предприемачество

Богомила Гълъбов, PostScriptum: За нас е ценно да подкрепяме големите мечти на учениците в Тийноватор

Богомила Гълъбов е Head of Corporate Affairs в инвестиционната група PostScriptum, която управлява портфолио от инвестиции в устойчиви проекти. Освен това е EU Climate Pact Ambassador и е истински запалена по темата за устойчивото развитие и възобновяемите източници. Като я слушаме, си мислим колко хубаво би било да има много повече загрижени и действащи хора като Богомила – може би тогава планетата ни нямаше да е застрашена изобщо.

Говорим си с Богомила по повод добрия й пример на успяла и действаща жена, особено за момичетата, и за Финалното състезание на Тийноватор 5 на 20 май 2023 година. Тя беше част от четиричленното жури от инвеститори, което избра първо, второ и трето място сред всички 70 презентирани на сцената на Тийноватор идеи. 

Благодарни сме, че PostScriptum подкрепиха Тийноватор 5 и повярваха в програмата. Гледаме към близкото бъдеще, в което ще ни помагат да осъществяваме мисията ни.

Богомила, ти си човек с много шапки. Може би да започнем професионалната ти роля – във фонда PostScriptum?

В PostScriptum съм от шест години, като съм била на различни позиции. В началото бях бизнес анализатор и работех рамо до рамо с финансовите анализатори. Но също така и доброволно работех по сайтовете и презентациите ни. В последните години обаче много пораснахме – вече сме около 150-200 човека, като в началото бяхме под 10. Преди бяхме повече фонд, а сега активно менажираме една от нашите инвестиции – CWP Global, която също порасна.

Скоростното разрастване на бизнеса носи редица възможности, но и предизвикателства. Трудно е понякога, но и много интересно.

През годините всеки от екипа се захвана с това, което му е повече страст. Аз се заех с комуникациите, тъй като имаше нужда от засилена работа, особено по отношение на начина, по който разказваме историята на компанията. В Швейцария например, където работех преди това, ръководителят ми показа колко много стойност има в добре разказаната бизнес история. Той вече е на много висока позиция в Porsche, така че определено знае какво прави.

Като човек от инвестиционен фонд най-вероятно имаш и свое предприемаческо начинане, за да знаеш вкуса на риска и предизвикателството?

Да, всъщност професионалният ми опит започна с моя пръв бизнес – бар на плажа. Бях на 19 години и го движихме близо шест години. С доходите си покрих образованието – и бакалавъра, и магистъра. Не крия обаче, че тогава се разочаровах много. Начинът, по който се правеше бизнес – без зачитане на природата, на обществото, на архитектурата – въобще не ми допадна. Представете си оцеляване просто ден за ден с цел да вземем максимума само за себе си. Тези и още много неща ми показаха, че това не са моите ценности и не искам така да си изкарвам прехраната. 

Тогава ли започна да те вълнува устойчивото развитие?

В последната година от бакалавъра ми във Виена имахме курсове по устойчиво развитие. Тогава много се вдъхнових в тази посока и си казах, че ще направя всичко възможно, за да се превърне в моя мисия и работа. 

Станах консултант по устойчиво развитие в Швейцария, където първоначално отидох, за да съм част от най-голямата студентска организация по устойчиво развитие. След това кандидатствах за магистратура в Bocconi в Италия. Дадоха ми пълна стипендия и учих енергетика, заради огромния потенциал на въздействие именно в устойчивото развитие.

Много ме вдъхновява да съм част от подобна промяна, въпреки че в началото се посрещаше с доста скептицизъм. Чисто икономически не се случваха толкова добре нещата, както днес.

Работех предимно с българи, които строят соларни паркове в цял свят. Била съм и на преговори сама с 11 индийци. Беше доста шокиращо. Аз даже реално не трябваше да бъда част от тази среща, но CEО-то ми трябваше да си тръгне. Останах само аз – беше в Абу Даби или Дубай, не помня точно. Той ми каза: “Отиди им направи една презентация и ги убеди да ни дадат проекта”. Беше много яко и супер опит!

Как личните ти проекти в посока на устойчивото развитие допълват професионалния ти опит?

Вярвам, че човек трябва да има много роли в живота си, за да се наслаждава истински на това, което прави.

Развивала съм и много лични проекти по линия на устойчивото развитие, по теми като емпатия, равноправие, достъп до образование, култивиране на различни умения у децата. Правила съм много конкурси, с които всъщност станах популярна по едно време, понеже зад мен застанаха доста известни личности. Нещо важно е, че миналата година станах Европейски посланик на климата. Получих титлата заради всички инициативи, които съм правила в тази насока. Идеята е да разказвам за пакта, където мога да участвам като жури, да организирам събития. 

Става въпрос за конкурси с писма, написани на ръка. Оттам тръгна и прозвището ми “Мила Боги”, тъй като хората така започваха писмата си до мен. Провокирах ги да пишат на различни теми, които са важни в контекста на устойчиво развитие. Организирах събития, уъркшопи за деца, в които заедно преминахме през едно пътуване, вдъхновено от Граматика на фантазията на Джани Родари, през всички елементи на приказката, за да видят как това рефлектира върху техния живот. Избраха ме и да отида в един замък, където се учих как да бъда experience designer – беше прекрасно.

Конкурсът Млад иноватор е естествено продължение на личните ти инициативи, нали така?

След всички частни начинания Димитър, който много ме подкрепяше във всичко (бел. ред. Димитър Енчев, Managing Partner на PostScriptum), предложи да направим и конкурса Млад иноватор. Той идваше на всички мои събития за писмата и тази инициатива все повече се разширяваше. Организирахме конкурси за измисляне на нови думи, писахме музика с тях, записахме я дори. В един такъв уъркшоп с деца от кв. Факултета им показах песен, която направихме за събитието. Те много я харесаха и поискаха да я запиша. Оттам пък взе, че много ми хареса да пиша песни. 

Във времето станах инфлуенсър (не харесвам тази дума, но е маркетинговият термин). Никога не е било самоцел, получи се от само себе си. Започнах да участвам в журита на различни събития. Това обаче си го пазя като нещо странично – не искам да го натоварвам с очаквания да бъде кариера, не съм го мислила в тази насока.

Въобще един такъв креативен хаос в главата ми, който не е само с  цел правене на кариера. Просто да знам, че като давам, правя хората щастливи, давам им смисъл. Приемам го и като начин, по който да побутвам към осъзнаване и по отношение на климатични въпроси. 

Разкажи ни повече за Млад иноватор и как решихте с PostScriptum да насочите подкрепата си за младите хора именно към Тийноватор?

Три години организирахме конкурса Млад иноватор. Точни цифри в момента не мога да дам. Всичко тръгна от това, че Димитър идваше на моите събития и видя колко много се развиваше идеята във времето. Затова предложи да направя нещо подобно и за нас като фонд. Оттам тръгнахме – ползвахме моите контакти, огромен списък с имейли, помогнаха ми и партньори, за да достигнем до медиите и до Министерството на образованието. Стигнахме до много деца. 

Аз съм изключително доволна от проектите, тъй като имахме строги изисквания. Още като кандидатстваха, искахме от участниците финансови планове, после избирахме предфиналисти, които трябваше да изготвят финансов разчет на всичко. Знаехме, че децата не са правили подобно нещо и дори получихме обратна връзка, че в много случаи са се сблъскали с реалността на своите проекти.

Получи се много натурално. Видяхме, че това е нещо, което работи и ни позволява да бъдем част от промяната по този начин. Съответства и на личните ми ценности – затова сега разказвам и какво съм правила преди. Понеже нямахме капацитета и ресурса да развиваме Млад иноватор повече време, търсихме партньор, който да има същите ценности като нас. И така стигнахме до Тийноватор.

Ние непрекъснато повтаряме, че най-добрата инвестиция е инвестицията в образованието. Това е заложено в културата на Postscriptum.

Много се радваме, че беше жури на Финала на Тийноватор 5, защото това е страхотно послание към момичетата в програмата, които сега се докосват до света на стартъпите. За пръв път имаме жени в журито, и то две. Знам, че е трудно да се обобщи, но би ли да споделила свои впечатления за проектите, чиито презентации гледа на 20 май? 

Аз бях много впечатлена. Имаше идеи, които не ми бяха хрумвали дори. Не мога да кажа, че аз лично бих реализирала всички идеи, защото някои не съответстваха на моите ценности – например тези, които искаха да брандират коли. Но това е добър бизнес и ще изкарва пари. Впечатляващо е обаче, че мислят в тази посока – това е истинско предприемачество.

Имаше поне 20 отбора, които показаха, че знаят не само какво искат, но и как да го постигнат. Аз съм човек на идеите и обикновено самите идеи не ме впечатляват толкова, колкото изпълнението. Когато съм имала свой бизнес, аз съм давала идеите, а оперативният човек се захваща и действа. В годините и аз се уча заедно с децата да бъда по-оперативна. Имаше и по-визионерски идеи. Научих се да различавам визионерството – това, което звучи много „уау“, но всъщност надали ще се случи. Но пък беше вдъхновяващо да видя, че учениците имат такива големи мечти.

От проектите на първо и второ място, единият беше по-визионерски (Free-B), а другият – съвсем приложим. Отборът HomeBox Tea например според мен спечели, защото бяха много добре организирани, подготвени, знаеха какво искат и как да го постигнат. Реално с тази награда те наистина могат да постигнат нещо – да развият свой бизнес, да го доизпипат, да го скалират.

Истината е, че малко се разочаровах за шестте години, в които се прибрах в България, затова всеки път когато имам досег с такива младежи, това ме изпълва с устрем, надежда и позитивизъм.

PostScriptum даде специална парична награда на EcoWare – разкажи ни защо я даде на техния отбор?

Искахме да насърчим по-зелена идея и ни хареса тази. Смятам, че българинът не разбира, че рециклирането е икономически обосновано. Това ми хареса в тези деца – имат софтуер, който да го геймифицира и да накара хората да го използват, като получат нещо в замяна именно там, където има огромен поток от хора (Кауфланд, Билла и т.н). Видях в тази идея нещо, което може да се случи, стига да имат устрема да го направят.

Отборът на HomeBox Tea: Тийноватор е като пиратска карта – има много препятствия по пътя и съкровище на Финала

На големия Финал на Тийноватор 5 жури от инвеститори оценява общо 70 презентации и изборът беше труден, освен че се искаше много търпение и концентрация (Ура за четиримата герои!). Трите отбора, които спечелиха сърцата на журито в Битката на успелите, са Free-B – първо място, с раница с батерия за зареждане на телефон (улеснение за туристите); HomeBox Tea – второ място, със специален чай с история; и трето място за AgroRica Drone – дрон за анализ на нуждите на посевите. 

В поредица от постове представяме трите отбора победители, въпреки че както обичаме да казваме – всеки, който стигне до Финала на 9-месечния Тийноватор, е победител. 

