Радостина Горошевич

София

Радостина има бакалавърска степен по Бизнес администрация изцяло на китайски език и магистърска степен по Иновации и предприемачество. Работи като мениджър проекти в международна финансова корпорация. Преди 2 години основава Innovative Minds – консултантска компания за маркетинг и бизнес стратегии. От тогава два пъти опитва да създаде стартъп, като с втория – Кутийка – получава грант.
От една година е част от екипа на български стартъп и в ролята на маркетинг специалист. За свое призвание смята доброволчеството, непрекъснатото учене и оставянето на позитивен отпечатък в обществото и света. Вярва, че има какво да предложи на учениците, които се интересуват от тези области. Иска да бъде ментор, за да покаже на учениците, че няма нищо лошо в това да гледаме на света с розови, зелени или други на цвят очила.

Ментор в София.

Разкажи ни за еидн твой провал и един твой успех.

За свой успех считам завършването на бакалвърската си степен по Бизнес администрация изцяло на китайски език. За свой провал считам факта, че след 15 години, прекарани в изучаването на езика и културата на Китай, в момента не правя нищо свързано с това. Урокът, който получих е, че понякога пътят, отвеждащ ни до крайната цел, е по-интересен от самата крайна цел.

Кой или какво те вдъхновява и те е вдъхновявало за бизнес начинанията ти досега?

Като дете вдъхновение съм черпила предимно от книги и филми. По-късно в университета имах вече преподаватели и контакт с предприемачи и осъзнах, че всеки може да бъде успешен и няма една общоприета формула на успеха. Вдъхновение черпя от доброволчеството, защото когато виждам конкретни проблеми, аз започвам да търся тяхното решение. А като един истински предприемач виждам и начини за монетизация.

Какво е необходимо за успешното реализиране на добрите идеи?

10% знания, 40% мотивация и 50% страхотен екип.

Кое е най-важното умение, което искаш да предадеш на Тийноваторите?

Най-важното умение, което смятам да предам на Тийноваторите е да създават добри бизнес планове.

Кое умение ти се иска да се преподаваше в училище, когато беше ученичка?

Иска ми се в училище да ни преподаваха уроци по финансова грамотност и дебатиране.

Защо избра да си ментор в Тийноватор?

Когато бях в училище, обичах да чета и пишех понякога собствени творби.

В 5-6 клас изучавахме разказа „Пази Боже сляпо да прогледа“ на Алеко Константинов. Като домашно бях написала алтернативен край на разказа, който моята преподавателка определи като „бонбонено-розов“ и че гледам на света през розови очила.

Още тогава моят детски опит да „пренапиша“ тъжната реалност в разказа бе обезкуражен, а стремежът към щастлив край бе определен като наивен и твърде оптимистичен. Години по-късно се връщам към този момент и си задавам въпросите: Как би изглеждало обществото ни днес, ако в училище не стъпкваха плахите опити за промяна на строго установените правила и рамки? Каква би била нашата действителност ако в училище окуражаваха търсенето на решение на даден проблем извън кутията?

Искам да съм ментор, за да покажа на учениците, че няма нищо лошо в това да гледаме на света с розови, зелени или други на цвят очила. Действителността е просто история, която още не е написана, а ние сами избираме какъв да бъде нейния край.