Рецептата за успех на Николай Тодоров: Да обичаш хаоса и да откриваш своя ред в него

Вече ви разказахме за две от седмичните срещи на софийски Тийноватор клубове по темите за излизането от зоната на комфорта и за справянето с очакванията – и двете са част от рамката от 28 теми, по които работят учениците и менторите през годината. И ако в повечето градове в България срещите се провеждат на живо, то два от клубовете са сформирани от ученици в различни градове. По този начин те имат възможността да участват активно в програмата, независимо от локацията си. Това е историята и на Клуб № 42 – сборен клуб от Хасково, Горна Оряховица и Своге, с ментори Юлиан Аспарухов и Михалина Георгиева. Опитахме се да съберем в един текст наситения с емоции и преживявания ден, в който клубът се събра за пръв път на живо в София.

Понеделникът започна изключително рано за 17-те супер мотивирани Тийноватори. След разходка и закуска, групата беше готова за работа при нашите партньори от Resonator. Там учениците се докоснаха до иновативните възможности, които пространството предлага. По време на срещата тийноваторите направиха тур из лабораториите на Resonator и научиха как функционират STEM центровете на някои училища (какво оборудване има и по какъв начин се използва). Домакините отправиха към тях и VR предизвикателство, което провокира способността им да се справят със страх от височини. 

Тийноваторите имаха възможността да се срещнат отблизо със страха си от височини.

След предизвикателството, програмата продължи с още една изненада. Гост-лектор на срещата беше Николай Тодоров – основател и изпълнителен директор на партньора на Тийноватор 5, LimeChain – компания за разработка на софтуерни решения, базирани на блокчейн. В началото на разговора Николай провокира учениците да кажат от какво се интересуват и той ще им отговори на всичко… Така и стана – споделяме част от въпросите им.

Откъде мина пътят ти до LimeChain?

Имах невероятния шанс или голямото проклятие (усмихва се), първият ми работодател да е именно стартъп. Много хора си представят стартъпа като нещо страхотно. Дават успешните примери с Марк Зукърбърг и Стийв Джобс. Реалността е, че има една сляпа точка в представите на обществото. То се фокусира върху успешните примери, но всъщност те са изключително малък процент от  предприемачите. Истината е, че има много хора около нас, които от години се борят с това да създадат нещо успешно, но не успяват.

Стартъпите в началото имат и голям плюс, и голям минус. Всичко е много хаотично – оказваш се на място, където никой не знае какво се случва и се опитва да разбере.

Успешните хора в тази среда са тези, които обичат хаоса и откриват своя ред в него. Ако стаята ви е разхвърляна обаче знаете къде са ви чорапите – това е добър знак.

След това опитах в корпоративния свят и този опит ми беше много полезен, но след две години се завърнах отново в стартъп средите. С приятели стартирахме LimeChain. Ако ме питате колко неща съм фалирал преди това – може би пет. Истински късмет е да уцелиш нещо и то да успее.

Всъщност най-важното в началото не е идеята – тя вероятно ще се промени много пъти. Няма значение пазарът, потенциалът и т.н. Най-важното е екипът, с който разполагаш. Наистина е трудно да го откриеш, но е страшно удовлетворяващо и учиш много – на моменти повече, отколкото ти се иска.

Разстоянията не са пречка пред мотивацията на Клуб № 42.

Какво те мотивира?

Моята мотивация е да се опитваме все повече и повече хора да са успешни. Вече съм на определена възраст – имам дете и искам то да остане в България. Предполагам вашите родители вече са започнали кампанията “Върви да учиш навън, но се върни после в България!”. Истината е, че можем да направим по-добра среда. И това ме движи напред.

Как преминава един твой ден?

Относно ежедневните ми дейности – двамата ми най-добри приятели са моят календар и имейлът ми. Денят ми е разделен на слотове по 15 минути. Обикновено целият ми ден е изпълнен със срещи. В началото на един бизнес правиш всичко сам. След като колелото започне да се върти, следващата цел е да се опитваш да присъединиш хора, които да могат да правят част от тези неща (в най-добрия случай – по-добре от теб). И да си освободиш време, в което да погледнеш на голямата картина – как да развиеш всичко това. 

Когато изградиш правилния екип, нещата стават по-подредени, но не стават по-лесни. Аз и колегите, с които сме основали компанията, по цял ден сме в срещи и се опитваме да помогнем на хората, дошли след нас. Целта е да бъдат максимално успешни в това, което правят. И това може да означава хиляди неща – понякога се занимаваме с продажби, с маркетинг, с човешки ресурси и т.н.

Освен това се опитвам да давам и добър пример и това е най-трудното. Общо взето това е ежедневието ми – почти цял ден съм в срещи и се опитвам в останалото време да помагам на хората да са по-успешни.

Част от услугите, които могат да бъдат открити под покрива на Resonator Co-innovation hub.

Какво мислиш за университетското образование? Необходимо ли е да учиш как се прави бизнес или е по-добре просто да го правиш?

Относно университетското образование – не го смятам за задължително при наемането на хора. Уменията и желанието са по-важни. Университетът обаче дава обратна връзка за това, че даден човек може четири години да учи и да не се откаже от нещо. 

Университетът може да те научи на много, извън чисто образователната сфера. Чудесно място е, защото попадаш в среда с много други хора с интереси като твоите. Университет е едно от най-добрите места да намериш хора. Можеш и да натрупаш много опит и преживявания в различни студентски организации – за мен това беше изключително полезно и приятно време.

Всъщност предприемачеството е занаят – то не е нещо, което да просто да научиш. Има хиляди начини, по които можеш да правиш успешно бизнес. И как го правиш много зависи от конкретните хора, среда и др. Но когато учиш бизнес в университет, ще разбереш как да начертаеш бизнес план, как да планираш финансите, така че да са реалистични, как да осчетоводяваш, как да основеш фирма и т.н. Всичко това е много важно. 

Разликата между УНСС и Харвард не е в материала – ако го сравним, ще видим, че 90% от съдържанието се припокрива. Как се пресъздава, как се преподава и с какви хора си обкръжен – това е разликата. Аз гласувам с две ръце за университета – не казвам да бъдете “dropouts”. Това, което Зукърбърг и други са направили, не е най-умното (смее се).

Да измислиш име, което да описва най-точно духа на групата, не е лесна задача.

С целия опит, който имаш сега, ако се върнеш назад и имаш страхотна идея за бизнес – кои биха били първите две неща, които ще направиш, за да се задвижи процесът?

Първата стъпка е да изградя екип – със сигурност не бих могъл да се справя сам. Да направиш сам нещо голямо и успешно е илюзия. Често се показват снимки на някой успешен човек, но зад него стоят стотици други. Успешните никога нямаше да бъдат на корицата, ако ги нямаше екипите им. 

Второто нещо е да съставя план. Всъщност тази част на предприемачеството не е много бляскава. Има много писане на документи, писане по дъски и т.н. На ден записвам по 20 брилянтни идеи – почти всички умират за няколко дни. Нали знаете – много много умните хора помнят много, а брилянтните си записват…

*Resonator e мултифункционално пространство и единствен по рода си R&D център, който цели да намери иновативни решения, комбинирайки възможностите за бързо прототипиране с приложното обучение. Те използват разширената си мрежа от експерти в индустрията, с помощта на които съвместно разработват продукти и нови бизнес възможности. Първият им център за съвместни иновации е в гр. София.

Resonator помага на различни организации да предоставят цялостни решения – от проектиране на процеси до инженеринг и производство. Техният бизнес се фокусира върху сближаването на технологиите и интеграцията между решенията.