Срещнахме се с отбора от ученици Татяна, Вероника, Пламена, Анелия и Атанас, както и с техните ментори Яна Петрова и Кристиян Лозанов, за да разберем повече за работата в екип, предизвикателствата, емоциите след успеха и бъдещето на проекта. 

Бихте ли споделили малко повече за себе си? 

Татяна: Най-големите ми стрaсти са физиката и природните науки. Много обичам да пътувам. Вълнуват ме и предприемачеството и проектите, свързани с околната среда. С последните две се занимавам извънкласно.

Вероника: Профилът ми в училище е математика и информатика, но повече харесвам хуманитарните науки. Обичам да карам ролери и да рисувам. В момента рисувам сгради, защото искам да се занимавам с архитектура. Много обичам морето, а когато някой ме попита На планина или на море?, отговорът винаги е На море!. Имам и по-малка сестра, която е доста по-висока от мен.

Пламена: Обичам да танцувам и да свиря на пиано. Също така проявявам интерес в областта на математиката и информатиката, както и в бизнеса и предприемачеството.

Анелия: Едно от хобитата ми е доброволчеството – координатор съм на БМЧК в СГСАГ „Христо Ботев“. Влече ме и всичко, свързано с акции и фондовата борса. В училище в момента по Практика си учредяваме брокерска агенция.

Атанас: Моите интереси са в сферата на маркетинга и продажбите, като също така много харесвам бойните и отборните спортове – практикувам баскетбол. 

Разкажете ни накратко за проекта ви и как се появи идеята за него.

Татяна: В началото трябваше всеки от нас да измисли идея, но чаят дойде от мен. Много обичам да пия чай и се оказа, че има проблем с пластмасата и с пакетчетата, които се използват. Друг проблем, който открихме с екипа на по-късен етап, е, че много от българските билки се изнасят за чужбина, а пък българите пият чуждестранни билки. Няма логика в това!

Така се роди идеята HomeBox Tea. Когато я представих на другите, се сформира екипът ни – много благодаря на всички за това!

Идеята ни е да изкупуваме билките от български билкари в малко населени места в Стара планина. Така подпомагаме и техните малки бизнеси, като предоставяме на клиентите си възможността да правят собствени комбинации от тези билки. Освен това ги продаваме в рециклируеми опаковки, а скоро и торбичките вътре ще бъдат 100% рециклируеми и компостируеми. 

Имате ли вече партньори и билкари, с които работите?

Татяна: Да, имаме партньори, и от страна на купувачи, и от страна на билкар – засега е само един. Той се познава с дядо ми – оттам дойде и идеята да помогнем на билкарите. Аз отидох на село, казах на дядо, Правя нещо, помагай – ти разбираш от чай. Той ми отвърна: Не се притеснявай, и билкари ще ти намеря. 

Споделете ни кое е специалното в преживяването да сте ментори на екип с награда на първо място.

Яна: Страхотно е, че въпреки всички предизвикателства, отборът постигна толкова много. Има и нещо много ценно – когато един отбор работи с подобни предизвикателства, е важно хората в него да могат да извличат есенцията и да се фокусират върху нея. Те успяха да го направят независимо от трудностите. Направиха най-важните неща, без да се разпиляват – това им даде възможността да са на второ място измежду толкова отбори. Абсолютно заслужено е!

Крис: Чувството е страхотно. Предизвикателството пред този екип беше много голямо. В началото установихме, че учениците са в различна смяна, а това направи нашите срещи редки и трудни – нямаше удобно за всички време. Въпреки това Яна успя да задържи вниманието и да ни сплоти, за което – благодарности. 

Споделете преживяването си на Финала на Тийноватор 5. Имаше ли нещо, което много ви хареса и нещо, което ви разочарова? Помогна ли ви да се сплотите като екип?

Вероника: Аз си представях Финала много стресиращ  – мислех, че всеки ще е много напрегнат за това как ще се представи, кой кога ще говори, кога сме ние, какво ще правим… Но всъщност беше много вълнуващо. Може би най-приятното нещо за мен беше, че през приключението на Тийноватор ние завързахме връзки и с останалите отбори и най-накрая се видяхме на живо. Там коментирахме идеите си и това беше много специално.

Атанас: Най-голямата полза, която извлякох от Финала, беше нетуъркингът. Наистина се запознах със страхотни хора и ще продължавам да казвам, че Тийноватор е най-добрата програма за нетуъркинг на млади предприемачи в България. Запознах се с десетки хора, с които дори в момента дори работим по проекти извън програмата.

Анелия: На Финала на Тийноватор ние видяхме колко сме способни и, че всъщност нашата идея е значима и постигаме нещо заедно.

Татяна: Беше много вълнуващо. Интересна е историята преди Финала, когато опаковахме чай няколко човека от екипа, като даже мои приятели помогнаха. Ситуацията вече беше много кризисна, защото знаехме, че ни остава още много работа. 

Изживяванията преди, по време на и след Финала са много различни. Преди Финала бях много притеснена, вечерта дори се разплаках от цялата емоция, докато лепях етикети. И накрая си казах: “Утре трябва да ги разбием, няма друг вариант!”. На следващия ден, докато тренирахме презентацията, аз кипях от енергия, а Плами беше супер уравновесена – тя ме успокои със самото си присъствие. 

След това беше много интересно – като си говорихме с хората, като гледахме други презентации, като наблюдавахме останалите и как реагират. След Финала си казахме, Хора, какво направихме! Много ги обичам всичките, аз не можех да повярвам наистина, че успяхме да постигнем толкова много.

Според вас на какво се дължи победата?

Яна: Аз вече го засегнах – дължи се на това, че в стресов момент, те избраха няколко приоритета, фокусираха се върху тях и ги представиха. Това наблюдавах в растежа им от Уикенда на идеите до Финала.

В най-напечените моменти, както и в реалния бизнес, човек не може да направи всичко наведнъж, а и не трябва. Само трябва да избере точните неща, на които реалистично да се фокусира и да се представи с тях по най-добрия начин. Отборът направи това. След това извършихме и дисекция на това какво се е случило. 

Как ще инвестирате парите от наградата? Какви са плановете за бизнеса ви оттук нататък?

Татяна: Планираме да покрием личните разходите за всичко, което сме свършили до момента. Планът е да имаме и печалба, която да инвестираме в следващите стъпки. Целта е да се развием – дали с покупка на домейн за сайта, дали нови и по-добри опаковки или друго.

Кое ви беше най-трудното в работата по идеята? Коя част от нея ви беше най-приятна?

Пламена: Досега не бях правила сайт през WordPress и много ми хареса, че имах тази възможност. Научих много полезни неща за в бъдеще – разпределение на задачи, комуникация в отбора – мисля, че всички станахме по-добри в това. 

Вероника: Може би на мен най-трудна ми се стори работата с Trello – досега не бях работила с такава платформа. Стресиращо беше, че изписва кога е крайният срок за всяка задача. Но също така е много полезно за организацията. Много ценя това, че проектът ни предизвика – допускахме грешки, които всъщност започнахме да възприемаме като опит, от който да се учим.

Анелия: Най-приятната част може би беше да правим този проект, заедно с уникални хора за невероятна кауза.

Коя е най-хубавата част от менторската роля?

Яна: Това е много сложно за мен. Най-хубавата част може би е, че влизаш в различна среда, от която си се отдръпнал естествено през годините. И виждаш едни страшно умни и интересни млади хора и само си представяш колко хубави неща им предстоят с тези любознателност и упоритост, които проявяват в момента. Това за мен беше много надъхващо. 

Крис: И моето усещане е сходно – да срещнем млади хора, които са инициативни и докарват нещата до край, а и са по-напред от нас в други неща – това е страшно мотивиращо и дава надежда. Тези младежи са много подготвени за това, което им предстои и това е супер. Някой ден ще ги срещнем отново и в работен аспект, в това съм сигурен. 

С какво ви помогна Тийноватор и как смятате, че ви промени?

Татяна: Признавам, че Тийноватор тази година ми взе част от страничните инициативи, с които се занимавам. Но ме промени – виждането ми за живота, за връзките с останалите, за хората, за бизнес идеите; как се осъществяват процесите хронологично, как трябва да се сформира екип, как да си задаваме задачи, да следим срокове, как да делегирам задачи на себе си и на другите  – Тийноватор ни научи на всичко това.

Другото нещо, на което ме научи, е какво е да бъдеш човек, насред още много хора, които обичат да говорят, да научават нови неща, да знаят и да търсят. А това да видиш, че имаш връстници, на които им се прави същото, е изключително окуражаващо, защото много от хората на нашата възраст не са такива.

Атанас: Бих допълнил още нещо – понеже се занимавах с продажби и маркетинг, научих се да чувам откази и да ги приемам най-нормално. Това за мен е едно от най-ценните неща – да приема, че в продажбите ще чувам “не” като отговор. И да се опитвам да се подобрявам с всеки изминал ден, за да чувам повече “да”.

Анелия: Съгласна съм с Танчето и Наско – промени ме, запозна ме с много хора, разви уменията ми като цяло и ми показа, че има хора със сходни цели. Тях не можеш да ги срещнеш просто така. Чрез програмата всъщност ти се свързваш с тези хора. Придобихме също и опит за бизнеса. Аз го изучавам в училище и това е най ценното – практическият опит.

Пламена: Също така се научих донякъде да не съм толкова голяма перфекционистка и да се задоволявам с нещата, които правя, дори да не са в най-добрия си вариант. Също мисля, че всички осъзнахме колко важна е откровеността и искреността в един отбор. 

Вероника: Аз оцених смисъла от отборната работа и че не е хубаво да мислиш егоистично и индивидуално. В този проект научих, че аз може да имам дадени качества, но другите притежават нещо различно, което ще ни помогне по пътя към общата цел.

Как бихте описали Тийноватор на съученик или приятел, който се чуди дали да се запише за следващата учебна година?

Татяна: Тук даже имам пример – наш общ приятел дойде на Финала. И беше много мотивиран за догодина! Казах му, Подготвяй се – яка работа е! Но в същото време хората са уникални, така че действай! Ще изживееш много неща и ще научиш важни уроци, които не всеки учи на нашата възраст.

Тийноватор е голяма възможност, от която извличаш… щастие! И се научаваш да превръщаш негативните неща в плюсове – това са трудните моменти, в които изпадаш и с които се справяш! Хубавите моменти остават като спомени, а лошите – като уроци. Това е най-важното в Тийноватор!

Вероника: Бих описала Тийноватор като пиратска карта – има начало и много препятствия по пътя, но има и много удовлетворяващо съкровище накрая. Дори и да не бяхме победили, важното за нас беше да се запознаем с възможно най-много хора и да разпространим най-много продукта, което направихме и ще правим занапред. 

Атанас: Не бих обяснявал какво представлява Тийноватор, а бих оставил действията ми да говорят. Когато хората около мен видяха как се промених в позитивен аспект след програмата, десетки мои приятели и познати дойдоха да ме питат за нея – как и те да се запишат. Това е едно невероятно място, което ни позволява да учим от хора с реални и успешни бизнеси. 

