записването е безплатно ТУК – отнема две минути.

Какво се случи с Chessler след финала на Тийноватор?

След Финала на Тийноватор разпитвахме печатници, за да разберем колко би ни струвало да направим масово производство. Във Варна се оказа, че не е много евтино. Има и допълнителни неща, които трябва да се платят – например щанци за кутията и картите. Започнахме да търсим и други варианти за реализиране на идеята. В екипа ни липсва маркетолог. 

Затова тръгнахме по друг път – използвахме контактите на ментора ни Христомир Христов. Свързахме се с Ozonе.bg и ги помолихме да си направим кратка среща. Случи се тази среща, разказаха ни, че освен самоиздаване, има и вариант да се отстъпят правата на дадено издателство за определен период от време и да получаваме процент от всяка продажба. Тези преговори са в процес.

Отделно, тъй като в момента аз съм в Холандия, си взех едно от тестетата и играем с другите българи, които са на различни нива в шаха, за да тестваме точно за кои хора ще е най-интересно и най-бързо ще схванат играта. За момента обратната връзка е доста добра и играта се харесва много.

А освен позитивната обратна връзка, получи ли и  градивна критика?

Градивната критика е само за правилата – да се дооправят, тъй като има моменти, които не са точно описани. За едната карта мислехме, че е направена достатъчно ясно, но се оказа, че не е така. Ще трябва да го измислим, тъй като при първия сблъсък с картата хората не разбират какво да правят. Шахът по принцип и сам по себе си има изключително много комбинации, а като се добавят карти, стават още повече. 

Разбирам, че хората около теб използват картите. А купуват ли си ги? 

Не – имам само едно тесте в себе си и няма как да го продам. 

А имаш ли на склад останали тестета? Знам, че първоначално имаше готови 30 броя. 

 От тези 30 броя в началото имаме още 10 – те са във Варна. Но това са първите карти, които направихме. След това играта претърпя промени и в момента тези тестета са нещо като бета версия. Сега са по-добри – има нови карти с леко променени правила и е по-лесно за игра. 

Доколкото разбирам шахът все още е активно хоби за теб – става ли все по-вълнуващо за теб да играеш?

Научих, че в града, в който съм в Холандия, се е основава шах клуб точно седмица, след като пристигнах, и веднага се записах. Имаше нещо като мини турнир. Нямаше нито един професионалист, който да е тренирал. Всички бяхме т.нар. chess hustler-и. Играхме, играхме и накрая всъщност спечелих турнира. Освен това всеки ден играя от лаптопа. 

Колко души участваха в турнира?

Бяха две групи – аз станах първи в моята група, а един друг мъж стана първи в другата. В моята бяхме шестима – имах една загуба и 5 победи. В другата група, до колкото разбрах, е било малко по-лесно. На 29 септември имаше втора среща на шах клуба и играх срещу първия от другата група – резултатът беше 2:1 за мен. 

Какви са бъдещите планове за Chessler? Планираш ли да развиваш бизнеса или да го продадеш на някого? 

Не мога да отговоря още. Трябва да разберем какви са условията на печатниците и на издателствата. След като разберем, ще можем да решим като екип дали ще минем по този път или ще правим нещата сами. Ако минем по втория път, съответно ще отнеме повече време, усилия и ресурси, но ще имаме по-голям шанс за печалба. И вече след определен период от време ще можем или да го продадем, или да изкарваме достатъчно пари да продължим да го развиваме.

Знам, че си студент в момента. Когато участва в проекта, 12. клас ли беше?

Миналата година участвах като дванадесетокласник. Но участвах и по-миналата година – в 11. клас, само че тогава се включих в програмата през февруари.

Трудно ли ти беше да съчетаваш 12. клас и програмата?

Не бих казал. Аз 12. клас го съчетавах с тренировки преди и след училище, плюс програмата и плюс още занимания. Свикнал съм на много извънкласни дейности и въобще не ми беше проблем да вкарам и Тийноватор като част от ежедневието ми.

Какво учиш в момента?

International business. 

Свързано е с Тийноватор – дали програмата те подтикна да го направиш? Участието промени ли нагласите ти?

Със сигурност. Нагласата ми се промени още след първия Тийноватор, през който минах. Разбрах, че това е нещото, което искам да правя – бизнес. Просто е много по-интересно за мен от всичко останало. 

А преди Тийноватор имаше ли интерес към бизнеса?

По-скоро имах интерес към света на парите, но нищо конкретно. Тийноватор наистина ми помогна да разбера малко повече какво е това да си предприемач. Макар и да не съм стигнал до финалната степен, в която изкарвам пари, наистина Тийноватор дава доста ясна представа. 

Поддържаш ли все още връзка с менторите си?

Да, поддържам връзка с от първата година – Мария Доганова и с главния ми ментор от тази година – Христомир Христов. С него се чух преди 5-6 дни. 

Виждаш ли себе си в ролята на ментор в бъдеще?

Абсолютно да. Казвал съм го на една приятелка, с която бяхме заедно в екип първата година – че толкова ми хареса, че искам в бъдеще да стана успешен и да дойда и аз да бъда ментор в Тийноватор. 

Какво би казал на хората, които сега влизат в Тийноватор или се чудят дали да го направят?

Дори да имат минимален интерес, да се запишат и там да преценят дали е тяхното нещо. Ако е – да презентират; да се постараят максимално и да си подготвят проекта, тъй като така се учат нещата в Тийноватор. Колкото повече се стараеш да напреднеш в проекта, толкова повече научаваш. И обратното – колкото по-малко си направил, толкова по-малко извличаш от програмата и от менторите.

Също – въобще да не им пука дали са спечелили, или не, тъй като първата година ние не спечелихме. Даже не мисля, че сме били и в топ 10. Втората година обаче ни се получиха нещата.