Анелия: Това е преживяване, което те обогатява за цял живот. Тук учиш много повече за час и половина на седмица, отколкото когато си ровиш в телефона. Тази програма те кара да виждаш, както своя потенциал, така и този в другите. 

Пламена: За мен е едно незабравимо преживяване, което със сигурност би помогнало в бъдеще, няма значение дали искаш да ставаш предприемач или не. Откриваш изключително важни уроци и приятели за цял живот.

Беше ни изключително трудно. Тук всички сте победители! Но трябваше да вземем решение за второто място. Това е нещо, което може да се прави вкъщи, идва в кутия.. и е ЧАЙ!, каза членът на журито Камен Банковски от Vitosha Venture Partners, при връчването наградата на HomeBox Tea (видео от награждаването).

***

Записването за новото издание на Тийноватор (2023-2024) вече започна! ТУК могат да се запишат желаещите ученици, а ТУК – кандидат-менторите. 

Победителите в Тийноватор 5 Free-B: Тийноватор ни научи как да намираме решение на ежедневни проблеми чрез бизнес

На 20 май се проведе Финалът на Тийноватор 5. На него бяха представени над 70 бизнес идеи 0т 30 града в България. Повече за събитието споделихме в предходните статии ТУК и ТУК.

Жури от инвеститори (в лицето на Камен Банковски от Vitosha Venture Partners, Бистра Кирова от Sofia Angels Ventures, Станислав Сираков от LAUNCHub и Богомила Гълъбов от PostScriptum) избраха трите екипа победители: на първо място отборът от Бургас с идея Free-B, на второ – идеята HomeBox Tea на отбор от София и на трето – AgroRica Drone, отново на софийски отбор. 

„Изключително впечатлена и вдъхновена съм. Мисля, че много повече хора трябва да идват и да гледат този конкурс, защото той дава надежда за всички нас, че има толкова много млади хора, които мислят с главата си, които гледат в бъдещето и са иновативни.“ Това сподели Бистра Кирова секунди преди да връчи първото място на отбор Free-B.  

Освен че грабна първата награда на инвеститорското жури, проектът Free-B беше избран и за специалната награда на Американския университет – триседмичен летен курс по английски език в АУБГ.

„Причината да изберем този проект, е, че имат готов прототип, ясен целеви пазар и много възможности за развитие продукта и разрастване на клиентите. Освен това е важно да подкрепяме жените в предприемачеството и инженерните науки и когато има един толкова силен проект с огромен потенциал, решението идва от само себе си“, каза Даниел Шопов, VP for Admissions на АУБГ.

Срещнахме се с част от екипа зад идеята Free-B – Антония Митева, Мирослав Кавръков, Стефани Петкова и техните ментори – Николай Ганчев и Николай Господинов, за да ни разкажат за предизвикателствата, уроците и тяхната формула за успех.

Бихте ли споделили малко повече за себе си? 

Антония: Моето хоби е волейболът. Тренирам много – по 6 пъти седмично. Обичам и да чета книги. Смятам, че нямам таланти, но съм упорита и когато нещо ми харесва и се захвана с него, ми се получават добре нещата. Любимите ми предмети в училище са информатиката и информационните технологии. Ако изучавахме предприемачество, със сигурност и то щеше да е в списъка ми.

Мирослав: В свободното си време играя видеоигри. Лятото ходя на риболов. Освен това свиря на акордеон и се интересувам от програмиране. Харесвам историята и предметите за човешкото тяло.

Николай Ганчев, ментор: Мисля, че моят талант е да си променям мнението бързо. Не приемам позициите като част от моята личност. Това ми помага, когато данните се променят, по-лесно ми е психологически да си променя мнението. Мисля, че е полезно за тези, които се занимават с предприемачество и нови технологии, където нещата се менят бързо.

Разкажете ни накратко за проекта ви и как се появи идеята за него.

Мирослав: Free-B е устройство за презрамките на туристическите раници, което произвежда ток от топлината на тялото и слънчевата светлина.

Антония: Идеята дойде от мен, но я разработихме с Миро и менторите. С моето семейство много обичаме да ходим на походи сред природата и да катерим върхове. Често се случва, като при всички тийнейджъри, когато видим красива гледка, да започнем да снимаме. Веднъж в такава ситуация батериите ни се изтощиха. Другите от групата вече бяха много напред и се притесних да не се изгубим. В крайна сметка всичко беше наред, нашите родители бяха изчакали малко по-напред. Но тогава се замислих какво можеше да се случи. Споделих тази история с Миро и клуба и стигнахме до решението.

Представи ли този проект на Уикенда на идеите?

Антония: Не, тогава не успях да събера отбор в клуба – никой не поиска да работим заедно по идеята. Тогава станах част от друг проект.

Споделете преживяването си на Финала на Тийноватор 5. Имаше ли нещо, което много ви хареса и нещо, което ви разочарова? Помогна ли ви да се сплотите като екип?

Антония: Тръпката на Финала за мен беше много голяма. От самото начало бях много развълнувана. Исках нашата презентация да мине възможно най-рано и да не я мисля, но бяхме един от последните отбори. Беше изключително полезно и интересно да чуем стартъп идеите на други Тийноватори. За съжаление имахме малко време да си говорим с тях.

Смятам, че Финалът на Тийноватор 5 ни помогна да се сплотим още повече като екип. На Финала имахме ограничено време – точно 3 минути. Започнахме с презентацията, всичко вървеше по план, докато не дойде моментът, когато трябваше да покажа как работи прототипът, докато Миро говореше. Тогава телефонът ми започна да вибрира. Миро се разконцентрира. В този момент без много да мисли, ми подаде микрофона и аз довърших изречението му. След това се погледнахме и видях, че е спокоен и продължи с презентацията. В крайна сметка успяхме да кажем всичко, което бяхме предвидили и се вместихме в определеното време до последната секунда. Мога да кажа, че сме добър екип.

Мирослав: Бих допълнил само за себе си, че в началото бях доста срамежлив, тъй като това е първото събитие за предприемачество, в което участвам. Не бях много разговорлив, но след няколко срещи се опознах с другите и стана по-лесно.

Споделете с нас кое е специалното в преживяването да сте ментори на екип с награда на първо място.

Николай Ганчев: Не е някакъв гениален извод – просто е хубаво да видиш, че всичките усилия (не само в седмицата преди самото събитие, но и месеци преди това) бяха възнаградени. Понякога не е толкова лесно да получиш радост, след като си постигнал нещо, но за щастие този случай не беше такъв.

Има и още нещо важно – екипите, които са наградени и са получили добра оценка, са мотивирани да продължат напред. Един от проблемите на много предприемачески програми по принцип е, че те са за период от време – 3 месеца, 6 месеца, 9 месеца. След това често хората се демотивират и не правят нищо. Хубавото в случая е, че има някакви очаквания към тях, а имат и обратна връзка, че нещата, които правят, имат смисъл и трябва да продължат работата си по тях и след програмата.

Как ще инвестирате парите от наградата? Какви са плановете за бизнеса ви оттук нататък?

Антония: Смятаме да наблегнем на усъвършенстването на прототипа и изграждането на ясна визия за крайния продукт на Free-B. Разбира се, ще се наложат и много тестове в реални условия. След като приключим с това, ще започнем с рекламата, приемането на поръчки и изпълнението им. 

В момента имате ли работещ прототип?

Да, имаме и го показахме на Финала. Има още какво да се изчисти – започнали сме да мислим върху това, но в момента наблягаме върху училището.

Кое ви беше най-трудното в работата по идеята? Коя част от нея ви беше най-приятна?

Мирослав: Бих казал че за мен (или по-скоро за нас) беше построяването на бизнес плана. Най-приятната част беше сайтът.

Антония: За мен най-трудно беше да проуча и изчисля потенциалния пазар. С менторите много пъти се чувахме по тази тема. Иначе за мен най-приятната част със сигурност беше изработването на прототипа.

Имахте ли трудности в екипа през тези 8-9 месеца и как ги преодоляхте?

Николай Ганчев: Един от проблемите беше, че другите не разбраха напълно идеята на Тони. Беше трудно да се намерят хора, с които тя да я развива. В един момент привлече нов участник – Мирослав. В реалността това често се случва – първата задача на един предприемач е да убеди именно екип да работи с него – не инвеститорите или пазара. Невъзможно е да направиш всичко сам. С някои идеи е по-трудно, други са по-привлекателни. Тази година например звучи добре, ако кажеш, че се занимаваш с изкуствен интелект. Миналата година бяха на мода криптовалутите, сега вече не толкова.  Но това беше трудността при нас – хората не си го представяха като продукт.

Антония: Наистина беше неприятно – аз си намерих отбор и в последния момент момичето каза, че иска да се присъедини към друг екип. С Миро пък излизахме в една компания миналото лято и видях, че той мисли по същия начин като мен и, че мога да му имам доверие за това начинание.

Според вас на какво се дължи победата?

Николай Ганчев: Това, което най-много ми харесва в този екип, и от което те имаха повече, отколкото други екипи – беше отдадеността към самата идея. Те целяха да имат цялата информация – всички технически детайли. Работеха сериозно върху презентацията, взимаха обратна връзка и я интегрираха в проекта, мислеха за всички въпроси, които могат да се появяват в главата на инвеститорите и се стараеха да намерят отговор. Искаха да си свършат работата предварително. Мисля, че това е абсолютно необходимо за такъв тип състезания и те го направиха много добре.

Това са трите неща: отдаденост, готовност да получат обратна връзка от пазара и да направят техническия „due diligence“, който е жизненоважен за такъв проект.

С какво ви помогна Тийноватор и как смятате, че се променихте като хора в програмата?

Антония: Искам да благодаря на Тийноватор – за това, че го правите с отдаденост и за това, че ни допуснахте до самата програма, защото ние сме 9. клас. Тийноватор ме научи да се боря за това, което искам. И независимо от трудностите, да не се отказвам по пътя, по който съм поела. В Тийноватор се научих да аргументирам и да отстоявам мнението си, а също така да разграничавам важната информация от несъществената.

Още от 5. клас, когато влязох в най-иновативното училище в Бургас, учителите изглежда видяха потенциал в мен и започнаха да го развиват. Всеки месец аз бях на минимум две състезания за представяне на идеи. Даже тогава, в пети клас, започнах да разработвам най-успешния ми засега проект – за пазарска количка, която генерира ток. Успях да извървя този път – от макет до вече готов прототип и дори партньорство с голяма верига супермаркети. 

Осъзнах, че да правя проект, който подобрява живота на хората и е от полза в ежедневието, ми допада. Харесва ми да се занимавам с предприемачество, информационни технологии и роботика. Не смятам, че Тийноватор промени насоката, в която искам да се развивам – по-точно ме накара да съм сигурна в нея.

Мирослав: Програмата ми помогна да се замисля за други сфери, в които мога да се развивам в бъдеще. Също така да работя по-ефективно в екип и най-вече разви способностите ми за общуване.

Коя е най-хубавата част от менторската роля?

Николай Ганчев: Усещането, че предаваш знания и има чуваемост – от другата страна някой възприема казаното и му помага да расте. Но има и друго – работата на менторирания невинаги е да слуша и да изпълнява всичко, което менторът му казва. Понякога задачата му е да се научи да отстоява мнението си, защото ще му се налага да го прави много пъти и след програмата. Звучи сякаш тези две части са в противоречие помежду си, но както в много други в живота, за да бъдеш максимално ефективен, трябва да знаеш кога да послушаш другия и кога да се „разбунтуваш“.

Как бихте описали Тийноватор на съученик или приятел, който се чуди дали да се запише за следващата учебна година?

Мирослав: Аз вече насърчавам приятел да влезе в програмата. Тийноватор е място, на което можеш да развиеш своите качества, да разбереш какво искаш да правиш, да се запознаеш с нови хора и да се забавляваш, докато го правиш.

Антония: За мен Тийноватор е едно незабравимо и вдъхновяващо 9-месечно приключение. Тук се научаваш на всичко важно за стартирането на собствен бизнес, под напътствията на опитни и доста търпеливи ментори, които след втората среща можеш да наречеш свои приятели. Освен това в Тийноватор се запознаваш с други ентусиазирани млади хора от цяла България, които мислят по различен начин – като теб. Изключително съм благодарна на Tийноватор за това, че ми помогна да израсна и да развие редица качества – вече се записах и за Тийноватор 6.

Какъв съвет бихте дали на участниците и техните ментори догодина?

Николай Ганчев: На участниците – че просто трябва да отделят време, да са сериозни и отдадени на самата програма, да експериментират и да си поставят високи очаквания към самите себе си.

Един от проблемите, докато си ментор е, че трябва да балансираш едновременно високи очаквания и подкрепа, а това не е лесно. В някои случаи, предполагам, ми е било по-лесно да акцентирам върху високите очаквания и по-малко върху подкрепата. А всъщност и двете неща са важни, защото касаят мотивацията на хората. Особено в този случай, когато това не им е основна работа – учениците си имат други задължения. Мисля, че менторите трябва да си дават сметка и да се фокусират върху това от какво имат нужда учениците в дадения момент – така няма да прекаляват с нито една от двете крайности.  

Записването за новото издание на Тийноватор (2023-2024) вече започна! ТУК могат да се запишат желаещите ученици, а ТУК – кандидат-менторите. 

70 стартъп бизнеса презентираха ученици от 30 града на Финалното състезание на Тийноватор 5

Над 500 участници и гости събра Финалното състезание на Тийноватор 5 на 20 май, което се проведе в София Тех Парк. Учениците в петото издание на програмата представиха 70 бизнес проекта, разработени през изминалата учебна година, заедно с техните ментори  – общо 80 предприемачи и представители на стартъп екосистемата у нас. 

Жури от инвеститори – Камен Банковски от Vitosha Venture Partners, Бистра Кирова от Sofia Angels Ventures, Станислав Сираков от LauncHub и Богомила Гълъбов от PostScriptum, селектираха трима победители на фона на общо 70 проекта. Те получават парични награди от Тийноватор, с които да развият проектите си. 

Записването за новото издание на Тийноватор (2023-2024)  вече започна! ТУК могат да се запишат желаещите ученици, а ТУК – кандидат-менторите. 

На първо място се класира Free B на един от двата отбора от Бургас. Free B е продукт, който предоставя възможност за зареждане на батерия на телефона по време на излет или разходка – закача се на презрамките на раницата и използва слънчевата енергия и топлината на тялото, за да гененрира енергия.

 

Призът за второ място взе Home Box Tea – чай от планински билки в биоразградима опаковка, която може да бъде посадена в почвата и от нея да поникне растение. Учениците от софийския отбор имаха и специален щанд на събитието, на който продаваха продукта си. 

Третото място спечели идеята AgroRica Drone на ученици от Софийската математическа гимназия. Това е смарт услуга в селксото стопанство, която извършва наблюдение и анализ на данни за състояние на обработваеми земи чрез дронове.

Награждаването на финалистите можете да гледате ТУК.

Отборът на Ecoware получи специална парична награда от PostScriputm. Проектът е за умни кофи, свързани с приложение, което отчита активността по рециклирането на всеки потребител.

Специални награди дадоха партньорите на Тийноватор – Updata One, София Тех Парк, UniCredit Bulbank, LimeChain, Forbes, The Recursive.  

Сред темите на презентациите се отличаваха както близки до ежедневието на учениците, като свободно време и забавления, образование, кариерно ориентиране, грижа за домашни любимци, така и посветени на хобита – спорт, автомобили, велосипеди, козметика и мода. 

Имаше и немалко продукти и услуги, свързани със smart технологии, дигитализация, киберсигурност и криптовалути, електромобили, зелена енергия, споделена икономика, както и екологично и социално ангажирани проекти. Някои от проектите засягат теми, отнасящи се до живота на хората с увреждания, менталното здраве и зависимостите. Сектори, в които учениците дават предложения за нови продукти и услуги, са още: селското стопанство, архитектурата, ресторантьорството, туризмът, маркетингът и рекламата. 

“Тийноватор е общност от младежи, ментори и компании, която расте всяка година почти двойно и се подкрепя взаимно. Подготвяме кадрите на бъдещето и участието на бизнеса в този процес е изключително важно. Радостни сме от резултатите, които програмата дава и скоро ще изнесем данни за нейното влияние за последните пет години”, каза Зорница Миткова, Управляващ директор на Тийноватор. 

Специален гост на събитието беше проф. Мартин Вечев, създател на INSAIT. Той се включи с встъпителна реч към учениците. “INSAIT е тук, защото ние вярваме в потенциала на България. Ние вярваме във Вас. Вие сте тези, за които това се прави и които ще промените цялата среда, които ще промените България. И всъщност ние много се надяваме на вас. Че вие ще направите България да е на световно ниво, което наистина може да се конкурира с останалите държави. И трябва да го очаквате това нещо! Не да ви изненадва. Трябва да го очаквате да се случи. Така че поздравявам ви за всичко, което правите!”, каза проф. Вечев. 

Като гост-лектор на събитието се включи и Никола Ликов – председател на Power of BG. Той мотивира учениците с думите на Коби Браянт: „Всеки от вас има собствен талант и собствен смисъл. Целта е да го намерим и да вкараме сърцето си в това – да го направим възможно най-красиво и да го подарим на света.“ Никола се обърна към учениците с едно послание: „Този, когото трябва да гоните, е вашата собствена версия след десет години. “

Специално обръщение имаше и Нанси Шилер, Президент на Фондация Америка за България: “Поздравления за всички, че сте стигнали дотук! Вашето постоянство, креативност, желание да направите нещо уникално за себе си и за отбора си е изключително впечатляващо!”

В началото на петото издание на програмата – през октомври 2022 година, се включиха над 600 ученици в 10. и 11. клас от общо 30 града. До Финала в програмата останаха 450 от тях.  

Повече снимки от събитието може да разгледате ТУК.

В Тийноватор екипи от тийнейджъри  в 10. и 11. клас работят с двама ментори в продължение на една учебна година, в рамките на 28 седмични срещи, посветени на меки умения и разработване на бизнес проекти. Целта е да развият умения за работа в екип, справяне с провала, развиване на цялостен бизнес проект и неговото презентиране. Програмата е напълно безплатна.

Формите за записване на ученици и кандидатстване на ментори за шестото издание на програмата вече са отворени – на https://teenovator.bg/. 

Партньори Тийноватор 5:

Америка за България, Българският център по предприемачество, UniCredit Bulbank, PostScriptum Ventures, Kaufland, UpdataOne, LimeChain, Sofia Tech Park, PhoneArena, Американски университет в България, Endeavor Bulgaria, Superhosting.

Партньори Уикенд на идеите 2023:

VIP Security, Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България, Domino’s, KFC, Breaktime, Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия, Ocean Investments, Kastamonu Bulgaria. 

За повече информация:

Зорница Миткова

Управляващ директор на Тийноватор 

М: +359 884 511 612

Е: zornitsa@teenovator.bg

Как да продължите, когато ви кажат, че идеята ви не става?

Стартъпът често се мисли като вълнуващ проект и наред с това, се пропуска фактът, че е изправен пред множество предизвикателства. Иновативният му характер и непопулярността на идеята предполагат изключително висок риск. Затова и много стартъпи се провалят – поради липса на финансиране, недостатъчно ентусиазъм, отхвърляне на идеята, и то многократно.

В Тийноватор срещаме учениците с вдъхновяващи предприемачи, които са срещнали именно тези трудности. Безценна е възможността човек да почерпи знание и опит директно от извора, да получи насоки, да бъде окуражен, а не просто да чете страхотни истории на успешни хора, с които няма пряк досег…

Днес ви запознаваме с един от менторите на Тийноватор в Бургас – Николай Господинов, който дава изключително мотивиращ пример със своя опит, а също и насоки за това как един стартъп може да преодолее бариерите на скептицизма и само за няколко месеца да се радва на изключителна подкрепа, интерес, развитие и успех.

Сред въпросите, които коментираме, са: Как човек да не се откаже, когато чуе, че идеята му не става. Как да трансформира получените откази в движеща сила за успеха на своя проект? С какво помага стартъп мисленето?

За Николай и Enbank

През октомври 2022 г. Николай и Александър, които се запознават, докато учат „Информационно инженерство“ в King’s College London, полагат основите на своята финтех компания Enbank. Те разработват модел, който се възползва от опциите на отвореното банкиране, за да прескочи платежните посредници. Платформата им дебютира в края на миналата година по време на продажбите на билети за концерт на българската група „Молец“, като там Enbank е единственият начин за плащане. В деня на продажбите се отбелязват общо 10 хил. опита за транзакции през платформата, с над 1200 успешно извършени покупки.

Николай програмира едва от 10-годишен и е само на 16, когато започва да трупа опит с предприемачеството – създава приложение, което намира най-добрите оферти за бързо хранене около потребителите. Той е един от първите инженери в Гражданите (grajdanite.bg) и Propy (propy.com). Бил е част от tech marketing агенция. Има опит като фрийлансър в Лондон в различни проекти. 

На срещата с Тийноватор Николай споделя различни аспекти на опита си и периодите, през които преминава, разкрива ни кои са необходимите условия и умения за развиването на стартъп. Интересно е, че определя като основен фактор за създаването на първия си стартъп недостигът на средства. Да нямаш пари е доста добра мотивация, казва той, смеейки се.

Какво да направиш, когато ти кажат, че идеята ти не става?

Едно от най-ценните неща в срещата с Николай е споделянето от първо лице. Мнозина си мислят, че да направиш стартъп е страхотно, но всъщност крие рискове. Разбира се, непрекъснато трябва да презентираш идеята си, а в началото не знаеш пред кого и как. Съответно – получаваш многобройни откази. Това може да бъде обезкуражаващо, но ако в такива моменти човек продължи, се оказва, че се случват и много успехи: По едно време вече спряхме да броим, а се смеехме на всеки път, когато ни отхвърлеха.

Николай не пропуска да отбележи, че е от значение да видиш каква е причината за отказ, когато получиш такъв. В повечето случаи тя е свързана с представата на хората, базирана на света, такъв, какъвто го виждат те в момента. А идеята често се отнася към определена визия за света след 5-10 години. Следователно, става въпрос за несъответствие и невъзможност за оценяване, а не за конкретен недостатък.

Многократно сме чували: момчета, много сте готини, но има огромна конкуренция, съжаляваме. И наистина е неприятно, когато се случи няколко пъти поред. Тогава не бива да оставяш емоциите да те водят, а просто да продължиш.

Как да мислиш като предприемач?

На шега или не, Ники споделя, че за да се захванеш със стартъп, трябва да си малко изчанчен. Сред предизвикателствата са: необходимост от развитие, иновативност, упорство да продължиш с оглед на рисковете и липсата на резултат на моменти. Всички те обаче носят и огромни предимства – стартъпът има потенциала да се развива бързо, предлага поле за експериментиране, стимулира създателите да се движат, а не да тъпчат на едно място.

След като известно време работи в Кракен и получава повече от задоволително заплащане, Николай решава да напусне, за да разработи нещо свое. Заедно с настоящия си бизнес партньор – Алекс –  заминават за Бали за един месец. Решават да се отдадат на почивка, като все пак отделят по няколко часа на ден за идеята си. Николай с почуда установява колко по-продуктивен се чувства и колко по-удовлетвторяваща е работата по проект, който наистина иска да развива и с който да промени света около себе си.

Предприемачите са хора, които не се задоволяват с изпълняването на списък със задачи, за които в края на деня или месеца се полагат определени средства, а имат желанието да оставят следа в света. В тази връзка Николай споменава за т.нар. рамка за намаляване на съжалението на Джеф Безос, към която се придържа и самият той. Един от най-известните предприемачи в световен мащаб казва:

Когато мислите за неща, за които ще съжалявате, когато сте на 80, то почти винаги са неща, които не сте направили. Това са действия на бездействие. Много рядко ще съжалявате за нещо, което сте направили, което не е успяло да стане или не е работило, или каквото и друго да било.

 Наистина опитът, последван от неуспех е в пъти по-ценен от липсата на такъв.

Стартъпът е за смелите

Екипът е голяма опора – всеки стартъп преминава през много възходи и спадове, рискът от фалит е голям и е от огромно значение подкрепата на хората, с които работиш. Нужни са съмишленици, които със своите умения да искат да допринасят за развитието на идеята. 

Оказва се, че пътят от 0 до пробиване на пазара се извървява действително с много опити, рискове, откази и провали. Във всеки случай обаче вярата в това, което правиш, е движещата сила и предпоставката за успех.

 Не се срамувайте да разказвате за идеята си. Винаги ще има хора, които ще ви копират, но това е само стимул да вървите една крачка напред, съветва Николай.

Завършваме срещата с една история от времето, в което Николай е търсил свой ментор. Решил е да пише на известни личности – успешни предприемачи – и в крайна сметка няколко от тях откликнали и отделили време за разговор. А кой би предположил, че въобще биха върнали отговор? Затова пробвайте, действайте, shoot your shot!

Надяваме се да сте почерпили вдъхновение от примера на Николай. Повече за него и за Enbank може да прочететe ТУК.

Още съвети за стартиращия бизнес от Николай Господинов ТУК.

Какво да правите в LinkedIn, така че да изстреляте личния си бранд и стартъп идеята си

На 10 март Тийноватор организира уъркшоп в две части  в офиса на партньорите ни Updata One – повече за първата лекция можете да прочетете ТУК. Освен с полезните функции на Google Trends за комуникационен анализ и идентифициране на трендове, учениците се запознаха и с основите на LinkedIn, благодарение на вълнуващата среща с Александър Кръстев (специалист по маркетинг, PR и дигитална комуникация, създател на сайта Аз чета и агенцията за LinkedIn маркетинг BookMark) и Теди Рафаилова (консултант по дигитален маркетинг и партньор в BookMark). 

Александър и Теди разказаха в детайли за ролята на LinkedIn в свързването на таланта с възможностите за развитие. Мрежата има над 900 млн. потребители по целия свят, а у нас те са над 1,1 млн. души. И понеже LinkedIn е място, в което опитът и постиженията имат значение, те споделиха практически съвети, с които личният бранд и стартъпът на всеки да се изстрелят в космоса. 

LinkedIn е мястото, в което можете да позиционирате себе си, компанията си, партньорите си и идеите си. Но ако не се грижите за начина, по който представяте личния си бранд, особено в професионалната мрежа, е малко вероятно да откриете правилните хора, с които да развивате проекта си. Затова създаването на добра дигитална визитна картичка е от ключово значение. Тук обобщаваме част съветите на Александър и Теди. 

Профилна снимка

Важно е да подберете изображение, на което се виждате и е добре заснето. Може да се използват снимки от събития. Нека потенциалните бъдещи работодатели или бизнес партньори ви видят в най-добрата ви светлина.

Професионално описаниe

Това е текстът, който се появява винаги под името ви в мрежата. Използвайте ключови думи разпознаваеми както за другите потребители, така и за самата платформа. Ако например търсим специалист по човешки ресурси, то вероятно бихме въвели HR в търсачката, а не Head of Talent Acquisition. LinkedIn работи преимуществено с ключови думи и те могат да бъдат голямо предимство. Тук е мястото да напишете с какво се занимавате и какъв точно е вашият проект.

About секция

Ако направите впечатление с първите елементи от профила си, потребителите, които искат да научат повече за вас, могат да го направят в този раздел. В него можете наистина да грабнете човека отсреща с вашата история. Тази част обикновено е много кратка в ранните етапи на професионалното развитие. Въпреки това покажете какви са вашите цели – към какво се стремите и какви обещания правите към самите себе си. Разкажете всичко като една история или дори приказка – за организациите, в които сте членували, за съвместната работа с ментори, за каузите, в които вярвате и т.н. Ето това има място в About секцията. 

Професионално развитие

Дори вашият професионален път да не е много дълъг, вие можете да попълните тази секция в профила си. Тук следва да разкажете за организациите, от които сте били част – напр. Teenovator, както и да дадете повече информация за проекта и отговорностите ви. Това ще ви покаже в светлината на отговорен млад човек, който се асоциира с организации. По този начин стъпвате и върху техния престиж. В секцията е важно да включите позициите, които считате за релевантни за опита ви, а те – от своя страна – да са ключовите думи, по които да бъдете открити.

Постижения

Постиженията ви имат голямо значение, затова и платформата дава възможност да бъдат споделени. По този начин развивате бранда си и му придавате добавена стойност. Това е мястото за публикуване на доброволчески опит, публикации, патенти, проекти, награди, езици, допълнителни организации и каузи. Не забравяйте – колкото повече време прекарват хората в профила ви, толкова по-голяма част от своето доверие ви дават. 

Изграждане на мрежа от контакти

Започнете да изграждате мрежата си от контакти рано. Въпреки че LinkedIn е социална платформа, тя много прилича на търсачка тип Google. Използвайки ключовите думи и друга конкретна информация, която всеки потребител е споделил за себе си, вие имате пряк достъп до него. Можете да последвате хората на по-високо и/или международно ниво, а с останалите съответно да се свържете, чрез бутона Connect.

На първо място, не прекалявайте с поканите. Имате ограничение от 100 покани на седмица, но изобщо не е нужно да стигате лимита. По 10-15 нови връзки на седмица е достатъчно. Затова е добре да са връзки, с които можете да общувате често и добре. Следвайте хора в сферите, които представляват интерес за вас. Това увеличава възможността да откриете човек, който да ви подкрепи и да валидира идеята, когато създадете нов проект. 

Не приемайте всички покани в LinkedIn. Освен с личната безопасност в онлайн пространството, това действие е свързано и с предотвратяване на измами с хора от вашата мрежа. Когато се свържете с някого, вие му давате и достъп до своите контакти. По този начин можете да изложите на спам (или на нещо по-лошо) хора с успешен бизнес, които представляват интерес за измамниците.

Как се търси?

Имената в мрежата обикновено са изписани на латиница – това е и ефективният начин за търсене, след като имате набелязан човек. Ако не откривате правилния профил, може да опитвате вариации на изписването. Платформата предлага и филтри – по този начин търсенето се стеснява. Сред филтрите има такива за локация, talks about #, настояща компания, предишна компания, университет, индустрия, език и др. Ако срещнете интересен човек на събитие например, опитайте се да запомните повече информация за него – това може да работи като ориентир при търсенето.

 

 

 

Как се публикува?

Добрата комуникация е в основата на вашата работа като предприемачи. Колелото на идейното лидерство може да даде обща представа за пътя от добрата идея до реализацията и комуникирането и с широката публика. Но идеята не е достатъчен фактор при създаването на ефективна публикация. Важни са начинът на предоставяне на информацията, както и доброто познаване на анатомията на мрежата, в която се споделя, за да се използват максимално предимствата й. 

В професионалната мрежа се опитваме да ангажираме, да информираме и да се позиционираме както в личния си бранд, така и като бизнес. Следователно информацията трябва да бъде конкретна, разбираема и релевантна на сферата, в която сме специализирани. Не забравяйте контекста, в който всички ние живеем. В постоянния поток от дигитално съдържание е ключово да умеете да хванете вниманието на потребителя, който може би е попаднал на поста ви, докато се вози в асансьора. Вашата цел е да го ангажирате по такъв начин, че той да разбере посланието, да запомни, че е дошло именно от вас и, в идеалния случай, да се поинтересува допълнително от темата или продукта. 

След като имате добра идея и сме помислили за ефективен начин за комуникирането й, вземете предвид времето и начина на публикуване. В професионалната мрежа подходящият момент обикновено е този, в който хората са на работа, настроени са на такава вълна, но имат и малко свободно време, което да отделят на платформата. Понеделник обичайно не е такъв ден, защото обикновено е време за планиране на новата работна седмица. 

Когато създавате съдържание, е полезно да обясните на хората всъщност какво виждат. Ако просто споделите картинка или видео, те няма да знаят кое е важното според вас. Ако информацията е нова или по-сложна, е добре да я обработите и обобщите в няколко точки, за да насочите вниманието. Въпреки че постът ви излиза като част от feed-а на човека отсреща, той би се интересувал от вашето мнение по дадения въпрос.

Когато давате нещо ново, вие се отличавате. А главната цел е да се отличавате като по-добри от останалите. 

Линк към записа от лекцията: ТУК

Три гледни точки за ползата и нуждата от менторството

Срещаме ви с трима талантливи мъже от различни сфери, но с обща идея, кауза и извор на вдъхновение. И тримата са по някакъв начин част от Тийноватор. Владимир Младенов разработва със съотборниците си проекта Pandora Box, който е отличен на Финалното състезание. Тодор Попов е един от менторите ни в Пловдив. А третият надали има нужда от представяне – Димитър Бербатов гостува на тазгодишното издание на Уикенд на идеите и подкрепя Тийноватор и редица други социални инициативи и проекти за развитието на младите в България.

В разговор с всеки от тях (по материали от бюлетина на Фондация Америка за България) разбираме повече за качествата, необходими за успех в живота, за подкрепата и значимостта на менторите, както и за предпоставките за лично и обществено развитие.

Владимир Младенов е дванадесетокластник в Националната природо-математическа гимназия в София и вярва, че финансовата култура е в основата на образоваността и успеха на всеки човек. Идеята на отбора му получава подкрепа от УниКредит Булбанк, както и награда на финала на Тийноватор през юни 2022 г. В интервю за Фондация „Америка за България“ Владимир споделя повече за своите предприемачески амбиции, за менторстовто и за активната си гражданска позиция.

 

Разкажи ни за проекта, по който работихте със съотборниците.

Влади: „Pandora Box: Мисия финансова свобода“ е проект за финансово ограмотяване на млади хора между 14 и 19-годишна възраст. В България страдаме от общ проблем на ниска финансова култура. Установихме, че периодът, в който е най-добре тя да бъде изградена, е точно в гимназията. Тогава започваме да получаваме първите си пари. Преди 16 човек не може да работи, но получава джобни. Решава, че иска да си купи нещо, но не знае как да спести. След 16 много хора започват да работят и не могат да разпределят и управляват средствата, които изкарват.

Човек трябва да се запознае с базови финансови инструменти – как работят банките, как да инвестира в дългосрочен план, най-малкото в пенсионно осигуряване, какво е лихва, рецесия, инфлация. Нашето решение е да борим този проблем с обучения и семинари – теоретични и практични.

Кой беше най-важният урок, който научи покрай Тийноватор?

Влади: Научих много уроци от Тийноватор. Програмата дава възможност да се запознаеш със съмишленици, които имат сходни идеи, сходна визия за живота. Може би най-важното, което се научава в Тийноватор, е постоянството, дисциплината. Това е програма за цяла година, през която с отбора се виждате всяка седмица. Накрая се готвиш за финалното състезание пред инвеститори и още 400 човека, където трябва да продадеш своята идея.

Какво научи от твоите ментори?

Влади: Научих се да идентифицирам проблем и да търся решение за него. Като хора със сериозен опит в бизнеса, те имат знанието какво се прави и какво не се прави, когато работиш в екип. Помогнаха ни да разпределим ролите, защото в началото на всички им е трудно да намерят своето място. Те са като помощни колела на велосипед – помагат ни да се стабилизираме и ни позволява да научим нещо, което все още не можем сами – и същевременно ни дават тласък напред.

Ти си осъзнат, активен млад човек. На какво го отдаваш?

Влади.: Рано или късно човек започва да се интересува от обществено значими въпроси – дали заради работа, дали заради средата, в която живее, или защото нещо не му харесва. Колкото по-рано се случи, толкова по-важно се оказва то. Аз следя какво се случва по света. Ако не знаеш, е много по-лесно да бъдеш манипулиран.

За будни, способни млади хора като Владимир говори и Тодор Попов, ментор в Тийноватор, който работи в сферата на счетоводството, одита и финансите повече от 20 години. Тодор гледа на житейския опит като на работно куфарче, което през годините пълни с инструменти, служещи му както в личен, така и в професионален план като управител за България на международната технологична компания SumUp.

 

От миналата есен, като ментор в Тийноватор, Тодор отваря своето куфарче за млади хора с интерес към стартъп културата и намирането на решения на социални предизвикателства.

„Те имат свежите идеи, имат това, което е носителят на новото, на тях им трябват първите инструменти, които всеки човек ползва.“, споделя той.

Тодор се вдъхновява, като прави неща, които променят средата около него или му помагат да научи нещо ново. Именно мисленето извън кутията и умението за работа в екип той иска да предаде на младежите, с които работи. Според него промяната идва от нас самите – от хората, които запретват ръкави и сами търсят решение на проблемите. А менторските програми са канализиран начин това мислене да се преподава:

„С тази програма имам възможност да подтикна други да решават проблеми. От това имаме нужда – хора, които се опитват да решат проблеми, а не хора, които се оплакват“.

Сред идеите, които обсъждат с учениците от две пловдивски училища, са: създаване на животоспасяващи изобретения, преработка на отпадъци, енергоспестяващи приспособления, хранителни добавки. През следващите седмици екипът ще се фокусира върху една от тях и ще започне да работи по нейната реализация. В края на програмата през май съотборниците ще представят своя проект пред жури от предприемачи и потенциални инвеститори.

 

За Тодор менторството е инвестиция в общото ни бъдеще и всеки, който може да спомогне за развитието на средата, трябва да го прави. По сходен начин резюмира и Димитър Бербатов ангажимента си към бъдещето на България – младите хора:

„Талант в България има, имало го е и винаги ще го има. Както на мен са ми помогнали добри хора, така и аз чрез фондацията се опитвам да бъда добрият човек, който помага“

Ето и част от отговорите, които господин Бербатов споделя на Уикенда на идеите пред Фондация „Америка за България“.

Какво ви подтикна към работа с млади хора? 

Димитър Бербатов: Винаги ми е харесвало да помагам, но в началото на кариерата си го правех спорадично и малко хаотично. Ако питате за фондацията – тя беше идея на сегашния ѝ директор Димитрина Ходжева. Тогава бях в Англия и добивах известност. Канеха ме постоянно да подкрепям различни каузи и беше някак естествено да решим, че можем самите ние да имаме кауза и да използваме популярността ми по-дългосрочно и по-организирано. Давах си сметка колко хора са ми помогнали, за да съм там, където бях тогава, и явно съм бил достатъчно зрял да искам да дам и аз нещо на следващите.

Така се роди и каузата – от това, че аз съм успял с таланта си, срещнал съм добри хора, които са ме държали в правилния път и са ме подкрепяли. И че децата, които развиват потенциала си, ще са полезни на обществото. Сега – 15 години по-късно, съм удовлетворен от решението си за фондацията и за каузата.

 

С кариера от над четвърт век зад гърба си и 15 години опит в работата с млади хора, вие знаете доста за развитието на таланта. Достатъчен ли е той или има и други важни предпоставки за успех?

Д. Бербатов: Талантът сам по себе си ще те докара до 80% от капацитета ти, и то ако си много талантлив. Но ако си работлив, инатлив, упорит, постоянен в това да реализираш таланта си, ще стигнеш 100%. Но и тези, които не развиват потенциала си докрай – те пак нищо не са изгубили, че са развивали таланта си. Точно обратното – обогатили са се с удовлетворение, загуби, опит, приятели, още на крехка възраст са научили много за себе си. Това също е развитие.

В развитието на младите семейната среда остава най-важната, поне в началото. Важно е детето само да избира, а не да реализира родителски амбиции. То ще прави грешки, но може би ще са по-малките грешки, ако родителят разговаря с него.

Бихте ли посъветвали младите да следват вътрешния си глас?

Д. Бербатов: Не искам да съм в ролята на човек, който си мисли, че знае всичко. Далеч съм от това. Винаги изхождам от собствения си опит. Славата замайва и като правиш нещо много добре, например играеш футбол, си мислиш, че си компетентен по всички други въпроси, което е далеч от истината.

Дисциплината е много важно качество за развитието на един човек, а самоусъвършенстването никога не приключва. За да не се лутат и да не са изгубени децата, те трябва да намерят колкото може по-отрано какво искат да правят и да го правят с любов.

 

Какво припознахте в програмата за менторство и предприемачество Тийноватор? Защо решихте да я подкрепите?

Д. Бербатов: Предполагам, че всичко започва с идея. Моята идея е била да стана добър футболист, осъществи се. Момчетата и момичетата от Тийноватор имат своите си идеи, водени са от амбиция и работят по тях. Имат знанията, таланта, развиват се. Ако вкарат и ината, постоянството, накрая ще осъществят и идеите си. Виждам себе си в това, което те се опитват да направят, следователно не беше трудно да се припозная в каузата на Тийноватор. Младежите в Тийноватор работят в екип. Аз цял живот правя това. Да, има индивидуалности, но те са част от цялото. И понякога само на базата на екипа можеш да покажеш колко си добър.

Повече за каузата на Фондация „Димитър Бербатов“ може да прочетете тук.

 

Образователна видеоигра, платформа за споделяне на записки от уроци и проект за споделяне на успеха – три вдъхновяващи екипа

В рамките на Тийноватор Уикенд на идеите близо 500 ученици от 30 града имаха възможността да работят в екипи върху първите си стартъп идеи с помощта и подкрепата на своите ментори и гост-ментори на събитието. На Уикенда учениците от цялата страна се събраха за първи път на живо в София Тех Парк. През останалата част от учебната година те се срещат веднъж седмично със своите двама ментори в т.нар. Тийноватор клуб. 

След близо 24 часа усърдна работа, отборите презентираха идеите си пред жури, разделено в четири екипа, и се състезаваха за отличие в 12 категории. В серия от постове споделяме интервюта със спечелилите отбори (можете да ги видите ТУК, ТУК и ТУК). 

Четвъртото жури в състав: Момчил Василев, управляващ директор в Endeavor Bulgaria; Даниел Шопов, вицепрезидент – прием на студенти, АУБГ; Борислав Божидаров, маркетинг експерт в SuperHosting и Георги Минев, главен редактор в Money.bg, изслуша 22 презентации и избра три екипа за победители в категории Най-добра идея в областта на Образованието и кариерното развитие, Най-запомнящ се бранд и Най-добра стратегия за излизане на пазара.

След събитието Борислав Божидаров сподели впечатленията си за Уикенда: 

На Тийноватор се успокоих, че немалка част от следващото поколение е на прав път. Общото ми впечатление от помощта ми като гост-ментор е, че повечето отбори имат работещи идеи и добре дефинират проблем, решение, устойчивост и монетизация.

Според мен това, върху което може да се работи повече, е презентирането на продукта/услугата. Впечатление ми направи, че разглеждаха презентацията като нещо отделно от бизнес плана си. Всъщност брандингът е много важен, защото именно той дава усещането. Затова е и толкова важна част от самия продукт/услуга. Бяха помислили за маркетинга по различните места, но той е само инструмент за напомняне на брандинга в различни канали.

Както казах при награждаването, пример за добър брандинг е Teenovator, защото всеки път когато се сетя за него, вече ще се появява емоцията, която изпитах на двата дни на Уикенда на идеите!

Отличието за Най-добра идея в областта на Образованието и кариерното развитие отиде при идеята Учи и споделяй, на един от отборите в двата Тийноватор клуба в Благоевград. Участници: Симона, Михаела, Стефани, Анелия Церовска, Амелия. Ментори: Милка Стойчева, Емануил Мавродиев, Георги Георгиев

Какво е Учи и Споделяй?

Амелия: Решихме да създадем платформа, в която да се споделят записки, обобщени таблици, решени задачи и всичко останало, което може да помогне да се предадат знания от по-големите на по-малките ученици. Планираме в бъдеще да бъде насочено и към студенти. 

Какво ви мотивира да работите по тази идея?

Мотивира ни главно това, че всички имаме общ проблем – недостиг на записки и обобщени таблици от материала, който учим и това ни обединява да работим заедно, за да намерим решение. 

Как разпределихте ролите си в екипа?

Разпределихме ролите си по това какви силни страни има всеки един от нас. Разделихме се на мислещи и правещи. Мислещите даваха идеите, а правещите се фокусираха върху практическата част. По този начин създадохме среда за ефективна работа.

Кой даде идеята и как убеди останалите да работят по нея?

Симона: Идеята беше моя – на една от срещите разказах за нея и на тях просто им допадна. Явно имаме еднакви интереси, пък и сме срещали този проблем заедно.

Мими (ментор): Нашият клуб е доста голям – с над 20 ученици. Съответно имаше хора, които презентираха идеите си, и съмишлениците се присъединяваха на тази база. Така формирахме отборите.

Какви са отзивите ви за Уикенда на идеите? Коя е любимата ви част от събитието? Как ви помогна в изграждането на екипа?

Михаела: Всички мои отзиви за Уикенда на деца са положителни. Наистина беше  страхотно преживяване за мен. Всички в екипа бяха много любезни и менторите бяха изключително добри. Наистина много ни помогнаха. Прекарахме време заедно и се опознахме. Повечето сме от едно училище, но познавах само едно момиче. Уикендът ни позволи да се опознаем като хора и да разберем колко много си пасваме като отбор. 

Какво планирате да се случи с идеята ви до Финала? 

Целим до края на Тийноватор да създадем изцяло платформата, за да може да се качват документи. Искаме всичко да се реализира и да докажем, че ще бъде успешно.

А след Финала – какви са амбициите ви?

Надяваме се след финала сайтът да продължи да съществува, да го надграждаме и да стигне до повече хора. 

Какво беше преживяването за менторите?

Емануил (ментор): Беше много интересно! Имахме своите предизвикателства, както и моменти на обезсърчение за отбора, но успявахме заедно да ги преодолеем. Те бяха много мотивирани. На Уикенда имаха възможност да научат нови неща от презентаторите – даже успяхме веднага да ги приложим. 

Мими (ментор): За мен също беше много интересно преживяването на Уикенда на идеите. Мисля, че за отборите беше много положително това, че се срещнаха с толкова хора на тяхната възраст, разпитаха за своята идея и получиха директен фийдбек. И мисля, че отборът разбра някои неща за идеята – за това какво се търси и какво те предлагат и как по-добре да ги свържат. 

Специално за Учи и споделяй аз съм изключително доволна от това, което направиха. Работиха много добре заедно. Със сигурност и те са имали моменти на обезсърчение, финалният резултат и динамиката в екипа бяха много положителни. Всеки път когато отивахме, бяха подготвили въпроси за нас. И естествено това ни помогна и ние да съдействаме. Много се гордея с това което направиха!

В категория Най-запомнящ се бранд отличието взе идея League of Entrepreneurs на ученици от 133. СУ ,“А. С. Пушкин” и СПГЕ “Джон Атанасов” в София. Участници: Ива, Мелани, Иво, Михаил. Ментори: Георги Георгиев и Яна Иванова

Какво е League of Entrepreneurs? 

В България е много трудно да се достигне до предприемачески курсове и програми подобни на Тийноватор. Решихме да направим нещо лесно, иновативно и което ще породи в тийнейджърите, като нас, интерес. Това е видеоигра с образователна цел. В нея има предприемачески курсове, по които да се учи по-лесно. Играта ще бъде разделена на глави, като първата глава е изцяло с обучителна цел. След всяко ниво има куизове и допълнителна информация. След края на първата глава всеки ще може да създаде свой собствен бизнес – после да го продаде, доразвие и т.н. 

Какво ви мотивира да работите по тази идея?

Изчислихме, че 99,54% от учениците в България нямат достъп до такива курсове, както и до Тийноватор. И всъщност по този начин искаме да им предадем нашите емоция и преживявания тук.

Как разпределихте ролите си в екипа?

Мишо и Иво учат в Джон Атанасов и са по техническата част – програмиране и графичен дизайн. Те имат опит с това. Ива и Мелани са по презентационната част. Скоро ще определим бъдещите ни позиции в работата. Всички в екипа са много приятни като хора и е много лесно да се работи с тях. Разбираме се и това е най-важното. 

Как избрахте името?

Първо се сетихме за играта League of Legends. Главният герой в играта е бъдещ предприемач, бизнесмен. Оттам дойде и идеята.

Кой даде идеята и как убеди останалите да работят по нея?

Михаил: Идеята ми хрумна на мен. Изработването на една игра има етапи и имаме нужда от екип, за да се развие. Убедих останалите като им дадох причини защо е толкова интересно да се занимават с това. Процесът на работа е доста задълбочен и любопитен. 

Ива: Мишо всъщност и преди е правил игра, показа ни демото. Това ни впечатли. И като чухме идеята, веднага знаехме, че ще бъде печеливша. 

Какви са отзивите ви за Уикенда на идеите? Коя е любимата ви част от събитието? Как ви помогна в изграждането на екипа?

Ива: Всичко много ни хареса – беше едно невероятно и незабравимо преживяване. Много се смяхме и се потопихме в работата. Сближихме се. Аз минах през много емоции, но най-много ми хареса частта, в която представях и накрая си казах: Супер! Получи се, както трябваше! Менторите много ни нахъсваха. 

Мелани: Всяко нещо ни донесе много хубави емоции. Правехме упражнения, преди самата презентация, за да не сме толкова нервни. 

Мишо: Всички имахме голям хъс да си представим проекта добре и всичко да бъде по план. Накрая успяхме.

Яна (ментор): И ние преминахме през всякакви емоции. Притеснение нямаше, по-скоро се вълнувахме, заедно с тях. Не сме спирали да вярваме, че ще достигнат целта си.

Какво планирате да се случи с идеята ви до Финала?

Да имаме работещо демо, което да представя главната идея.

А след Финала – какви са амбициите ви?

Ива: Бих се радвала, ако след Финала продължим да работим заедно, реализираме докрай идеята и в бъдеще да изкарваме и доходите си от това.

Мелани: Аз много бих се радвала, ако успеем да стигнем до всички или до почти всички училища в България.

Ива: Дори бихме искали да преведем играта на английски език, за да я развием и в други държави. 

Разкажете някоя забавна случка от работата ви заедно.

Ива: Вечерта преди Уикенда на идеите беше една от най-хубавите, които са ми се случвали. Събрахме се целия клуб, готвихме заедно и направихме видео за представянето ни. Беше много забавно, така се сближихме. Дори се научихме да правим кори за баница. 

Наградата за Най-добра стратегия за излизане на пазара отиде при идея Share Experience на ученици от Бургас. Участници: Карина, Мая, Божидара, Виктория. Ментори: Николай Ганчев и Николай Господинов

Какво е Share Experience?

Целта ни е да вдъхновяваме потребителите, като споделяме вълнуващи истории на хора, които са постигнали успех в живота си. Ще бъде полезно особено за тези, които са на наша възраст или с близък до нашия по опит. Основната идея е да предоставим вдъхновяващо съдържание, за да подкрепим клиентите си в процеса на прилагане на получените уроци в живота.

Какво ви мотивира да работите по тази идея?

Проектът е плод  на проблем, който забелязахме – високия процент на тийнейджърите с влошено психическо здраве. Голяма част от тях не разполагат с талант, който да подпомага увереността им. За да разберем по-добре причините за този проблем у нас, решихме да проведем анкета с участието на около 300 души. Тя показа, че много от тях се чувстват нерешителни и неуверени в изборите си.

Как разпределихте ролите си в екипа?

Аз – Карина, имам ръководната роля за проекта Share Experience. В качеството си на CEO отговарям за общото направление и успешното изпълнение. Божидара е отговорна за отдел Финанси и гарантира финансовата стабилност на идеята. Виктория е нашият Front и Back-end developer, като се грижи за изграждането на онлайн платформата и техническите аспекти. Мая работи в сферата на маркетинга, където подпомага рекламирането на идеята и осигурява комуникацията с аудиторията и клиентите. 

Как избрахте името?

Преди да изберем името, бяхме наясно, че трябва да бъде нещо запомнящо се и да отразява съдържанието на платформата, както ни бяха препоръчали нашите ментори. Името Share Experience цели споделеният опит да засили чувствата на потребителите за принадлежност, свързаност и смисъл. 

Кой даде идеята и как убеди останалите да работят по нея?

Тя е резултат от две отделни идеи, които аз и Мая разработихме, за да решим един и същ проблем. След като обсъдихме детайлите на двете предложения, решихме да се обединим и да работим в екип. След това представихме няколко примера за това как можем да го реализираме. Вики и Божидара, които бяха заинтересовани, се присъединиха към нашия проект.

Какви са отзивите ви за Уикенда на идеите? Коя е любимата ви част от събитието? 

Карина: Аз бях силно очарована. Като председател на Ученическия съвет на нашето училище често организирам големи събития и съм запозната със сложността на такова мащабно събитие. За мен беше много вдъхновяващо да видя толкова много хора, които упорито работят върху идеите си в продължение на часове. В залата по време на презентацията се усещаше емоцията, атмосферата беше изключително зареждаща.

Любимата ми част от събитието беше срещата с ментор от LimeChain. Велислав Иванов ни запозна с бизнес моделите, като ние избрахме Freemium модела. Даде ни съвети в областта на финансите и ни показа примери за конкуренти в сферата на образователната система. Предупреди ни за най-честите грешки, които се срещат в стартъп идеите. Тази среща доказа, че споделеният опит помага както индивидуално, така и в екип. 

Как ви помогна в изграждането на екипа?

Ние се стремим да изградим екип, който да бъде успешен във всички свои начинания. Уикендът на идеите ни научи, че за да постигнем това, трябва да имаме ясна визия и мисия. Необходимо е и да комуникираме ефективно, защото координацията на дейностите е от решаващо значение за успеха ни.

Какво планирате да се случи с идеята ви до Финала? 

Планираме да разработим уебсайт, където ще качваме всички интервюта и подкасти с истории на хора, които вече са постигнали успех в сферата си на дейност. Ще работим усилено върху популяризирането на програмата, за да информираме младите хора за различни възможности за професионално развитие.

Какви са амбициите ви след Финала?

Ще се стремим да намерим решение на проблем, с който се сблъскваме ние като тийнейджъри, търсещи своето място в света и срещащи трудности при избора на посока за бъдещето си. 

Играчки от рециклирани материали, платформа за стажове, биолиния за устни и овациите на едно жури

Тийноватор Уикенд на идеите е едно от двете основни събития в учебната година на Тийноватор, а другото е Финалното състезание, което тази година е на 20 май. И двете събития срещат на едно място Тийноваторите от цялата страна и техните ментори, и са своеобразен празник на креативността, предприемаческото мислене и екипния дух. През останалата част от деветте месеца на програмата учениците се срещат всяка седмица със своите двама ментори в т.нар. Тийноватор Стартъп клубове – в цялата страна.

По време на Уикенд на идеите 2023 на 28 и 29 януари учениците разработиха първите си идеи на ниво презентация, а 12-членно жури, разпределено в четири екипа, оценява по около 20 проекта. В поредица от блог статии разказваме повече за преживяването от първо лице на отличените отбори – вижте тук и тук.

По-голямата част от всичките 86 екипа, които се явиха на Уикенда на идеите, продължават да развиват идеите си до 20 май, когато ще ги представят пред жури от инвеститори, а три от тях ще получат и финансиране.

Един от екипите жури – в състав Николета Лазарова от  Ocean Investments, Надя Захариева, програмен директор на Америка за България, Виктория Иванова, експерт “Работодателска марка”в Kaufland и Енея Георгиева, редактор на FORBES Bulgaria, оценява 20 екипа и избра три в категориите Най-добра идея в областта на изкуството и културата, Най-иновативна идея и Най-обещаващ екип.

Николета Лазарова разказа за своето преживяване по време на Уикенда на идеите: „Отдавна не бях попадала на такъв заряд от талант, амбиция, знание и емоции. Ама много Емоции! Зареждащо е да видиш, колко зряло и предприемчиво подхождат тийнейджърите, избирайки и презентирайки идеите си. Поставени бяха в стресова ситуация, недоспали, притеснени от сцената и журито, но търсещи и искащи да докажат, че могат. Какво по-близко до истинската бизнес среда, в която някои от тях ще се потопят съвсем скоро?!“

Наградата за Най-добра идея в областта на Изкуството и културата отиде при идеята BoBo, на един от отборите в двата Тийноватор клуба в Благоевград. Участници: Изабела, Вили, Ния, Вася. Ментори: Милка Стойчева, Емануил Мавродиев, Георги Георгиев

Какво е BoBo?

BoBo е идея за играчки, които са направени от изцяло рециклирани материали и са на достъпни цени. В днешно време fast fashion индустрията замърсява много и използва огромни количества вода и енергия, за да се произведат дрехи и играчки. Това наистина се превръща в голям проблем и ние се спряхме на него. 

Какво ви мотивира да работите по тази идея?

Децата не са запознати с рециклирането и по този начин, чрез правене на играчки, ние ги запознаваме с проблема. 

Как разпределихте ролите си в екипа?

При нас всеки помагаше на всеки. Няколко души работихме по презентацията и правехме и прототипа, който представихме на журито. 

Кой даде идеята и как убеди останалите да работят по нея?

Вася: Идеята беше моя. В нашия екип първоначално имаше много различни мнения за идеите. Бяхме два екипа и трябваше да се обединим в един. На последната среща, преди Уикенда на идеите, имахме много трудности и различия в гледните точки. Тогава ми хрумна тази идея, казах я на момичетата след срещата. И на Уикенда я разработихме. Установихме, че в тази идея има повече потенциал отколкото в останалите, които имахме.

Какви са отзивите ви за Уикенда на идеите? Коя е любимата ви част от събитието и с какво ви помогна?

Вили: На мен лично Уикендът много ми хареса. Харесва ми това, че направих нови приятелства и може би това, което най-много допринесе за нас като екип, бяха менторите.

Вася: Успяхме да поговорим и с менторите, които даваха консултации. Аз лично останах много удовлетворена. Те бяха страшно полезни. И целият Уикенд беше страхотен. И аз успях да направя нови приятелства и да се запозная със страхотни хора.

Изабела: Всъщност преди Уикенда на идеите бяхме много демотивирани и като видяхме толкова много хора, които работят, разгледахме самите идеи, и там започнахме да се мотивираме да си разработваменашата, и така се случиха нещата. Преди изобщо не се познавахме и може да се каже, че се опознахме и се сближихме именно там.

Какво планирате да се случи с идеята ви до Финала? 

Изабела: Мислим да направим сайт, но преди това трябва да сме изработили продуктите – самите играчки, за да има какво да продаваме в сайта. 

Вася: Планираме да влезем в производство, за да излезем на пазара и до Финала да видим дали ще се хареса на аудиторията и какво може да подобрим.

Ако нещата тръгнат добре и продажбите вървят нагоре, определено бихме го развивали като бизнес и след Финала. Много се надяваме да го продължим като екип. 

А вие, менторите, как се чувствахте в процеса?

Емануил: За мен беше много интересно. Доста се чудехме, относно идеята – дали продължаваме със старата или с новата, че радвам, че в крайна сметка успяха да се обединят. Вложиха много усилия и видяха резултат. За мен най-впечатляващото от целия Уикенд е колко много могат да постигнат учениците за по-малко от два дни.

Работиха много и се консултираха с външни ментори, хора с богат опит. Така от една начална точка, в която имаха просто идея, стигнаха до прототип и план за излизане на пазара, което е страхотно. Ние го видяхме в техния отбор много силно – тръгнаха от едно състояние, в което нямаха ясна идея и стигнаха до победителите. Беше голямо вдъхновение за нас.

Милка: Да, за мен също беше предизвикателно в началото, тъй като и ние съпреживявахме несигурността в това дали идеята става, или не. Аз лично много оцених ролята на Уикенда на идеите във формирането и заздравяването на екипите и мисля, че учениците  го преживяха много силно. ТРъгнаха от позиция на доста разединени и несигурни, но видяха, че те наистина могат да постигнат нещо заедно. И ние бяхме до тях в това. Затова казвам, че за мен беше предизвикателно, но и в същото време накрая насърчително, когато видях прогреса.

Бихте ли искали да разкажете още нещо?

Вася: Имахме една странна случка с един от менторите. Той видя, че дълбаем на едно място и ни каза: “Добре, вие хубаво развивате идеята, мислите, правите презентация. Ама хайде сега кажете ми по 3 неща за всяка от вас.”

Тогава осъзнахме, че всъщност сме забравили да се опознаем като хора – не само като участници в екипа. Затова съветвам всички, които могат и се срещат на живо да се опознават и като хора, не просто като част от екипа, защото след това нещата тръгват много по-лесно.

Наградата за Най-иновативна идея отиде при идеята WorkForce, на смесен клуб от София – с ученици от 22. СЕУ Георги Раковскии, 91. НЕГ Проф. Константин Гълъбов и НПМГ.
Участници: Божидар, Тиана, Александър, Дария, Анастасия, Кийра, Ангел. Ментори: Емил Стойновски и Силияна Панова

Пълното интервю с екипа можете да прочете тук.

Отличието за Най-обещаващ екип грабна отборът зад Захир – идея на смесен онлайн отбор с ученички от Хасково и Своге. Участници: Христина Паталова, Кимбърли Тодорова и Ивайла Ценова. Ментори: Юлиан Аспарухов и Михалина Георгиева

Какво е Захир?

Захир е бранд за продукти за устни с изцяло натурални български продукти. Смятаме да започнем с производство на балсами за устни, като след това разширим продукцията с олиа за устни, гланцове и скрабове. Много важен детайл е, че опаковките, които ще използваме, ще бъдат 100% биоразградими. Няма да тестваме и върху животни. Всичко това ще ни отличава от много брандове. Вярваме, че в България има много ценни суровини за козметика. 

Какво ви мотивира да работите по тази идея?

Ние самите не сме намерили продукт, който да отговаря на нуждите ни и затова решихме да го създадем. Мотивира ни това, че живеем във време, в което хората забравят да проверяват качеството на продуктите. Със Захир знаем, че ще има нещо качествено на пазара.

Как разпределихте ролите си в екипа?

Ивайла: Хриси се занимаваше с техническата част, а Ким търсеше информация. Аз уча програми като Photoshop и Illustrator, затова се занимавах с логото.

Как избрахте името?

Кимбърли: Захир е една много красива дума, любимата на Христина всъщност. Избрахме я заради значението ѝ – на арабски означава ясен, явен, набиващ се на очи. Това е точна препратка към нашия бранд и това как ще изглеждат устните, след употребата на продукта. Смятаме, че това е най-подходящото име.

Христина: След като произвеждаме продукт за красота, трябваше и името да бъде звучи красиво. Цялата концепция на това, което искаме да направим, се запечатва в името много добре. 

Юлиан (ментор): Момичетата създадоха най-добрата комбинацията между име, лого, цвят, презентация и таргет група. На мен като мъж тези неща не ми правят впечатление, но сега ги оцених. В опита си съм виждал над 1000 pitch deck-a, те се класират в първите 20% от гледна точка на симбиозата, която успяха да създадe екипът на Захир за толкова кратко време. 

Кой даде идеята и как убеди останалите да работят по нея?

Христина: Инициатор на идеята съм аз. На Ким и Ивайла от самото начало идеята им допадна и така решихме, че ще работим заедно, въпреки че Ивайла е от различен град. Имаме много подобни виждания за нещата, което ни помага. Изглежда това си е проличало, защото за това взехме награда за най-обещаващ екип. 

Какви са отзивите ви за Уикенда на идеите? Коя е любимата ви част от събитието? Как ви помогна в изграждането на екипа?

Кимбърли: На нас страшно много ни хареса – беше едно незабравимо преживяване. Научихме много за бизнес сферата и освен това успяхме да се съберем отново с отбора, тъй като само онлайн клуб и това рядко се случва. Сближихме се още повече, работихме заедно, помагахме си. Много хубави моменти прекарахме заедно и много се смяхме. Запознахме се с хора от други градове.  Help Team-ът и екипът на Тийноватор са изключително позитивни хора. Във всеки момент имаше някой, който да помогне или да отговори на въпросите ни. 

Христина: Страхотни късметлии сме да имаме за ментори Юли и Миша. 

Михалина (ментор): Още от първата среща ми направи впечатление, че Хриси, Ким и Ивайла нямат никакъв страх да коментират идеята си и с изключително голямо желание го правят – без притеснения, че могат да се провалят или да кажат нещо неправилно. Имат духа на предприемачи. Усеща се тяхната готовност да дерзаят, без да се чудят много-много. А това са страхотни качества. 

Какво планирате да се случи с идеята ви до Финала? 

До Финала искаме да сме създали мостри, които да раздадем на менторите ни, на журито и на екипа на Тийноватор. Трябва да намерим от кого ще изкупуваме суровините и сме в процес на преговори. Трябва също да създадем окончателна формула за създаването на самия балсам и трябва също да изградим стратегия за излизане на пазара.

А след Финала – какви са амбициите ви?

Амбициите ни са доста високи – да излезем на пазара наистина с качествен продукт, който да се познава, да бъдем забележими, а и се да изградим една постоянна аудитория от клиенти, които да ни търсят. С производството на нашите продукти ще популяризираме и богатствата на България.